Решение № 67 от 13.12.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. К., 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20215100500121 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 80/12.05.2021г., постановено по гр. д. № 470/2020г. М. районен съд е признал за установено по отношение на Община Д., с Булстат *********, представлявана от кмета Н.А., че дължи на „Л.“ ООД, П., ЕИК *********, представлявано от управителя А.Ж., сумата от 10 258,18 лева, представляваща неизплатено задължение за извършени СМР по Договор за изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г., както и законна лихва от 15.09.2020г. /датата на завеждането на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на дълга, ведно със заплатени разноски в размер на 1 803,87 лева, предмет на Заповед №108/16.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 350/ 2020г. на PC- М., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 14 728,80 лева, като неоснователен. С решението е оставена без разглеждане, като недопустима, претенцията на „Л.“ ООД, П., за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер на 1 464,70 лева, за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., и производството по делото е прекратено в тази част. Също така, ответникът община Д. е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 200 лева.

С Определение № 212 от 16.06.2021г. по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение, като ищецът „Л.” ООД, гр.П., е осъдено да заплати на ответника община Д. 1 200лв. деловодни разноски.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от адв. С. М., като пълномощник на „Л.” ООД, гр.П., против първоинстанционното решение, 1 което се атакува като неправилно в отхвърлителната му част. Излагат се съображения. Иска се отмяната му в тази му част и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски. Не е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия по тази жалба община Д..

Депозирана е въззивна жалба против същото решение и от община Д., касателно частта му, с която исковете са уважени. Решението в тази му част се обжалва като неправилно и недопустимо. Излагат се съображения. Иска се първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен, вместо което да бъде постановен друг, с който исковата претенция да бъде отхвърлена.

Постъпил е отговор на жалбата на община Д. от въззиваемия по нея „Л.” ООД, гр.П., в който се сочи, че същата е неоснователна.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат въззивните си жалби.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Л.“ ООД, гр. П., против община Д. установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 вр.чл.258 и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г., по силата на който възложителят - Община Д. възложил на изпълнителя „Л.“ ООД – П. да извърши „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Ж., Г.Г. и Д., община Д., област К.“. Ищецът твърди, че в цялост изпълнил задълженията си по този договор, като възложителя му заплатил сумата в размер на 15 000лв. и останали незаплатени 14 728,80 лева, с ДДС, за които издал процесната фактура с №0000001273 от 23.10.2019г. Твърди още, че цената на пълния обем от работа била определена на 24 774 лева без ДДС.

Въпреки многократни покани, ответната община не погасила остатъка от задължението си към ищцовото дружеството, който възлизал на сума в размер на 14 728,80 лева, с ДДС. Сочи още, че Община Д. дължи и лихва за забава по неизплатеното си задължение по цитираната фактура, в размер на 1 464, 70 лева, за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г. Или, общият размер на дължимите от Община Д. суми бил в размер 16 193,50 лева.

Поради това, че ответникът отказвал да заплати на ищеца тези суми, било подадено Заявление до Районен съд - гр.М. за издаване на Заповед за 2 изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по ч. гр. дело № 350/2020г. по описа на Районен съд - М. била издадена Заповед за изпълнение. Община Д. подала възражение срещу Заповедта, поради което ищецът предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено по отношение на Община Д., че дължи на „Л.“ ООД - П. сумата в размер на 16 193,50 лева, от която - 14 728,80 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № 0000001273 от 23.10.2019г., и 1 464,70 лева, представляваща лихва за забава на неизплатено задължение по тази фактура, за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в Районен съд - М. до окончателното й плащане. Претендират се и направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът - Община Д., чрез адв.М.С., представя писмен отговор, с който сочи, че изработеното от дружеството - ищец не било прието по надлежния ред, а изпълнените строително монтажни дейности не покривали и не съответствали на получената авансова сума, поради което издадената фактура била без правно основание. Въвежда възражение за недостатъци по чл.265, ал.1 ЗЗД. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен; алтернативно – претендираното възнаграждение да бъде намалено с разходите, необходими за поправката на изпълнените СМР и довършването на обекта.

От фактическа страна съдът съобрази следното:

Между страните не е налице спор, че между тях е сключен процесния Договор за изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г., по силата на който възложителят - Община Д., е възложил на дружеството – ищец, да извърши „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Ж., Г.Г. и Д., община Д., област К.“, в съответствие с условията на подписаният договор, като в т.1.1. и т.1.2. от договора страните са очертали обема на работата, който включва изпълнение на проучвателно - експлоатационен тръбен кладенец с дълбочина 80 метра с диаметър на колоната от 200 мм от сертифицирано PVC, ерлифтно почистване, опитно -филтрационни тестове, вземане и изследване на водни проби. Договорено е, че срокът за изпълнение на договореното е 25 работни дни; както и че цената на пълния обем от работа е в размер на 24 774 лева, без ДДС, съгласно предложението на изпълнителя, получено и одобрено от възложителя. В т.2.2 от договора се посочва, че плащането е по схема, и за всяко плащане се издава данъчна фактура. Страните се договорили, че ако плащането не е извършено към деня на издаване на фактурата, то става дължимо след изтичане на 5 дневен срок от издаването. В т.2.3 от договора са се съгласили, че при приключване на работата се съставя приемателно предавателен протокол. В т.3 е посочена договорената схема на плащане: до 7 дни от подписване на договора е предвидено заплащане на аванс в размер на 12 500 лева, без ДДС, и до 7 дневен срок след приключване на работите по изграждане на водоизточника и приемането им, възложителят да заплати по сметка на изпълнителя остатъка от 12 274 лева, без ДДС.

Не е налице спор, че с фактура № 0000001247 от 13.09.2019г. на стойност 15 3

000 лева с ДДС /или 12 500 лева, без ДДС/ ответникът община Д. е превел договорения аванс.

От заключението на вещото лице по възложените съдебно-технически експертизи, които се кредитират от съда, се установява безспорно и това, че са установени като изпълнени на място описаните в табличен вид съответни СМР по КСС, и съгласно договорените цени те възлизат на стойност 25 258,18 лева, с ДДС. Вещото лице е посочило още, че изпълнената работа има недостатъци, като съобразно наведеното с отговора на ИМ възражение за наличието им, е определил размера на необходимите средства за поправката им и довършване на обекта на 11 998,50 лева, с ДДС.

Установява се безспорно и приемането на извършената работа, което е сторено с протокол за приемане на извършените СМР от 22.10.2019г. /л.36 от първоинстанционното производство/, съгласно приетата по делото количествено – стойностна сметка /л.30 от първоинстанционното производство/. Тук следва да се добави, че настоящият съдебен състав напълно споделя извода на МРС за това, че подписът срещу „приел“ в посочения протокол от 22.10.2019г. за приемане на извършени СМР „Направа на проучвателно - експлоатационен ТК за водоснабдяване на селата с.Ж., Г.Г. и Д., община Д., област К. - с дълбочина 80 м. и диам.на експлоат. колона Ф200мм”, е положен от М.И.Х., който е разпитан в качеството му на свидетел, и за който се установява, че е общински служител - началник „ТСУ“ към община Д., присъствал при приемане на изпълнените СМР.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира следното:

Предявената искова молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.258 и чл.86 от ЗЗД е подадена в преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Тя е и частично основателна.

Доказва се в процеса, че ищецът, в качеството му на изпълнител, е извършил договорените с процесния договор дейности, които са на стойност 25 258,18 лева, с ДДС, и че същите са с констатираните от вещото лице недостатъци.

Възражението на ответника в тази връзка обаче, направено едва с отговора на ИМ е несвоевременно.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа - чл. 266, ал. 1 от ЗЗД , като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането й - чл. 264, ал. 1 от ЗЗД .

Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Предмет на договора за изработка е престирането на определен трудов резултат и неточното изпълнение е налице, когато изработеното не отговаря на договореното.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.2 ЗЗД, при приемането на работата възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по4 късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. В настоящия казус обаче твърдения за наличието на такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, не са направени от страна на ответника възложител.

При това положение, след като при подписване на описания по-горе протокол за приемане на извършените СМР от 22.10.2019г. липсва възражение от страна на възложителя община Д. за некачествено изпълнение, това презюмира одобрение на работата, и е основание той - възложителят, да изпълни задължението си да плати договореното възнаграждание.

Както бе казано по-горе, общата стойност на извършените от изпълнителя „Л.“ ООД, П. СМР, установени със съдебно-техническата експертиза, възлиза на 25 258,18 лева с ДДС, поради което искът за установяване дължимостта на главница се явява основателен и доказан до размера на 10 258,18 лева /разликата между стойността на извършените СМР в размер на 25 258,18лв. и заплатените авансово 15 000лв.,/, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. Поради това решението в тази му част следва да се потвърди като правилно и обосновано.

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99055d0f-02ad-49cd-be12-75c7bf349712