Решение № 510 от 09.02.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 510 / 9.2.2018 г. , гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.01.2018 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8915 по описа за

2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 128 т.2 от КТ, чл.221 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.264 от КТ.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца

Н.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника „Т.С.Г.”

ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за периода от 05.05.2017г. до 09.06.2017г. в размер на 582,64 лв.;

- с правно основание чл.221 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 570,00 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието , поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ;

- с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2017г. в размер на 61,32 лв.;

- с правно основание чл. 264 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30,66 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен труд през официалните празници, а именно:

24.05.2017г.-12 часа.

Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Т.с.г.” ООД, по силата на сключен между страните трудов договор № 138/05.05.2017г. на длъжността

„охранител”, с правно основание чл.70 ал.1 от КТ със срок за изпитване 6 месеца , с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лв. Поддържа, че е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време. Твърди, че е подал заявление от 09.06.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради системно неизпълнение от страна на работодателя за изплащане на дължимото му трудово възнаграждение. Излага, че ответникът не му е изплатил претендираните от него процесни вземания , поради което моли предявените искове да бъдат изцяло уважени.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция.

Ответникът „Т.С.Г.”

ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в който изразява становище за допустимост на предявените искове, като същите се оспорват по основание и размер.

Излага се , че ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството от 05.05.2017 г. за което е сключен трудов договор № 138/05.05.2017 г. с шестмесечен срок за изпитване по реда на чл. 70 ал. 2. предл.

2 от КТ. Работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график. Работното време е отчитано сумарно за месечен период, съгласно Заповед от 27.01.2017 г. на управителя на дружеството и Правилник за вътрешния трудов ред. Трудовият договор е прекратен на основание чл. 327. ал. 1. т. 2 от КТ по Заявление от работника от 09.06.2017 г., със заповед на управителя на дружеството № 036-080-2017/12.06.2017 г., която е получена от работника лично срещу подпис.

Оспорват се предявените искове по основание и размер по следните съображения: Твърди се, че за процесният период: 05.05.2017 г. до датата на прекратяване на ГД- 12.06.2017 г. на ищеца са начислени възнаграждения за положен труд, в това число начисления за работа през почивни и празнични дни за отработеното време, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както следва:

За Май 2017г. - 325,14 лв., в това число работа през почивни и празнични дни: 48.88 лв.:

За Юни 2017г.- 156.79 лв., в това число обезщетение за неползван годишен отпуск: 47.37 лв.

Съгласно приети и утвърдени от управителя на дружеството Вътрешни правила за работната заплата, изплащането на трудовите възнаграждения се извършва на 25 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение.

Излага се, че трудовото възнаграждение за м. Май. 2017 г. е следвало да бъде изплатено на 25 юни 2017 г., а трудовото възнаграждение за м. Юни, заедно е обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е следвало да бъде платено на 25 юли 2017 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е подадена с вх. № 32074 на 09.06.2017 г. Към тази дата не е настъпил падежа за изплащане нито на начисленото трудово възнаграждение за м. Май, нито за начисленото трудово възнаграждение за м. Юни 2017 г., поради което се счита, че искът е преждевременно предявен.

Счита се, че дори да се приеме, че падежът за изплащане на начислените трудови възнаграждения е настъпил на датата на прекратяване на трудовото правоотношение-12.06.2017 г., се оспорват претендираните от ищеца суми по размер.

Твърди се, че са начислени суми за: основно трудово възнаграждение за м. Май и м. Юни. за работа през официални празници по чл. 264 от КТ и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. общо в размер на 481, 93 лв. Над този размер предявените искове са неоснователни.

Счита се, че е неоснователна изцяло претенцията по чл. 327 ал. 1. т. 2 от КТ във вр с чл. 221 ал.1. предл. 1, в размер на 570 лв., което според ищеца представлява брутното му трудово възнаграждение за периода на предизвестието, тъй като сключеният между страните трудов договор е срочен и обезщетение на посоченото от ищеца основание не се дължи.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Представено е заявление от Н.К. от 05.05.2017 г., в което същият е заявил желанието си да бъде назначен на длъжностт

„охранител“ при ответното дружество, считано от 08.05.2017г.

Видно от служебна бележка № 131/08.05.2017 г., на ищеца е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве.

Представена е длъжностна характеристика на длъжността охранител от 05.05.2017 г. при ответното дружество.

От заключение от 03.05.2017 г. за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа въз основа на условията на труд и задължителния предварителен медицински преглед, е видно , че ищецът е пригоден да изпълнява длъжността „охранител“.

Представено е свидетелство за съдимост от 03.05.2017 г. на Н.К., от което е видно , че същият не е осъждан.

Видно от удостоверение от 03.05.2017 г., няма данни за психично разстройство на ищеца.

Представено е удостоверение рег. № 4017-17/19.05.2017 г., за първоначално обучение на ищеца по „Програма минимум“ , съгласно чл.38 от Закона за частната охранителна дейност.

Приета е диплома № 012311 на Н.К. за завършен

Техникум по индустриална химия.

Представени са резултати от прегледите на специалистите от 03.05.2017 г.и карта за предварителен медицински преглед от 03.05.2017 г.

Видно от представения по делото трудов договор № 138/05.05.2017г. ищецът Н.И.К. е назначен на длъжността „Охранител“ при ответното дружество със срок на изпитване 6 месеца при осемчасово работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лв.

Приети са справка изх. № 03388173087826/14.06.2017г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.

5 от КТ и справка изх.

№ *********61791/05.05.2017г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.

5 от КТ.

По делото са приети като доказателства платежен фиш за месец юни 2017 г., платежна ведомост за месец юни 2017 г., платежен фиш за месец май 2017 г., платежна ведомост за месец май 2017 г.

Видно от Заповед № 037-138-2017/12.06.2017г. за прекратяване на трудово правоотношение трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ-без предизвестие от работника, считано от 12.06.2017г. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени-„без предизвестие от работника, поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение“. Заповедта е връчена на ищеца на 12.06.2017г.

С оглед становищата на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните , че между тях е сключен трудов договор № 138/05.05.2017 г., който е прекратен със заповед № 036-080-2017/12.06.2017 г., издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ; че работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време за месечен период , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на счетоводството посредством проведената съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните.

Съгласно заключението на вещото лице, варианта на отработени 12 часа при 12 часова дневна смяна, след приспадане на възнаграждението за положен труд на официален празник – 24.05.2017 г. в размер на 34,50 лв., вещото лице изчислява БТВ на ищеца общо в размер на 599,04 лв. и нетно( след приспадане на дължимите лични осигуровки и ДОД) трудово възнаграждение в общ размер на 467,22 лв. В съдебно заседание вещото лице И.Т.С. уточнява, че единият вариант е този, в който ответникът е начислил по ведомост, а вторият е на база изчисления от вещото лице. Вещото лице уточнява, че ответното дружество е приело, че лицето е работило 11 часа от дванадесетчасова смяна, но никъде не са представени на вещото лице доказателства, че ищецът като дежурен има право в този един час да отсъства от работното място. Вещото лице не е прочело никъде това обстоятелство от представените правила от дружеството. Вследствие на изложеното, вещото лице е приело, че се касае за един непрекъсваем процес от 12 часа, поради което при отработени 12 часа при дванадесетчасова смяна, брутното възнаграждение е в размер на 599,04 лв. , а нетно 467,22 лв. Вещото лице посочва, че не са представени доказателства за изплатени осигуровки от ответното дружество. Вещото лице изчислява , че дължимото възнаграждение за положен труд от 12 часова дневна смяна на официален празник – 24 май 2017 г., в брутен размер на 34,50 лв. и в нетен 26,90 лв. - като приема, че лицето е отработило 12 часа при 12 часова дневна смяна. Вещото лице изчислява брутния размер на обезщетението по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2017 г., общо в размер на 46,00 лв. ( 368,00 лв. :16 р.д. х 2 р.д.) и нетен размер (след приспадане на дължимия ДОД от лицето) в размер на 41,40 лв. Ответното дружество не е представило доказателства за плащане на обезщетението на ищеца. Вещото лице изчислява, че брутният размер на обезщетението по чл.

221 от КТ, е в размер на 460,00 лв., а нетния (след приспадане на дължимия ДОД от лицето), в размер на 414,00 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

В тежест на ищцовата страна е да установи , в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: факта, че между страните е било учредено валидно трудово правоотношение; че през претендирания период от време действително е полагал труд по силата на последното; както и размера на договореното между страните месечно трудово възнаграждение; факта на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание и датата, на която е станало това; падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение; факта , че е работил на посочения официален празник; размера на договореното между страните брутно и нетно месечно трудово възнаграждение за релевирания период, т.е. за месеца, предхождащ прекратяването на договора; дните и размера на неизползвания платен годишен отпуск и на дължимото обезщетение за него; фактът, че ответникът е изпаднал в забава в плащане на всяко от претендираните парични вземания, началния момент на забавата, размера на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.

Разпечатката съдържа 59 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99050d40-15fa-4699-bee5-10acd298e0cc