Решение № 1227 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20221110214696 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и административните нарушения и наказания /ЗАНН/. сл. от

Закона за

Образувано е по жалба на „В. Т.“ ООД срещу наказателно постановление /НП/ № 23-2200419/ 08.09.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на жалбоподателя, за нарушение, квалифицирано по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразано; алтернативно, намаляване на размера на санкцията до нейния законов минимум. Претендират се сторени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не аргументира писмено тезата си, заложена в жалбата.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП като правилно и 1 законосъобразно. Иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на контролните органи на Д „ИТ“-Софийска област по спазване на трудовото законодателство на дата 18.07.2022 г. на място в обект на контрол, стопанисван от жалбоподателя, находящ се на адрес“ област София /столица/, община Столична, гр. София, п.код 1000, О.

№ 67 и на 28.07.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на Д „ИТ“-Софийска област, било установено, че „В. Т.“ ООД в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от

Допълнителните разпоредби на Коодекса на труда не е застраховал за своя сметка за риска „трудова злополука“ работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, в това число З. И. Б., назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил+12 и повече тона".

На 28.07.2022 г. бил съставен АУАН № 23-2200419, връчен надлежно чрез пълномощник на жалбоподателя.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, установена от контролните органи, и издал атакуванато наказателно постановление № 23-2200419 от 08.09.2022 г., с което наложил на "В. Т.“ ООД, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се констатира от събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля В. И. П., и събраните по делото писмени доказателства: идентификационна карта, протокол за извършена проверка, протокол от проведен телефонен разговор, трудов договор, копия от пълномощни, справка за приети и отхвърлени уведомления, уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, служебна бележка, заповеди за компетентност, призовка по чл.45, ал.1 от АПК, копие от застрахователна полица, молба от З. И. Б., копие от ведомост за месец май 2022 г., както и останалите материали по делото, 2 приети по надлежния процесуален ред. Св. П. последователно и логично излага обстоятелствата по извършване на соченото административно нарушение в съдебно заседание, визирано в АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля, те са в синхрон с останалите доказателства по делото и не съдържат противоречия. Съдът прецени като относими писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество, същата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават и необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се съдържат две алинеи, като административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на ал.1. Същата урежда задължителността на застраховката за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Ал.2 визира задължение за органите, компетентни да уредят реда за застраховане за тази застраховка, в съответствие с осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (НЗЗРСРТЗ) на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Тази разпоредба е посочена като нарушена и в обжалваното наказателно постановление.

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се 3 установява, че З. И. Б. заема длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил+12 и повече тона" в дружеството-жалбоподател, видно от трудов договор № 10/ 04.05.2022 г. Установява се от събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.П./, че по време на проверката „В. Т.“ ООД не е представило доказателства за сключена застраховка „трудова злополука", касаеща лицето З. Б..

От събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства се установява, че в действителност дружествотожалбоподател не е изпълнило задълженията си по застраховане на лицето Б. към датата на съставяне на АУАН. С това свое бездействие дружеството е извършило вмененото му нарушение от обективна страна. Задължението за работодателя възниква за всеки работник поотделно след сключването на трудовия договор и преди допускането на работника на работа на обекта.

Настоящата съдебна инстанция преценява, че извършеното нарушение от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Нарушението е формално, а поведението на нарушителя, изразено в негово бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението, без да е необходимо от това да са настъпили имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от административно-наказателна отговорност. Тук преценката се прави не с оглед наличието или не наличието на вредни последици, а съобразно степента, с която така нареченото формално нарушение е застрашило конкретни обществени отношения. В разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна степен на интензивност е застрашило обществени отношения - предмет на защита, за да се приеме, че е административно нарушение. В тази връзка съдът намира, че за постигане целите на административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, а именно: да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, правилно административното наказание е определено в размер, 4 близък до законовия минимум

- в размер на 2 000 лв.

Така административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител ще бъде ангажирана при отчитане тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства. При налагане на това наказание ще бъде съобразен нарушителят и липсата на непосредствени вреди или накърняване на законни интереси и права.

По тези съображения съдът прие, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски, съдът намира, че същата следва да бъде уважена. Касае се за съдебно производство, протекло в едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв. В този смисъл, искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски, изходящо от жалбоподателя, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2200419/ 08.09.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.

5

ОСЪЖДА „В. Т.“ ООД да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6