Решение № 6 от 31.01.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 6/31.1.2020г.

Гр.

Ямбол, 31.01.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският административен съд, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

ВАНЯ

СТОЯНОВА при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното от председателя КАНД № 162 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от ОД на МВР - Ямбол против Решение № 220/11.10.2019 г. по АНД № 150/2019 г. на ЕРС, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0261-000062/06.03.2019 г., издадено от Началника на РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на ответника по касацията е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът ОД на МВР - Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по жалбата си.

Ответникът по касацията К.И. участва в съдебно заседание лично. Оспорва жалбата, като счита, че решението на първоинстанционния съд е напълно законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е основателна и поради това следва да бъде уважена.

ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 220/11.10.2019 г. по АНД № 150/2019 г. на ЕРС, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0261-000062 от 06.03.2019 г., издадено от Началника на РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на ответника по касацията К.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания, въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка, като е стигнал и до напълно законосъобразният извод, че освен допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, е налице противоречие с материалния закон.

Видно от разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В чл. 170, ал. 3 от ЗДвП пък е уреден начинът, по който следва да стане самото спиране – чрез подаване своевременно на ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

В настоящия казус, видно от показанията на свидетелите К. и М. – първият от които е актосъставител, а вторият – свидетел – очевидец както при установяване на нарушението, така и при съставянето на акта, когато за първи път забелязали автомобила, управляван от И. и решили да го спрат за проверка, тъй като те също са били в движение, го последвали, като включили светлинния сигнал на автомобила. Няма данни, а и твърдения, че към този момент е бил подаден сигнал към ответника по касацията за спиране по предвидения в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП ред. Последният продължил движението си, като отново бил последван от полицейските служители, които този път включили и светлинен сигнал, но И. отново не спрял. В тази връзка следва да се отбележи, че подаването само на звуков и светлинен сигнал, без използване на стоп-палка или чрез описваща полукръг червена светлина, не означава сигнал за спиране по смисъла на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, а следва да се приеме, че превозното средство е със специален режим на движение и за останалите водачи е налице задължение да му осигурят възможност за безпрепятствено преминаване. Именно затова законодателят е предвидил, че при спиране от контролните органи на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие, сигналът следва да бъде своевременен и ясен, като е посочил и начините, по които може да стане това. Сигнал със стоп-палка в настоящия казус е бил подаден едва след като полицейските служители настигнали ответника по касацията и се изравнили с него, като свид. М. подал такъв от прозореца на служебния автомобил. Известно време след това И. сам спрял и изпълнявал разпорежданията им. В конкретния казус, като се има предвид обстоятелството, че сигналът е подаден със стоп-палка, но от движещ се автомобил, извън населеното място и в тъмната част на денонощието, административнонаказващият орган е следвало да докаже, че този сигнал освен че е бил възприет от И., е и бил както своевременен, така и ясен, т. е. недвусмислен, но въпреки това той не се е подчинил и не е спрял. Това се налага още повече предвид обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че ответника по касацията сам е спрял впоследствие и е изпълнявал указанията на полицейските служители. Такива доказателства обаче не са ангажирани, поради което и изводът на решаващия съд, че не е установено по безспорен и категоричен начин виновно поведение у И., е напълно обоснован.

Както АУАН, така и НП са издадени на база предположението, че сигналът за спиране е бил възприет от ответника по касацията, което обаче е недопустимо.

Отделно от горното, настоящата съдебна инстанция напълно споделя становището на ЕРС, че е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в неяснота относно извършеното нарушение. В обстоятелствената част на съставения АУАН, а и на издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че водачът „не спира в най-дясната част на платното за движение, плавно увеличава скоростта си и продължава движението си“, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. В НП самото нарушение е описано по следният начин: „Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“. От така описано нарушението не става ясно какво се вменява на нарушителя – че изобщо не е спрял или че е спрял, но не плавно, респ. не на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение. Това обстоятелство има съществено значение предвид факта, че ответникът по касацията, както се установява от данните по делото, всъщност сам е спрял. Една такава неяснота не само пречи на организирането на защитата, но и не дава възможност на съда да прецени какво нарушение е извършено (респ. дали такова изобщо е извършено), а оттам и дали правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на привлечено лице.

Що се отнася до посочените в касационната жалба решения на Административен съд Ямбол, същите са постановени по казуси с фактология, различна от тази на настоящия.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението – предмет на същата е напълно законосъобразно и обосновано и като такова, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,

Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 220/11.10.2019 г. по АНД № 150 по описа на Районен съд Елхово за 2019 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете

2./п/ не се чете