Решение № 102 от 12.03.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Петрич, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена П.а като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101349 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от Б. Т. П., ЕГН ********** от с.

Др., действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М., АК Пл., служебен адрес гр.

Пл., ул. "П. О. и К." № *, ет.*, ап.* срещу „Н.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С. ул. "Л. Ст. *" (Л. Т.), ет.** представлявано от Ир. Н.

Хр. Ст.- управител.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит

№

202308310934230059/31.08.2023 г., съгласно който дружествотоответник се е задължило да предаде на ищеца сума в размер на 2 100 лева, а последният се е задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на 17 погасителни вноски.

Ищецът твърди, че по силата на постигнатите договорености се е задължил да обезпечи кредита с банкова гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора, която следвало да бъде в размер на 2 788 лева със срок на валидност 02.05.2025 г., като при неосигуряване на гаранция, кредитополучателят дължал на дружеството неустойка в размер на 2 499 лева.

Ищецът счита неустоечната клауза за неустойка за нищожна като противоречаща на чл.11 и чл.19. ал.4 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал.1 1

ЗЗП. С подробни аргументи обосновава становище, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди, че процесната неустоечна клауза не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП и е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.

Сочи, че в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 48,46 %, но поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за Защита на потребителите. Ищецът изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит изцяло е недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК- за определяне на ГПР.

В исковата молба се релевират подробни доводи за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на клаузата да възнаградителна лихва с добрите нрави, като обосновава твърденията си и на постановена практика на СЕС.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна неустоечната клауза в чл.6 от Договор за потребителски кредит № 202308130934230059 от 31.08.2023 г., сключен между Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Др. и „Н.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С. ул."Л. Ст." * (Л. Т.), ет.** представлявано от Ир. Н. Хр. Ст.управител, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 499 лева, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушаване на закона - чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и поради несъобразяване с чл.143, ал.1 от ЗЗП. Ищецът претендира съдебни разноски, представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, ведно с 2 препис за ищеца. Не оспорва факта на сключване на релевирания в исковата молба на П. договор за потребителски кредит. Релевира подробни твърдения относно възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на процесния договор за кредит.

Оспорва като несъстоятелни всички доводи и съображения, с които ищецът обосновава тезата за нищожност на процесния договор за кредит и в частност на процесната неустоечна клауза. Твърди, че към момента кредитополучателят П. е погасил само част от задълженията си по договора, а именно сумата от 672 лева, като последната погасителна вноска е с падеж 31.05.2024 г. Счита, че на основание чл.8 от договора за кредит всички вземания са станали предсрочно изискуеми. Предявява насрещни осъдителни претенции – да се осъди Б. Т. П. да заплати на „Н.“ ООД, сумата от 1 101.42 лева /хиляда сто и един лева и четиридесет и две стотинки/ лева падежирала главница, дължима за периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 1 101.42 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 358.58 /триста петдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г. и 604.54 /шестстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 01.11.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 604.54 лева за периода от връчване на исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането, всички произтичащи от Договор за кредит № 202308310934230059/ 31.08.2023 г. Представя доказателства, претендира съдебни разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Исковата молба, обективираща насрещните искови претенции, ведно с приложения и разпореждане по чл.131 от ГПК, са връчени на ответника Б. П., който в указания срок депозира чрез пълномощник писмен отговор. Заявява искане за отхвърляне на предявените насрещни претенции като неоснователни. Релевира подробни доводи, аналогични на тези, с които е обоснован първоначално предявения иск. Претендира разноски. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.

С определение по чл.140 ГПК № 1087/05.12.2024 година съдът е обявил на страните проекта на доклад по делото, насрочено е първото открито с.з. До 3 съвместно разглеждане в процеса са допуснати предявените от „Н.“ ООД, срещу Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Др., обективно кумулативно съединени осъдителни искове за вземанията,произтичащо от Договор за кредит № 202308310934230059/ 31.08.2023 г. в размер на: 1 101.42 /хиляда сто и един лева и четиридесет и две стотинки/ лева падежирала главница, дължима за периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г., ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 1 101.42 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 358.58 /триста петдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г.; 604.54 /шестстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 01.11.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно с лихва за забава, начислена върху сумата от 604.54 лева за периода от връчване на исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Депозира чрез пълномощник писмено становище, обективиращо воля за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа предявения иск и доказателственото искане, сторено с молбата. Поддържа и отговора на насрещната искова претенция. Пледира за уважаване на иска като доказан и основателен, претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът също не изпраща процесуален представител, депозира чрез юрисконсулт писмена молба, в която обективира воля за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа предявените насрещни искове. По същество на делото пледира за отхвърляне на предявения от П. иск и за уважаване на насрещните претенции. Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, а събраните писмени доказателства – неоспорени от страните, категорично установиха 4 факта на сключване на Договор за потребителски кредит № 202308310934230059/ 31.08.2023 г. между страните, по силата на който дружеството-ответник е предало на ищеца П. паричен заем в размер на 2 100 лева. Съгласно постигнатите договорености страните са уговорили кредитополучателят да върне заемната сума в срок 01.02.2025 година, чрез заплащане на 17 месечни погасителни вноски, всяка в размер и с падеж съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора, при ГПР 48.46 % и ГЛП 40.17 %.

Съгласно чл.4, ал.3 от Договора страните са уговорили в срок до края на деня, следващ деня на сключването му, кредитополучателят да предостави на кредитодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия /ОУ/ по договора. Съгласно изречение второ от цитираната договорна клауза банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 788 лева със срок на валидност до 02.02.2025 г. В случай на неизпълнение на посоченото задължение страните са уговорили, с клаузата на чл.6 от Договора, задължение на кредитополучателя за неустойка в размер на 2 499 лева, платимо чрез месечни погасителни вноски, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3, съобразно уговорение погасителен план.

Не се спори по делото, че кредитополучателят е неизправна страна по сделката, тъй като до момента на образуване на делото /27.08.2024 г./ и до приключване на съдебното дирене /12.02.2025 г./ същият е извършил плащания на обща стойност 672 лева. По делото липсват доказателства за противното.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Несъмнено е по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заемната сума.

Ищецът П. е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова.

Дружеството-ответник е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

5

Следва, че страните по делото имат качествата на „потребител“ по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна природа представлява потребителски, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, както и защитата по ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност по чл.22 ЗПК. Касае се за изначална недействителност, поради което в случай че договорът бъде обявен за такъв, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.

Установи се в случая, че ГПР в процесния договор е посочен с цифрово изражение, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния лихвен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния лихвен процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Т.е. в договора трябва да бъде посочено не само цифровото изражение на годишния лихвен процент на разходите, но изрично и изчерпателно трябва да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което в казуса не е сторено. Ето защо съдът счита, че процесният договор не е съобразен с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.