Решение № 381 от 05.05.2023, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1552/2022
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 25.05.2023
- Състав
- Милена Стоянова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. Видин, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320101552 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на П. М. И. с адрес в гр. ******, чрез адв. И. И. против Й. Ц. А. от гр. ******, обл. ******, с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК.
Твърди се от ищцата, че от фактическото съжителство с ответника имат едно родено малолетно дете Й. Й. Ц., родена на **.**.****г. Поддържа се, че ответникът нанасял побой на ищцата и непрекъснато правил скандали за пари. След поредния такъв, ищцата заедно с детето напуснали ответника и се преместили да живеят в гр. ******, където детето е записано и учи.
Иска се от съда да постанови решение , с което да постанови упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на ищцата, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти с детето, посочени в исковата молба, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180.00 лева.
Ответникът в законния месечен срок не е подал отговор на исковата молба. Предявил е иск на същото правно основание, по което е образувано присъединеното гражданско дело, като е поискал родителските права по отношение на малолетното дете да му бъдат присъдени. Също е навел доводи за конфликти между страните, но предизвикани от ищцата.
1
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са социални доклади от Д“СП“ – Видин и Д“СП“ – Кула, назначени и изслушани са съдебна-психолого психиатрична експертиза и съдебно – психологическа експертиза.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа страна :
Не е спорно, че страните са родители на малолетното дете Й. Й. Ц., родена на **.**.****г. с ЕГН **********, което е видно от представения препис на удостоверение за раждане, изд. от Община ******.
От изготвените социални доклади от Д „СП“ – Кула и Д „СП” – Видин, се установява, че детето Й. е родена от съвместното съжителство на страните. От раждането му, за детето са полагани грижи и от двамата родители в дома на ищцата в гр. ******. През м. юли 2022г. след възникнал семеен скандал, ответникът е напуснал съвместно обитаваното жилище.
Детето е останало при майката, като се преместили да живеят в гр. ******.
Основните грижи по отглеждането на детето са поети от майката. Същата задоволява базовите и индивидуалните потребности на детето. Според социалното прочуване жилищните условия, в които се отглежда детето са много добри, за малолетното дете са създадени подходящи условия.
Помещенията са чисти и приветливи. Детето има лично пространство. При разговор с малолетната, същата е заявила, че се чувства много добре. Детето е записано в 3 клас в ОУ „******“ – ******. Според изнесеното в социалния доклад, между майката и детето е изградена силна емоционална връзка.
При извършеното социално проучване на адреса на бащата в гр. ******, е установено, че жилищните условия за отглеждане на детето и при него са много добри. Има обособена детска стая за детето с голямо легло, гардероб, бюро. В стаята има климатик. Бащата е споделил, че е силно привързан към детето.
Хигиенно – битовите условия в жилищата на родителите са много добри, и в двете жилища детето разполага с всичко необходимо с оглед възрастта му.
И двамата родители са заявили желание да полагат грижи за детето и да упражняват родителските права.
Вещите лица по назначената комплексна съдебна-психолого психиатрична 2 експертиза, са дали заключение, че и по отношение на двамата родители няма данни и клинични признаци за налични към момента на събитията по делото и към момента на прегледа, клинично значимо психиатрично страдание, изискващо лечение. Не са налице характерови девиации и агресивни поведенчески тенденеции, поставящи под съмнение родителския капацитет на двамата родители, които при общуване с дететето им, би го поставило в риск. И двамата родители имат нормален родителски капацитет и личностни качества да се грижат за малолетното дете.
При изслушване на малолетното дете в т.нар. синя стая, се установи, че същото е силно привързвано към своята майка. Детето е заявило желание да живее с майка си в гр. ******, където се чувства добре. Ходи на училище, има приятели. Детето споделя за отношенията между родителите си, като разказва, че докато са живели заедно, майката и бащата се карали, бащата се ядосвал и биел майката. Според детето, бащата постоянно правел бели.
Детето споделя също, че когато бащата го няма, майка й не се ядосва. Детето е присъствало почти на всички караници на родителите си. При изслушването на детето, същото заявява, че живее и на двете места и при мама, и при тати, но в гр. ****** при майката й е по-добре, харесва й повече, защото е позабавно, по- приятно , по –спокойно.
Вещото лице С. С. по назначената и приета по делото съдебно – психологическа експертиза, изготвена към 27.03.2023г., е дала е заключение, че са налице индикатори в поведението на детето, които насочват към отхвърляне на бащата, което се дължи на конфликтна раздяла на родителите, въвличането на детето в зоната на проблемите между тях, както и на психичните особености на детето, което през лоялността и любовта се свързва силно с единия и отхвърля другия родител. Вещото лице дава заключение, че е налице силна емоционална връзка на детето с майката, която полага грижи за него и присъства като значим възрастен в живота на детето. Според вещото лице, съществува висок риск от развитие на Синдром на родителско отчуждение за детето, ако не се нормализира конфликта между родителите, така че детето да разбере, че родителите може да са лоши партньори един за друг, но са добри родители за нея. В с.з. вещото лице посочва, че това може да се избегне, когато има споделено родителство и родителите родителстват заедно.
3
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.
По делото са разпитани и двама свидетели.
Свидетелите установяват факти и обстоятелства във връзка с неразбирателствата между страните и тяхната раздяла, както и желанието на всеки от родителите да полага грижи за детето.
Свидетелят В. И. – брат на ищцата, посочва, че причината за раздялата на страните е скандал между тях, при който ответникът нанесъл побой на ищцата. Свидетелят С. Д. – баща на ответника също посочва, че между страните имало непрекъснати скандали. Според първия свидетел, бащата не е полагал грижи за детето докато страните се живели заедно. Според свидетеля Д., докато са живели заедно страните, бащата е полагал грижи за детето.
Всеки от двамата свидетели сочи обстоятелства в полза на едната или другата страна.
Съдът дава вяра на свидетелските показания доколкото същите кореспондират на останалите събрани доказателства, като отчита факта на близката родствена връзка на свидетелите със всяка от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, по което съдът следва да разреши спора на родителите във връзка с упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото съжителство на страните дете, местоживеенето на детето, режима на лични контакти с детето, размера на издръжката му.
С оглед установеното от събраните по делото многобройни писмени, както и на гласните доказателства, в това число становището на Д „СП“ – Видин и Д“СП“ – ******, както и изслушаните и приети по делото комплексна съдебна-психолого психиатрична експертиза и съдебнопсихологическа такава, безспорно се установи в процеса, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, загрижени са за отглеждането и възпитанието на детето. Установи се също, че към момента на образуване на делото детето живее при майката, която полага грижи за него.
4
Връзката с бащата не е прекъсната и детето поддържа контакти с него.
Налице е емоционална връзка на детето с майката, като по отношение на бащата е налице висок риск от развитие на синдром на родителско отчуждение.
От заключението на социалните доклади, изготвени от Д“СП“ – Видин, се установява, че жилищните и хигиенно- битови условия, при които живее детето са много добри. Задоволени са индивидуалните му базови потребности. Установява се също, че жилищните условия и при бащата са много добри, детето разполага със собствена стая, легло, гардероб, бюро.
Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските права, следва да бъде съобразено с висшия интерес на детето да му бъде осигурена семейна и социална среда, в която да се чувства сигурно, защитено и значимо. Необходимо е да се съобразят различните потребности на детето според възрастта му, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. При конкуренцията между правата на детето и родителите е нужно да се въведе баланс между тях от гледна точка на интересите на детето.
При положение, че страните не успяха да постигнат съгласие за споделено родителство, каквато възможност съществува, съдът след като е сезиран, е длъжен да разреши този спор, като решението му следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето и с оглед специфичните му нужди.
Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая, ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето.
Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на нито един от двамата родители, тъй като от събраните по делото доказателства, се установи че и двамата са годни да полагат адекватно необходимите грижи за детето. Преценявайки интересите на детето, както и неговото мнение, след извършеното изслушване, настоящият съдебен състав, намира че най – подходящо е детето да се отглежда от майката, тъй като е налице силна 5 емоционална връзка с нея. Това е така, защото от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се намериха такива, които да опровергаят възможността на майката да полага адекватни грижи за малолетното дете или такива, които да сочат на проява на безотговорност по отношение на отглеждането на детето. Съдът не съзира вероятност тя да вземе решения и да извършва действия, които не са в интерес на детето. Това по никакъв начин не би следвало да се отрази негативно на връзката на детето с другия родител – бащата, на когото следва да се определи режим на лични контакти с детето. Безспорно се установи, че бащата е силно привързан към детето си.
Въпросът за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г. на ВКС, докладвано от съдия Е. Т., в което е посочено следното:
„Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие.“ В случая, личните контакти с бащата - да има право да вижда и взима детето при себе си с преспИ.е всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 15.00ч. в неделния ден, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и през четните години през
Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9909ebc8-7985-498a-89b9-17ed96e92269