Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1174 от 27.03.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 533/2024
Вид
Определение № 1174
Подписан
27.03.2024
В сила
27.03.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Марина Кирилова Семова

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174 гр. Варна, 27.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500533 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 406/18.01.2024г.

/идентична на постъпилата по ел.поща с вх.№ 343/16.01.2024г./ по регистратурата на РСДевня, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна срещу Решение № 209/14.12.2023г. постановено по гр.д. № 539/2023г. по описа на РС-Девня В ЧАСТТА, с която на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на И. Г. Ж., ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 6/26.02.2019г. по НОХД № 389/2018г. по описа на РС – Девня, потвърдена с решение № 129/05.06.2019г. по ВНОХД № 542/2019г. по описа на ОС – Варна в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.05.2020г. до окончателното й заплащане както и Е ОСЪДЕН да заплати на И. Г. Ж. сумата от 1943,33 лева – съдебноделоводни разноски на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ.

Въззивникът - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варнa заявявa становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Не оспорва, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, приключило с постановяване на оправдателна присъда, но счита, че е останал недоказан твърдяният от ищеца факт на претърпени от него неимуществени вреди, които да са пряка последица от действията на прокуратурата. Посочва, че експертното заключение е основано на личните обяснения на ищеца, който е заинтересован от изхода на заявения от него спор. Счита, че не е доказано по категоричен начин кое е довело до констатирано претърпените от него негативни емоции – дали това е воденото срещу него наказателно производство или е друга причина. Дори да се приеме, че ищецът все пак е претърпял неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение, то счита че 1 справедливото им обезщетение е в по-нисък размер от присъденото такова доколкото делото е протекло в разумни срокове, а спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не го е възпрепятствала по никакъв начин. Възразява и срещу началната дата, от която е присъдена законна лихва върху сумата на обезщетението.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. В евентуалност се претендира за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – И. Г. Ж., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на същата поради правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, намерил ги е за установени съобразно събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните свидетели и заключението на проведената комплексна СППЕ. Посочва, че заключението на вещите лица не е било оспорено от ответника непосредствено след изслушването и приемането му от съда, поради което счита, че е преклудирана възможността на жалбоподателя да го оспорва. Възразява срещу становището във въззивната жалба, че били недоказани както твърдяните претърпяни от ищеца неимуществени вреди, така и факта че същите са следствие на незаконно повдигнатото му обвинение.

Оспорва и възраженията на въззивника, че законната лихва върху обезщетението е присъдена за период, за който е погасена по давност. Счита, че посоченият в обжалваната част на решението размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е справедливо определен от съда, не е завишен и не подлежи на корекция в посока намалението му. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 406/18.01.2024г. по регистратурата на РС-Девня, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при 2

РП – Варна срещу Решение № 209/14.12.2023г. постановено по гр.д. № 539/2023г. по описа на РС-Девня В ЧАСТТА , с която на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на И. Г. Ж., ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 6/26.02.2019г. по НОХД № 389/2018г. по описа на РС – Девня, потвърдена с решение № 129/05.06.2019г. по ВНОХД № 542/2019г. по описа на ОС – Варна в размер на 8 000 лева , ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.05.2020г. до окончателното й заплащане както и Е ОСЪДЕН да заплати на И. Г. Ж. сумата от 1943,33 лева – съдебно-деловодни разноски на основание чл.

10, ал.3 от ЗОДОВ.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 533/2024г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3