Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33 от 18.01.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2231/2022
Вид
Определение № 33
Подписан
18.01.2023
В сила
11.04.2023
Състав
Евгений Стайков, Елена Арнаучкова, Ирина Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.32, ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 47 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл.47, ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл.47, ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл.48 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. София, 17.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20228002902231 по описа за 2022 година

Производството е по чл.48 ЗМТА.

Образувано е по подадената на 04.10.2022г. искова молба на Л. Т. Д. против „Профи кредит България“ ЕООД.С нея е предявен иск за прогласяване на нищожността на решение № 822/01.06.2016г. по арб.д.№ 201600204 на Арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие, с което ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 5719.29лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение (01.06.2016г.) до окончателното изплащане, юрисконсултско възнаграждение в размер на 615.96лв. и разноски за такса за образуване на арбитражното производство в размер на 80лв.

Ищецът твърди, че е узнал за първи път за арбитражното решение на 27.09.2022г.В тази връзка въвежда твърдения, че на 31.05.2022г. е депозирал пред РС - Перник искова молба, с която е предявил иск против ответното дружество за връщане на суми, заплатени при начална липса на основание, с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Ищецът твърди, че на 25.09.2022г. ответното дружество е депозирало по делото молба, към която е приложило арбитражното решение.В исковата молба са въведени твърдения, че ищецът за първи път е узнал за арбитражното решение на датата на проведеното ОЗС по делото - 27.09.2022г. Въведено е основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА, основано на доводи, че спорът между страните не е подлежал на решаване от 1 арбитраж, тъй като е потребителски.Наред с това е въведено и основанието по т.4 на чл.47, ал.1 ЗМТА, обосновано с твърденията, че ищецът не е бил уведомен за образуваното срещу него арбитражно производство и за насроченото съдебно заседание.

В подадения чрез юрисконсулт К.М. писмен отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД изразява становище за недопустимост на молбата за прогласяване нищожността на арбитражното решение, с доводи, че към момента на подаването й е изтекъл преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.В тази връзка твърди, че арбитражното решение е било изпратено на ищеца на посочения от него адрес за кореспонденция в договора за потребителски кредит, но на известието за доставяне с посочен в отговора баркод е отбелязано, че лицето отсъства, за което му е залепен стикер № 1 на 13.06.2015г., както и стикер № 2 на 19.06.2015г.Поддържа, че, въпреки тези действия на куриера, пратката е останала непотърсена от адресата, което е надлежно удостоверено върху писмото.Така според ответника от отбелязванията върху известието за доставяне може да се установи по категоричен начин на коя дата съобщението е доставено на посочения адрес и колко дни е бил указаният срок за получаването му от адресата от съответния пощенски клон. Въвежда доводи за правилно приложение на клаузата на чл.14.4. на ОУ на ответника към договора за потребителски кредит, предвиждаща хипотеза на фингирано връчване и за спазване на разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗМТА.Позовава се на решение № 161/30.11.2011г. по т.д.№ 653/2011г., I т.о., решение № 26/03.04.2013г. по т.д.№ 957/2012г., I т.о., решение № 154/10.12.2012г. по т.д.№ 390/2012г., I т.о. и решение № 5/05.02.2013г. по т.д.№ 209/2012г., I т.о. По тези съображения моли за прекратяване на производството по делото.В писмения отговор са въведени и доводи за неоснователността на молбата, на които е основано искането за неговото отхвърляне.Претендира се за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съставът на I т.о., съобразно правомощията в производството по чл.48 ЗМТА, след като взе предвид твърденията, възраженията и доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното :

По делото е установено и не е спорно, че на 30.03.2015г. между 2 ответника„Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател/кредитор, и ищеца Л. Трайчев Д., като заемател/клиент, е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, по който е възникнало договорно задължение на ищеца за заплащане на сума в общ размер 5137.44лв., при общ размер на месечната вноска от 214.06лв.

Посоченият в т. III от договора адрес за кореспонденция на ищеца е с.Бистрица, ул. „Просвета“ № 24а и същият съвпада с посочените в договора постоянен и настоящ адрес на ищеца.

Съгласно б.А, р. „Декларации“ от договора, неразделна част от него са Общи условия към ДПК за ФЛ, които са предадени при подписване на договора и с които клиентът е запознат и приема.

Съгласно чл.13.1.от приложените към исковата молба ОУ на „Профикредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, единствено посоченият в договора адрес за кореспонденция ще се използва за всички писмени документи, изпращани от кредитора.Съгласно чл.13.3.от посочените ОУ на договора, всяко известие… или документ въз основа или във връзка с договора се считат за получени или узнати от клиента, ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в т. III от договора, като по този начин кредиторът и клиентът изрично уреждат редът за връчване на известия … или документи, като се съгласяват връчването по този ред за редовно.

В чл.14.1 от същите ОУ на договора се съдържа арбитражна клауза за разрешаване на споровете, произтичащи от или във връзка с договора, включително отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване от изброените арбитражни институции, една от които е сезираната от „Профи Кредит България“ ЕООД, чийто арбитър е постановил процесното арбитражно решение – арбитражната институция „Фондация за юридическо развитие“, гр.София.

В чл.14.4. от ОУ на договора се съдържа уговорка за фингирано връчване на документите по арбитражното дело на посочените в договора адреси за кореспонденция (с изключение на случаите, в които клиентът след сключване на договора писмено не е уведомил кредитора за нов адрес на кореспонденция, в който случай съдебните книжа се изпращат на новия адрес). Съгласно посочения текст от ОУ на договора, документите по 3 арбитражното дело се считат получени на датата, отбелязана в известието за доставяне или в справката на пощенска или куриерска служба, на която документите са били доставени на адреса за кореспонденция, независимо дали са били фактически получени или не, като връчването по този начин поражда всички правни последици както при фактическото получаване; това се отнася и за случаите на неполучаване на документите на адреса на кореспонденция, напр., поради това, че са отказани/ не са приети, че са непотърсени, адресатът е заминал, не живее на посочения адрес или отсъства, адресът не съществува вече, непознат е или е недостатъчен, друго лице живее на адреса и др.; като страните изрично са се съгласили, че с така уговореното изрично уреждат реда за връчване на документацията по арбитражното дело и се съгласяват и считат връчването по този ред за редовно.

Видно от материалите от приложеното арбитражно дело № 201600204, производството пред арбитражната институция„Фондация за юридическо развитие“ е образувано по подадената на 01.04.2016г. искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД против ищеца Л. Д., с която е предявен иск за парично вземане в размер на 5 719.29лв., възникнало въз основа на сключения от страните договор за потребителски кредит от 30.03.2015г.Установено е и не е спорно, че ищецът не е взел участие - лично или чрез процесуален представител в арбитражното производство, като призовката, книжата в арбитражното производство и постановеното арбитражно решение са изпратени на адреса му за кореспонденция, посочен в договора за потребителски кредит, но не са получени фактически от него.

В материалите по арбитражното дело се съдържа оригиналът на известие за доставяне, изходящо от куриерска фирма „М и БМ Експрес“ ООД, за пратка с описано в известието съдържание, състоящо се от искова молба и съобщение по арб.д. 201600204, с подател Арбитражен съд при Фондация за Юридическо развитие и получател ищеца на адреса с.Бистрица, ул.

„Просвета“ № 24а.В известието е удостоверено от връчител, че „лицето отсъства от страната“, както и, че са поставени стикер № 1 на 14.04. и стикер № 2 на 19.04.2016г.Посочената в известието причина за неуспешното връчване на пратката е „в момента отсъства от България“.

В материалите по арбитражното дело се съдържа и копие от известие за доставяне, изходящо от куриерска фирма „Ми БМ Експрес“ ООД, изпратено 4 на 07.06.2016г.,за пратка, с описано съдържание, състоящо се от решение и съобщение по арб.д. 201600204, с подател Арбитражен съд при Фондация за Юридическо развитие и получател ищеца на адреса с.Бистрица, ул.

„Просвета“ № 24а.В известието е удостоверено от връчител, че „лицето отсъства“, както и, че са поставени стикер № 1 на 13.06. и на 19.06.2016г.Посочената в известието причина за неуспешното връчване на пратката е „непотърсен“.

Ищецът не е оспорил съдържащите се в материалите на приложеното по делото арбитражно дело известия за доставяне и не е ангажирал доказателства за ненадлежно връчване на арбитражното решение.

Недоказано е твърдението на ищеца, че арбитражното решение му е съобщено на 27.09.2022г.Както е посочено по-горе, от представените по делото писмени доказателства, в частност известието за доставяне на арбитражното решение, се установява, че адресираната до ищеца пратка, съдържаща арбитражното решение, е доставена от куриерската фирма „Ми БМ Експрес“ ООД на адреса на ищеца в с.Бистрица, ул. „Просвета“ № 24а., като при констатираното отсъствие на ищеца от адреса, са поставени стикер № 1 на 13.06. и на 19.06.2016г., с които се указва, че може да се обади на посочения телефон за получаване на пратката, но, въпреки поставените стикери, пратката е останала непотърсена от ищеца.

Ищецът не е въвел твърдения и не е ангажирал доказателства, че в периода към и след постановяване на арбитражното решение е имал и друг адрес, на който е могло да бъде връчено арбитражното решение, а, както се посочи, адресът за кореспонденция на ищеца съвпада с посочените в договора постоянен и настоящ адрес. Ето защо е неотносимо определение № 336/30.06.2016г. по т.д.№ 1336/2016г., II т.о., тъй като е постановено в хипотеза, в която ищецът е имал и друг посочен адрес.

Предвид съвпадането на посочения в договора между страните адрес за кореспонденция на ищеца с неговия постоянен и настоящ адрес, не е могло да бъде намерен друг адрес на ищеца, на който да бъде връчено арбитражното решение, поради което е неприложима разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗМТА.

Ето защо, настоящият състав намира, че арбитражът е изпълнил предвидената в чл.14.4. от общите условия на договора възможност за фингирано връчване на арбитражното решение. Независимо, че арбитражното 5 решение не е фактически връчено на ищеца, тъй като връчването е извършено на посочения адрес за кореспонденция в договора, който в случая съвпада с посочените в договора постоянен и настоящ адрес на ищеца, а посочената причина за невръчването на пратката – непотърсена, попада сред посочените в чл.14.4. от общите условия на договора, следва да се презюмира, че то е редовно връчено след изтичането на разумен срок след поставянето на стикер № 2 на 19.06.2016г.

В практиката на ВКС по приложение на чл. 47, ал. 2 ЗМТА е възприето разрешението, че срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА се отнася и до исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е преклузивен и пропускането му има за последица недопустимост на исковете по чл. 47 ЗМТА и на образуваното по повод на тях производство.Когато исковата молба по чл. 47 ЗМТА не е подадена в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. 8/2017г. ), с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА.