Решение № 4947 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4947 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20211100115188 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.

Ищецът – М. А. С. твърди, че по гр.д. № 7019/2008г. по описа на СРС, 27ми състав е издаден изпълнителен лист в полза на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, съгласно който ищцата е осъдена да заплати на банката следните суми: 203 451, 66 лева главница, от които 1 397, 17 лева просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2008г., заедно с 27 782, 83 лева лихви, изтекли до 27.02.2008г., от които 27 612, 21 лева по редовна главница и 170, 62 лева по просрочената главница по договор за банков кредит № HL 17198/04.12.2006г., както и сумата от 6 983, 28 лв. разноски и 2 652, 34 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20087790400132 по описа на В. И., рег. № 779 на КЧСИ. Твърди, че на 10.01.2011г. е издаден протокол за разпределение на постъпилите по делото суми. На 29.10.2013г. е насрочен въвод във владение за 11.12.2013г., което действие не е извършено, поради което на 10.01.2013г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Поддържа, че от 10.01.2011г. до 10.01.2016г. е изтекла погасителната давност по отношение на описаните вземания. Посочва, че на 12.09.2016г. по делото е постъпила молба от ответното дружество за конституиране на последния в качеството му на взискател. На 17.04.2019г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Счита, че след като делото е прекратено на посоченото основание, извършените о него изпълнителни действия не произвеждат целения от взискателя резултат. Допълнително посочва, че за периода от 12.09.2016г. до 17.04.2019г. отново е настъпило основание за 1 прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е изтекла нова погасителна давност за периода от 12.09.2016г. – 12.09.2021г. Изпълнителното дело е предадено на ЧСИ М.Б. за продължаване на действията и е преобразувано под № 20218380413157. Сочи, че към депозиране на исковата молба изпълнителното дело е висящо, като задължението по него възлиза на 158 654, 10 лева. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми, тъй като вземанията са погасени по давност:

- 52 492, 36 лева, представляваща неплатена главница по договор за банков кредит от 29.05.2008г.,

- 106 161, 74 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.01.2011г. – 20.12.2021г. /датата на подаване на исковата молба/.

Претендира направените в настоящото производство разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. от ЗАдв.

Ответникът -„Ф.И.“ ЕАД в депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти:

- срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.7019/2008г. по описа па СРС, ГО, 27 състав,

- образувано е изпълнително дело № 20087790400132 по описа па ЧСИ В.

И., peг. № 779 на КЧСИ, което е преобразувано при ЧСИ М.Б., с peг. № 838№ 20218380413157,

- на 12.09.2016г. ответното дружество е депозирало молба по изпълнителното дело, с която иска да бъде конституиран като взискател.

Оспорва твърдението, че по отношение на вземането е изтекъл срокът па погасителната давност. Посочва, че давността по процесното вземане е започнала да тече от 25.06.2015г., като преди изтичането й същата е прекъсвана с извършени изпълнителни действия. Счита, че обективираното в молбата от 12.09.2016г., от ответното дружество, искане за конституиране представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давностния срок и срока по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди още, че на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ, което прекъсва давностния срок. На 22.10.2019г. по делото е депозирана молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника. С наложения на 17.04.2019г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е прекъснат давностният срок, започнал да тече след 12.09.2016г. Дори и в хипотеза, в която се взема предвид по-ранния срок - 25.06.2015г., то към 2019г. също не е изтекъл петгодишния давностен срок. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В молба, депозирана преди съдебното заседание, се съдържа списък съгласно чл. 80 от ГПК относно претендираните разноски /л. 102/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът с определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 е 2 отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:

- срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.7019/2008г. по описа па СРС, ГО, 27 състав,

- образувано е изпълнително дело № 20087790400132 по описа па ЧСИ В.

И., per. № 779 на КЧСИ, което е преобразувано при ЧСИ М.Б., с per. № 838 № 20218380413157

- на 12.09.2016г. ответното дружество е депозирало молба по изпълнителното дело, с която иска да бъде конституиран като взискател.

По делото е представено в заверен препис изп. дело №20218380413157, което е образувано по молба от 26.08.2008г. първоначално под №20087790400132. Молбата е подадена от „Ю. и Е.Д.Б.“ АД и към нея е приложен изпълнителен лист издаден на 10.07.2008г. по гр. д. №7019/2008г. по описа на СРС, 27 състав.

На 27.05.2009г. е извършен опис на недвижим имот /л. 33 – 34 от изпълнителното дело/.

На 11.08.2009г. е подадена молба с вх. №01158 от взискателя с искане да бъде насрочено извършване на втора публична продан на възбранения имот /л.

56 от изпълнителното дело/.

На 12.05.2010г. е насрочена трета публична продан на имота /л. 71 от изпълнителното дело/.

На 10.01.2011г. е извършено разпределение на сумата, която е постъпила от проведената публична продан – л. 115 от изпълнителното дело.

На 01.02.2011г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот – л. 132 от изпълнителното дело.

На 05.11.2013г. е насрочен въвод във владение на имота, относно който е проведена публичната продан и издадено описаното по-горе постановление за възлагане – л. 138 от изпълнителното дело.

На 01.07.2014г. е насрочен нов въвод във владение на имота, относно който е проведена публичната продан и издадено описаното по-горе постановление за възлагане – л. 140 от изпълнителното дело.

На 22.10.2014г. е подадена молба с вх. №02148 от длъжника с искане за отлагане на въвода в имота, като са депозирани към нея медицински документи /л. 155 – 156 от изпълнителното дело/.

С постановление от 17.12.2014г. съдебният изпълнител е отложил извършването на въвода за 28.01.2015г. /л. 160/.

На 27.01.2015г. е подадена молба с вх. №00116 от длъжника, към която отново са приложени медицински документи и е направено искане за отлагане на въвода /л. 161 – 165/. Молбата е уважена и с постановление от 28.01.2015г. въвода е отсрочен за 27.02.2015г. По молба на купувача е отложено извършването на така насрочения въвод.

На 12.09.2016г. е подадена молба от ответника с вх. №01335 и с 3 постановление от 17.09.2016г. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК той е конституиран на мястото на взискателя, като негов частен правоприемник /л.

167 от изпълнителното дело/.

На 07.05.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л. 187 – 189/.

На 22.10.2019г. е подадена молба с вх. №00820 от ответника до съдебния изпълнител с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на банковите му сметки, опис на движими вещи /л. 192/.

На 16.12.2021г. е издадено удостоверение с изх. №100538, в което са вписани задълженията по изпълнителното дело на длъжника.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно направения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:

- какви изпълнителни действия са извършени по изп. д.

№20087790400132 и 20218380413157.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява поради перемция на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Правно ирелевантно е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване принудителното изпълнение, тъй като давността се прекъсва според чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на действия на принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. С това тълкувателно решение се обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което „погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“, като се приема, че по време на един изпълнителен процес погасителната давност относно вземането може да бъде многократно прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия по искане на кредитора. С тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тък. д.

№ 3/2020г., ОСГТК на ВКС се прие, че „погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС“.

Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни 4 действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 14 от същото тълкувателно решение е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.

1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.

С тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по т. д. №2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС се даде разрешение на въпроса, като се приеме, че изпълнително действие, което е извършено след като по делото е настъпила перемция, прекъсва погасителната давност. В същото е прието, че при изпълнителни дела, които вече са прекратени към датата 26.06.2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето изпълнително действие.

От описаните действия, които са извършвани по изпълнителното дело и съдът като взе предвид дадените по-горе разяснения в цитираните тълкувателни решения прави следните изводи относно разглеждания случай:

Съдът установи, че последното извършено изпълнително действие е осъществена трета публична продан, която е завършила към 10.01.2011г., когато е извършено разпределение на постъпилата сума от нея. От тази дата до 22.10.2019г. няма извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител, нито подавани молби от взискателя с искане такива да бъдат осъществени. Конституирането на частния правоприемник на първоначалния взискател на неговото място на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК /12.09.2016г./ не представлява предприемане на изпълнително действие. С оглед на така описаното съдът приема, че на 10.01.2013г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като кредиторът в продължение на две години е бездействал и не е поискал извършване на изпълнителни действия. Съгласно даденото разяснение в Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по т. д. №2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС /посочено по-горе в мотивите/ в този случай, доколкото прекратяването на изпълнителното производство е настъпило преди 26.06.2015г., то погасителната давност е започнала да тече от датата на прекратяване на 5 същото – 10.01.2013г. и съответно е изтекла към дата – 10.01.2018г. С оглед на така приетото, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че в периода от 10.01.2013г. – 10.01.2018г. е изтекла погасителната давност относно вземанията на ответника, поради което е ирелевантно за така направения извод е извършения запор на 07.05.2019г. на трудовото възнаграждение на ищеца.