Решение № 427 от 01.10.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. С., 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500693 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 69/16.03.2026 г., постановено по гр.д. № 891/2025 г. по описа на Районен съд Ботевград, на осн. чл. чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС е отхвърлил установителен иск за собственост, предявен от М. В. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „.....“ № ..., ет. ..., оф. ... за приемане за установено по отношение на Република България, действаща чрез Областния управител на Софийска област (ОУСО), гр.С., ***, че М. В. М. е собственик на н. и. с идентификатор № ***, съгласно Заповед РД-1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, площ от 1 017 кв. м., находящ се в гр.

Ботевград, в. з. „Чеканица“, урбанизирана територия, незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ***, ***, ***,

***,

***, ***, предходен планов № 56, кв. 6, парцел XIII, по плана на същ. в. з. в същия град, на основание десетгодишно давностно владение върху същия: от 21.08.1996 г. до 30.05.2025 г.

На осн.чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК, районният съд е възложил в тежест на ищеца сторените съдебно – деловодни разноски от ответника.

1

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ищцата и настоящ въззивник М. В. М., чрез адвокат Д. Г. от САК е обжалвала решението, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно изцяло, като предявения иск бъде уважен, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че ищцата и придобила процесният имот по давност. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ответник Република България, действаща чрез Областния управител на Софийска област е подал отговор на жалбата, с който я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски пред СОС за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Предявен е установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1, пр.

2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Основателността му е обусловена от доказване от страна на ищеца при пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното основание - давностно владение, осъществявано явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от десет години от 21.08.1996 г. до 30.05.2025 г.

Според Акт № 3025/22.07.1988 г. за държавна собственост на н. и., издаден от Председателя на ИК на Общ НС - гр. Ботевград парцел XIII, кв. 6, в. з. „Чеканица“, гр. Ботевград, с площ от 965 кв. м. бил актуван като държавна собственост на основание т. 5 от Решение № 404/1981 г. на МС, като бил предоставен за оперативно управление на Общ НС - гр. Ботевград, съгласно Заповед № ИК-18-466/30.06.1987 г. на ОНС - гр. С..

Наред с горното, върху него било учредено право на строеж в полза на Н. Г. С. и П. И. А. със Заповед № ..../..............

Видно от Договор за право на строеж върху държавна земя от 07.06.1989 г. между Общ НС - гр. Ботевград, като праводател и Н. Г. С. и П. И. А. приобретатели е видно, че страните са постигнали съгласие на основание Заповед № ..../.............. на Изпълнителния комитет (ИК) на ОНС - гр. С. за отстъпване право на строеж от държавното място, находящо се във в. з.

„Чеканица“, представляващо парцел XIII-56 в кв. 6 по плана на в. з.

2

„Чеканица“, гр. Ботевград, с площ от 965 кв. м., срещу сумата от 1 930 лв. (чл.

1 от дог.). Приобретателите, (нямащи родствена или друга връзка с въззивницата – първоначална ищца) се задължили, че ще упражнят правото на строеж в пет годишен срок, считано от .............., като изрично било уговорено, че ако правото на строеж не започне да бъде упражнявано в този срок, то се отнема, а платена сума се задържа.

По силата на нотариален акт № 146, т. III, по нот. д. № 1177/1996 г. на нотариус З. А. към БРС, Г. Б. Р. и Б. И. Р. прехвърлили на М. В. М. собствеността върху вилна сграда, с площ от 49 кв. м., незавършена, построена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел XII-55, в кв. 6, по плана на в. з. „Чеканица“ в землището на гр. Ботевград, урегулирана площ от 850 кв. м., с уредени сметки по регулация, при съседи: улица, парцел XШ-56, парцел XI-55, парцел X-54, заедно с отстъпеното право на строеж, срещу сумата от 65 510 лв., която сума била платена на продавачите от купувача.

От разпита на свидетелите А. М. Я. и С. В. З. – близки и съседи на ищцата / въззивник се установява, че през 1996 година М. В. М. закупила недвижим имот - УПИ XII-55 в центъра на „Чеканица“, с двуетажна жилищна сграда. След закупуването на имота от М., тя започнала да се грижи и за съседния й имот (УПИ XШ-56), който бил изоставен, като поставила в него фургон в него, складирала земеделски инструменти и дървета, садила дървета и го облагородявала, като поставила телена ограда така, че в съседния процесен имот се влизало през нейния. Процесният имот бил с площ над един декар, тя го владеела непрекъснато и необезпокоявано до днес, бил пустеещ и мръсен, тя го изчистила и поддържала, никой нямал претенции по отношение на собствеността.

От удостоверение от 18.05.2021 г. е видно, че в Община Ботевград не е издаван акт за частна общинска собственост касателно имота, липсвала информация и за осъществено отчуждително производство.

На 09.03.2022 г. бил издаден Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 6786 от ОУСО, с който на основание чл. 2, ал. 3, чл. 3, т.5, чл. 68, ал. 1 ЗДС, във вр. с чл. 103 и 104 ППЗДС, ПИ с идентификатор № ***, площ от 1017 кв. м. предходен план № 56, кв. 6, парцел XIII, като върху н. и. е било отстъпено право на строеж с договор от 07.06.1989 г.

3 между ОбНС - гр. Ботевград и Н. Г. С. и П. И. А..

Съгласно Констативен протокол № 01.07.2022 г. на комисия, назначена със Заповед № ОА-158/16.05.2022 г. на ОУСО поземленият имот (ПИ) с идентификатор ***, площ от 1 017 кв. м. (парцел ХШ-56, кв. 6) е нестопанисван, обрасъл с ниска и висока тревна растителност, като в него имало паянтова постройка (фургон), имал е изпаднала мрежа, няма вход, врата или порти, за достъп до него били изсипани битови и строителни отпадъци.

От заключението на СТЕ е видно, че ПИ, с идентификатор *** и парцел ХШ-56, кв. 6 по плана на в. з. „Чеканица“ в землището на гр.

Ботевград са напълно идентични, а до изработването и утвърждаването на кадастралния и регулационния план на в. з. „Чеканица“, гр. Ботевград през 1980 г. процесният имот имал статус на земеделска земя, след което бил отреден за вилно застрояване.

Предвид изложеното настоящият състав приема за доказано, че от 1996 година ищцата е осъществявала явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесния имот. Липсва пречка да бъде придобит по давност, макар да е бил актуван като частна държавна собственост. Няма доказателства същият да е бил общински или земеделски, нито трети лица да са установявали и упражнявали фактически самостоятелни права върху него.

Както е известно, с приемането на Закона за собствеността (ЗС) през 1951 г. в него е въведена забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа собственост.

Тя остава действаща и след 1990 г., когато в ЗС е препотвърдено, че „не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост". През 1996 г. за първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат и специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Тогава се изменя и чл. 86 от ЗС, който вече гласи: „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Тази промяна в Закона за собствеността влиза в сила на 1 юни 1996 г. Така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Дългата 10-годишна давност обаче е спряна с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31 май 2006 г. с въведения с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността мораториум върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост.

С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).

Съгласно първата разпоредба, давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г.

(считано от 31.05.2006 г.), включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.

С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на 4

ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл.

151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му - чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ). Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на чл.

17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права - в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност. В Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ е прието, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. С оглед на това настоящият съд, разглеждащ висящия пред него правен спор, не следва да приложи противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).

Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 година.

В обобщение, след обявяване за противоконституционен текста на пар. 1 ЗДЗС и на пар. 2 от ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г. /, придобивна давност за имоти частна държавна собственост тече за периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и не тече в периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. (вж. в този смисъл Определение № 510 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2023 г., I г. о., ГК, Решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и Решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о.).