Решение № 62 от 20.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. К., 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20225100900061 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 145 от Търговския закон, а при условията на евентуалност – иск по чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Т. И.“ ООД гр. С. твърди, че в периода от 10.05.2013 г. до 19.04.2022 г. ответникът М. Х. Ю. бил управител на ищцовото дружество. В периода от 09.11.2018 г. до 19.04.2022 г. управляващ дружеството „Т. И.“ ООД бил и другия ответник по настоящата молба - Х. А.

Ю., като двамата действали заедно и поотделно. На 19.04.2022 г. двамата ответници били освободени като управители на ищцовото дружество, с решение на Общото събрание и съответно - заличени от Търговски регистър.

На техните места като управители и представляващи дружеството били избрани и вписани в Търговския регистър М. Д. и Н. Г.. Твърди се, че след заличаването на Х. А. Ю. и сина му М. Х. Ю. като управители в Търговския регистър и след извършена от настоящите управители и съдружниците в дружеството проверка, вкл. на счетоводна и банкова документация, се установили множество парични злоупотреби от страна на двамата през периода 2014 - 2021 г., вкл. присвояване на парични средства от касата на дружеството, теглене на пари в брой и теглене на банкомат от банковите сметки на дружеството, извършване на плащания със средства на дружеството за лични нужди и др. По-голямата част от тези присвоявания били извършени 1 от страна на сина М. Х. Ю. със знанието и съдействието на неговия баща Х. А.

Ю. - двамата като управители през периода. През април 2022 г. след извършените проверки били констатирани първите присвоени парични средства на стойност от около 400 000 лева, за които ответниците изрично признали в писмен вид съгласно Декларация от **.**.**** г. и Споразумение за уреждане по доброволен път от 19.04.2022 г. С подписаните документи двамата признали изрично за присвоените суми и се задължили да ги възстановят на ищцовото дружество. Задълженията на ответниците по двата документа не били изпълнени и били предмет на друго образувано съдебно производство. Сочи се в исковата молба, че през следващите месеци, след продължилата проверка на счетоводната документация на дружеството, която била архивирана, се установили и други присвоявания от страна на ответниците на парични средства в брой от касата на дружеството в размери на над 1 млн. лева, за периода 2014-2020 г., които давали основание на ищеца за завеждане на настоящите искове на основание чл. 145 от ТЗ - като обезщетение за нанесените от ответниците на дружеството вреди като негови бивши управители. Ищецът сочи за посочения период, че съгласно приложената счетоводна справка Главна книга 501 - Каса в левове, в графа 425 фигурирали като изплатени дивиденти, в брой към съдружниците, следните суми след облагане с дължимия данък: За 2014 г. - сума в размер на 165 300 лева, за 2015 г. - сума в размер на 303 050 лева, за 2016 г. - сума в размер на 76 000 лева, за 2017 г. - сума в размер на 225 625 лева, Зз 2018 г. - сума в размер на 487 350 лева, за 2020г.- сума в размер на 174 325 лева. Твърди се, че съгласно приложен Протокол за извършена проверка № 0332969 от 25.08.2021 г., съставен от НАП, ТД Пловдив, след извършена проверка в офиса на дружеството, не се установявала наличност в касата на дружеството. От ищеца било установено, че липсващите касови наличности били „изписвани“ на база изготвени касови ордери от страна на ответника М. Ю., на които липсвали подписи на „получил“ сумата, поради което същите не удостоверявали реално получаване на изписаните в брой суми. Съгласно наличната счетоводна документация тези суми били теглени от банковата сметка от страна на ответника М. Ю. и заприходявани в касата на дружеството. След това били изписвани от ответниците от фирмената каса на дружеството под формата на изплащани в брой дивиденти към съдружниците, вкл. и към себе си, т. к. двамата били и съдружници през този период. Сочи се, 2 че двамата ответници били и съдружници в дружеството в периода от 10.05.2013 г. до 09.11.2018 г. По този начин двамата ответници присвоили всички „изписани“ суми за дивиденти само в своя полза, тъй като от страна на другите съдружници, такива дивиденти никога не били получавани. Твърди се, че и никой от другите съдружници през този период и до момента не е знаел, че „се разпределя печалба“, нито дори мажоритарния собственик М. О..

През този период никога не били свиквани, нито провеждани Общи събрания с такъв дневен ред. Твърди се в исковата молба, че за „изписваните“ от дружеството суми от страна на ответниците били съставяни ордери, които обаче, в преобладаващата си част, не били подписвани на „получил сумата“, които ордери предавали на счетоводната къща, обслужваща дружеството, за осчетоводяване. Това били суми, които били теглени в брой и били осчетоводени без основание и без надлежни документи от тяхна страна, като решения за разпределяне на дивиденти, от страна на съдружниците не били вземани по надлежния ред. Ищецът твърди, че решения за разпределяне на дивиденти никога не са взимани от надлежния орган на Дружеството Общото събрание по предвидения за това ред в този период. Сочи се, че съгласно приложеното копие на Постановление № 2314/2022 г. от 14.12.2022 г. на Районна прокуратура - К., по преписка № 2314/2022 г. на РП - К., което било издадено по образувана преписка срещу ответника М. Ю., от разследващите органи било прието за установено, съгласно дадените от разпитаните лица сведения и извършени проверки, че в периода от 2013 г. до 2022 г., като управител на дружеството, ответникът М. Ю. отговарял за финансовите операции в дружеството и бил упълномощен да подписва счетоводни документи. Съгласно събраните сведения, счетоводната къща „осчетоводявала всички операции след представяне на разходооправдателни документи от управителя М. Ю.“. Разследващите органи установили, че през 2019 - 2020 г. от банковата сметка на дДружеството били изтеглени следните суми: за 2019 г. - сума в размер на 734 986.38 лева, за която сума неоправдана документално от ответниците се явявала сума в размер на 213 818 лева, за 2020 г. - сума в размер на 650 233.56 лева, за която сума неоправдана документално от ответниците се явявала сума в размер на 454 393 лева. Сочи също, че съгласно постановлението, разследващите органи установили, че спесимен да оперира с банковата сметка на дружеството през периода имал именно ответникът М. Ю.. През времето, през което двамата ответници били 3 управители на дружеството - 2014 - 2021 г., били осчетоводявани като изплатени от касата на дружеството в брой дивиденти към съдружниците, вкл. и към двамата ответници, през съответните години, както следва: 1. за 2014 г. сума общо в размер на 174 000 лева (или сума в размер на 165 300 лева след облагане с дължимия данък), която сума била осчетоводена като разпределена между съдружниците, както следва: Н. Г. - сума в размер на 87 000 лева, М. А.

(М. Ю. ) - сума в размер на 34 800 лева, Х. Ю. - сума в размер на 34 800 лева, Б. Ч. - сума в размер на 17 400 лева. Твърди се, че такива суми не били получени от лицата, чиито имена са в документите - само били "броени" от касата от ответниците, осчетоводени като получени, но реално били присвоени от „броилите" ги Х. А. Ю. и сина му М. Х. Ю., 2. за 2015 г. - сума общо в размер на 319 000 лева (или сума в размер на 303 050 лева след облагане с данък), която сума била осчетоводена като разпределена между съдружниците, както следва: Н. Г. - сума в размер на 159 500 лева, М. Ю. сума в размер на 63 800 лева, Х. Ю. - сума в размер на 63 800 лева, Б. Ч. - сума в размер на 31 900 лева. Твърди се, че такива суми не били получени от лицата, чиито имена са в документите, само били "броени" от касата от ответниците, осчетоводени като получени, но реално били присвоени от „броилите" ги Х. А. Ю. и сина му М. Х. Ю., 3. за 2016 г. - сума общо в размер на 80 000 лева (или сума в размер на 76 000 лева след облагане с данък), която сума била осчетоводена като разпределена между съдружниците, както следва: Н. Г. - сума в размер на 40 000 лева, М. Ю. - сума в размер на 16 000 лева, Х. Ю. - сума в размер на 16 000 лева, Б. Ч. - сума в размер на 8 000 лева.

Отново се твърди, че тези суми не били получени от лицата, чиито имена били в документите - само били "броени" от касата от ответниците, осчетоводени като получени, но реално били присвоени от „броилите" ги Х. А. Ю. и сина му М. Х. Ю.. Сочи се, че този тригодишен период не бил предмет на претенцията, поради изтекла давност, но ищецът го излагал, за да онагледи продължителността на периода, през който били извършени действията на ответниците, повод за настоящия иск, 4. За 2017 г. - сума общо в размер на 237 500 лева (или сума в размер на 225 625 лева след облагане с данък), която сума била осчетоводена като разпределена между съдружниците, както следва: Н.

Г. - сума в размер на 118 750 лева, М. Ю. - сума в размер на 23 750 лева, Х. Ю.

- сума в размер на 47 500 лева, М. О. - сума в размер на 47 500 лева. Твърди се, че сумите не били получени от лицата, чиито имена били в документите - само 4 били "броени" от касата на дружеството от ответниците - управители, осчетоводени като получени, но реално били присвоени от „броилите“ ги Х.

А. Ю. и сина му М. Х. Ю.. Липсвал подпис на „получил“ сумата и до настоящия момент никой в дружеството не знаел за „разпределението“, 5. - за 2018 г. сума общо в размер на 513 000 лева (или сума в размер на 487 350 лева след облагане с данък), която сума била осчетоводена като разпределена към съдружниците, както следва: Н. Г. - сума в размер на 237 500 лева, М. Ю. сума в размер на 32 300 лева, Х. Ю. - сума в размер на 64 600 лева, М. О. сума в размер на 102 600 лева, Й. О. - сума в размер на 38 000 лева, Й. О. сума в размер на 38 000 лева. Твърди се, че отново сумите не били получени от лицата, чиито имена били в документите - само били "броени" от касата от ответниците, осчетоводени като получени, но реално били присвоени от „броилите“ ги Х. А. Ю. и сина му М. Х. Ю.. 6. - за 2020 г. сума общо в размер на 183 500 лева (или сума в размер на 174 325 лева след облагане с данък), която сума била осчетоводена като разпределена към съдружниците, както следва: Н. Г. - сума в размер на 73 400 лева, М. О. - сума в размер на 36 700 лева, Й. О. - сума в размер на 36 700 лева, Й. О. - сума в размер на 36 700 лева.

Твърди се, че сумите, които били изписани и осчетоводени като плащания към съдружниците през 2017г., 2018г. и 2020 г., се удостоверявали и от приложените Аналитични оборотни ведомости за синтетична сметка 425 Задължения за съучастия, в които фигурирали по имена сумите, осчетоводени като изплатени към съдружниците през процесния период. Всички описани по-горе суми били теглени в брой от банковата сметка на дружеството, били заприходявани в касата и „изписвани“ като плащани дивиденти в брой от касата на дружеството. Същите били декларирани от двамата ответници като изплатени дивиденти и по техни указания върху тях бил начислен и внесен дължимия данък от счетоводната кантора, обслужваща ищцовото дружество.

Част от сумите били изписвани и присвоявани от самите ответници, които били и съдружници, но така също и на името на останалите съдружници, пропорционално на притежаваните от тях дялове, без те да са знаели за това и без да са ги получавали реално, което било видно от съставяните ордери без подпис на получателите. Под ръководството и по нареждане на управителите ответници, които отговаряли за счетоводната отчетност, същите суми били осчетоводени като изплащани дивиденти към съдружниците през годините, през които двамата ответници били управители. Всички суми били 5

„изписани“ от касата на дружеството в брой, като изплатени в брой дивиденти на съдружниците, в съответните години, така както били описани по-горе. За изписваните суми от управителите били съставяни разходни касови ордери, подписани от страна на ответника М. Ю., приложени към настоящата искова молба. Същите ответници представяли за осчетоводяване на счетоводната кантора, обслужвала дружеството. В тази връзка, ищецът твърди, че решения за разпределяне на дивиденти никога не са вземани от надлежния орган на дружеството - Общото събрание, по предвидения за това ред. Съгласно дружествения договор на „Т. И.“ ООД, който действал през периода, в който двамата ответници били и съдружници, решенията на Общото събрание, се вземали с мнозинство 3/4 от капитала на дружеството. Сочи се, че през процесния период двамата ответници притежавали по 10 000 лева от капитала на дружеството, а именно: М. Ю. притежавал 20 дяла с номинална стойност от 500 лева всеки дял, или сума общо в размер на 10 000 лева, представляващи 20% от капитала на дружеството, Х. Ю. е притежавал 20 дяла с номинална стойност от 500 лева всеки дял, или сума общо в размер на 10 000 лева, представляващи 20% от капитала на дружеството. През претендирания период двамата притежавали общо 40% от капитала на дружеството, което било под необходимото мнозинство за вземане на такъв вид решения, поради което ответниците не притежавали изискуемото се по дружествения договор мнозинство за самостоятелно вземане на решения за разпределяне на дивиденти. С оглед на изложеното, ищецът твърди, че в цитирания период в дружеството „Т. И.“ ООД не били приемани решения за разпределяне на дивиденти по предвидения за това ред. Същото се установявало и от приложените протоколи за приемане на ГФО на дружеството, които били обявени по партидата на дружеството и в ТР, от които било видно, че за процесния период - 2017-2020 г. Общото събрание не било вземало решения за разпределяне на дивиденти. През този период М. Ю. и Х. Ю. - двамата като управители на „Т. И.“ ООД, действащи заедно и поотделно, били оправомощените лица, които оперирали с банковите сметки на дружеството и сами теглили, заприходявали в касата и изплащали в своя полза - като съдружници, парични суми под формата на дивиденти, без подписи на получателите на сумите. Освен това, били изписвани и суми като „плащани“ и към другите съдружници, пропорционално на дяловете им капитала, без тези лица да са знаели за това и без да са получили реално тези суми, съответно и 6 без да се подписвали на нужните за валидно решение документи. Същото било видно от приложената справка от сметка 502 - „Задължения за съучастия“ като изплатени пари под формата на дивиденти. Със съставените от страна на ответниците касови ордери и осчетоводяването на изплатени дивиденти без наличие на взети решения за това, се установявало по несъмнен начин присвояване на сумите, като същите представлявали и признание за това.