Решение № 708 от 17.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330204372 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 23-0432-000232/15.03.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив на В. М. С., ЕГН ********** от ***, са наложени административни наказания - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

Жалбоподателят С., чрез процесуалния си представител адв. Б. З., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП.

В останалата част постановлението не се обжалва.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана молба-становище чрез представляващия страната, който пледира за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимално предвидения такъв по Наредба № 1/2004г. на 1

Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.02.2023г. свидетелите И. Н. С. и В. Я. И. – служители в Първо РУ при ОДМВР Пловдив изпълнявали служебните си задължения в с. Марково, на ул. „Захари Стоянов“. На същото това място в 11:24ч. жалбоподателят С. управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***, собственост на К. В. С., ЕГН **********, при което бил спрян за извършване на проверка и било установено, че същият е без обезопасителен колан.

Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, за което срещу жалбоподателя С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № G A 546358/16.02.2023г., който бил предявен на лицето срещу подпис, за да се запознае със съдържанието му.

Жалбоподателят подписал акта като не направил възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок за това.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя С. било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителят И. Н. С., В. Н. Я. и З. Д. Г., които лица са били заедно с жалбоподателя в автомобила, и свидетелят на нарушението и на съставянето на акта В. Я. И..

Св. С. в показанията си посочва, че на процесните дата и място е бил спрян за извършване на проверка водачът на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***, при която било установено, че същият не ползва обезопасителен колан. Уточнява, че това е станало след като водачът е бил спрян по време на движение.

Св. И. от своя страна в показанията си потвърждава, че актът е съставен и подписан в негово присъствие, като обаче не си спомня конкретния случай.

Заявява, че след като с неговия колега са взели отношение и са съставили акт, 2 значи действително водачът не е използвал обезопасителен колан по време на движение. Свидетелят обаче не си спомня как точно това е било установено – дали в движение или след като водачът е бил спрян за проверка.

Свидетелите Я. и Г. заявяват, че по време на управление на автомобила жалбоподателят е бил с колан, който е свалил след като е бил спрян за проверка. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите Я. и Г. като взе предвид и възможната им заинтересованост предвид това, че се познават с жалбоподателя. При анализ на показанията обаче и обсъждайки тяхната логичност, последователност, убедителност, съдът намира, че следва да им даде вяра, доколкото и същите на практика не са в противоречие с тези на свидетелите С. и И.. Както беше посочено по-горе актосъставителят С. посочва, че след като управляваният от жалбоподателя автомобил е бил спрян за извършване на проверка е било установено, че същият е без обезопасителен колан. Св. И. от своя страна заявява, че не си спомня дали това обстоятелство е било установено в движение или след като водачът е бил спрян.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В разглеждания казус със съставянето на АУАН на жалбоподателя С. е повдигнато административно обвинение за това, че като водач на МПС, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, като било прието, че по този начин същият е нарушил разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДП. Тази фактология е била възприета от наказващия орган и по идентичен начин описана в неговия административен акт, като е възприел и формираните в акта констатации за осъществено административно деяние по горепосочената разпоредба от ЗЗП. Тези фактически констатации, обаче, не се подкрепят и потвърждават от събраните по делото доказателства, от които не може да се направи категоричен извод за това, че по време на движение на автомобила жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан. Действително установява се, че същият е бил без такъв, но към момента проверката, когато автомобилът е бил спрян.

Това прави обвинителната теза, обективирана в акта и в постановлението, неподкрепена по безспорен и категоричен начин от събрания доказателствен материал и води до недоказаност на твърдяното за извършено от санкционираното дружество нарушение.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител, виновно ли е осъществено деянието. Верността на фактическите изводи на актосъставителя, възприети и от наказващия орган, в случая не се установява по несъмнен начин, а както е ноторно известно по аргумент от чл.303 ал.1 от 3

НПК вр чл.84 от ЗАНН административнонаказателната отговорност не може да почива върху предположения. Това води до недоказаност на твърдяното нарушение, а оттам до отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, но доколкото искане в този смисъл не е направено, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0432-000232/15.03.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив В ЧАСТТА , с която на В. М. С., ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4