Протокол № 29 от 13.02.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 415/2024
- Вид
- Протокол № 29
- Подписан
- 13.02.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Ирена Николова Петкова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за лова и опазване на дивеча
ПРОТОКОЛ
№ 29 гр. Варна, 13.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500415 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И
ХРАНИТЕ гр. София, редовно призована, представлява се от ю. к. Н.Р., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С. И. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ю. К. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и постъпилият писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от 1 пълномощника на представляващия Министерство на земеделието и храните – София срещу решение № 158/10.06.2024 г. по гр. д.№ 231/2023 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е уважен иска, предявен от С. И. И. от гр.
Генерал Тошево и е присъдено обезщетение в размер на 56 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат от смъртта на М.Е.Е., причинена от внезапна поява на диво животно на платното за движение на главен път преди с. Стожер. Твърденията са за неправилност, необоснованост и несправедливост, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск. Жалбоподателят счита, че не е легитимиран да отговаря по чл.50 от ЗЗД, вр. с чл.2 от Закона за лова и опазване на дивеча; твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и оспорва изводите на съда за наличието на постоянна, трайна и дълбоко емоционална връзка между ищеца и починалото лице.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на С. И. И. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната част.
С разпореждане № 545/31.07.2024 г. съдът е постановил връщане на насрещната въззивна жалба на С. И. И. срещу описаното решение в отхвърлителната му част – за разликата над 56 000 лв., до 105 000 лв., поради което в тази част, решението е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Искания по доказателствата не са направени от страните.
Ю. К. Р.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам подаденият писмен отговор. Няма да соча други доказателства.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам доводите ни в подаденият писмен отговор. Няма да соча други доказателства. Представям списък за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Ю. К. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната 2 жалба и да отмените решението на първоинстанционния съд. Същото е неправилно, необосновано и несправедливо. При разглеждане на делото пред първа инстанция по безспорен начин се установи и се доказа, че водача е бил без поставен обезопасителен колан и е управлявал автомобила със значително по-висока скорост, което е в противоречие със законодателството в България.
При отчитането, че поради внезапната поява на дивото животно на пътното платно ударът е бил технически непредотвратим и при движение с разрешена скорост, но имайки предвид, че той би бил с по-ниска ударна сила, съдът е определил съпричиняване в размер на 30%, като в резултат на което е намалил обезщетението до 56 000лв. Не сме съгласни с този % на съпричиняване. При този определен процент на съпричиняване се вменява вина на едно диво животно, което не действа със съзнание, а само с инстинкт за самосъхранение, а човека като интелигентно и разумно същество, което е в състояние да предвиди или прецени някои ситуации в живота и да действа с разум, един вид се оневинява, което считаме, че е абсолютно недопустимо. Водачът на автомобила е следвало да действа по-отговорно и да спазва ограниченията на движението, но той по своя преценка е проявил небрежност и е съпричинил настъпването на този вредоносен резултат. Моля за Вашето решение в този смисъл
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите жалбата и да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното такова.
Изложените в днешното съдебно заседание мотиви от процесуалния представител на въззивника по никакъв начин не доказват твърденията в жалбата, а напротив. Първоначалното, което беше казано, че от експертизата се доказва, че водача е управлявал автомобила без поставен предпазен колан – да, това е така, но в същата тази експертиза експертите са категорични, че независимо от това дали е бил с предпазен колан или не ПТП е щяло да настъпи. В това отношение експертизата не беше оспорена, а тя е категорична, още повече, че за съжаление смъртта настъпва още в момента на удара с дивото животно т.е. независимо от това дали е бил с предпазен колан или не вината остава изцяло от появата на дивото животно, а не в дивото животно, както се опитва да твърди колегата. Смятам, че всички факти и обстоятелства бяха безспорно установени в първата инстанция и именно на тях се е позовал първоинстанционния съд, за да вземе своето решение. Приел е наличието на съпричиняване и е определил размера на обезщетението.
3
Искам да обърна внимание на това, че точно по този казус е налице решение на Варненския апелативен съд, само че за обезщетение, което е присъдено на майката – намира се по кориците на делото т.е. въпросът по отношение на това дали Министерството на земеделието и храните отговаря за вредите, причинени от диво животно, е вече решен. Моля Ви за Вашият съдебен акт, с който да отхвърлите жалбата и да потвърдите първоинстанционното решение.
Моля да ни бъдат присъдени разноските по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 9.27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4