Решение № 251 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330107230 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. С. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми по Договор за потребителски кредит № **г.: главница – 2111,47 лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение – 658,93 лева, дължимо за периода от 05.05.2022 г. до 05.04.2023г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 468,75 лева, дължимо до 05.04.2023г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1125,00 лева, дължимо до 05.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2024г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ** г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е извършила поискано от потребителя рефинансиране в размер на 319,65 лв., а останалата част от сумата в размер на 2680,35 лв. е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка. Твърди се също, че ответникът е закупил поискани от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. Излага се, че договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри: отпусната сума от 3000 лв. за срок от 24 месеца, с размер на месечна вноска по кредита от 183,35 лв., дата на погасяване на вноската - 5 – то число на месеца, ГПР от 48,84%, годишен лихвен процент от 41 % и общо дължима 1 сума по кредита от 4400,44 лв. Твърди се също така, че срокът на договора е изтекъл на 05.07.2023 г. Сочи се, че ответникът е направил плащания по договора за кредит в размер на 3821,40 лева.

От ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, но по реда на член 101 ГПК е даден срок на ответника да представи пълномощното на адв. Т. Д., от когото изхожда отговора на исковата молба, което не е сторено, заради което съдът приема, че отговор на исковата молба не е подаден.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **/**., сключен между страните, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца, при уговорен ГПР в размер на 48, 93 % и годишен лихвен процент в размер на 41 %. С договора били уговорени допълнителни услуги, както следва : Фаст – предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския креди, за която се дължала сумата в размер на 750 лева, и Флекси – предоставяне право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 1800 лева. Сумата по договора била преведена на ответника, което обстоятелство е безспорно между страните.

Съгласно приложения по делото погасителен план /л.22/, дължимата от ответницата погасителна вноска в размер на 289,60 лева се формира от главница, договорна /възнаградителна/лихва и вноска по закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси.

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на всеки предявени обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание – Договор за потребителски кредит № **г., обвързващо страните в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Безспорно ответникът в настоящото производство има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което и приложение следва да намерят правилата на Закона за защита на потребителите. Процесният договор за паричен заем е потребителски по смисъла на закона, съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК.

Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

2

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, ищцовата претенция за заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и закупена и ползвана услуга „Фаст“ са основани на клаузи в договора, съобразно които възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.

В чл.15.2 ОУ е разписано, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя на кредитополучателя право да променя погасителния си план при изпълнение на изискванията по чл.15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, а именно: да поиска отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да му се намали на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да се промени падежната дата, с изключение на вноски с настъпил вече падеж, за което страните подписват анекс.

В чл.15.1 е предвидено, че допълнителната услуга „Фаст“ касае приоритетно разглеждане на искането за отпускане за потребителски кредит преди клиенти, които не са закупили услугата.

Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен услуги – "Фаст" и "Флекси" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси". Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно 3

§1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив – при прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл.

4

23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответникът е извършил плащания по договора за кредит в размер на общо 3821,40 лева, така както е посочено в исковата молба, които следва да бъдат взети предвид при определяне чистата стойност на кредита, посочен на 2111,47 лева. Налага се извода, че ответникът не дължи претендираната главница, като погасена чрез плащане.

Ето защо, предявените в настоящото производство осъдителни искове за главница и акцесорни претенции ще се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответника. По делото обаче липсват доказателства такива да са били сторени. Ето защо, такива няма да му се присъдят.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК: 175074752, против И. С. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми по Договор за потребителски кредит № **г.: главница – 2111,47 лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение – 658,93 лева, дължимо за периода от 05.05.2022 г. до 05.04.2023г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 468,75 лева, дължимо до 05.04.2023г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1125,00 лева, дължимо до 05.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2024г. до окончателното им изплащане.