Решение № 230 от 12.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Казанлък, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201360 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от И. К. С. с ЕГН **********, чрез адв.М. Т. против Наказателно постановление №24-0284-002748 от 10.12.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ Казанлък, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255,65 евро/500 лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В подадената жалба от адв. Т. се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП и неправилно установена фактическа обстановка, поради което се претендира отмяната на НП.

Жалбоподателят намира още, че в АУАН и НП липсва ясно описание на вмененото му нарушение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като същият се представлява от адв. З. Й., преупълномощена от адв.Т., която поддържа жалбата. В депозирана молба-становище, адв. Т. излага допълнителни доводи по същество за отмяна на процесното НП, моли при отмяна на НП да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Юрисконосулт М. А., като надлежен процесуален представител в писмено становище към АНП излага доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) 1 и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.08.2024г. около 10.47 часа в с.********, общ.******, на улица без име до къща за гости „********“ в посока север-юг, жалбоподателя е управлявал товарен автомобил ******* с рег. №**********, собственост на "*******" ООД, гр.******, като навлиза и се движи в зоната на действие на пътен знак "В18" /Забранено е влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената/. Посочено е, че АУАН е съставен по данни на свидетел номер едно. Като е направено уточнение в НП, че забраната, която е наложена с пътен знак "В18", касае ППС-ва с маса с товар, по-голяма от 7 /седем/ тона, управляваното ППС-во е превозвало дървен материал, същото е от категория N2 с техническа допустима маса от 10 185 кг, видно от приложената справка по ИР за ППС-во с рег. №**********. Като доказателство към образуваната АНП е приложена изготвена докладна записка рег.№284р-40809/21.11.2024г. по описа на РУ-Казанлък.

С горното АНО е приел, че жалбоподателя е извършил :

Навлиза след знак, забраняващ навлизането на МПС с размери и маса или натоварване на ос над означените, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложил и административно наказание глоба в размер от 255,65 евро/500 лв.

Св. С. Н. О. – на длъжност полицейски инспектор в участък ****** при РУ-казанлък, ОДМВР-Стара Загора съставил на жалбоподателя С. АУАН сер. АД №0595528 от 11.11.2024г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, в присъствие на свидетел - очевидец на нарушението Х. П. С., предявен на жалбоподателя на 20.11.2024г., което се установява от положените от тях подписи. В акта нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП е описано като навлизане /управление в зоната на действие/ на знак „В18“ /Забранено влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената.

Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

При идентичност на дадената му правна квалификация, но не и пълна идентичност на описаното нарушение, било издадено атакуваното Наказателно постановление №24-0284 002748 от 10.12.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ Казанлък.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните 2 правни изводи:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП, съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете, предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН.

Административнонаказателният състав на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, под който И. К. С. е подведен под отговорност, предвижда налагане на административно наказание глоба от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 от ЗДвП.

От обективна страна фактическият състав на това нарушение включва следните елементи, които трябва да кумулативно дадени, а именно: 1.Наличие на пътен знак, въвеждащ забрана за движение на моторни превозни средства, надвишаващи означената на самия знак маса или натоварването на ос и 2.Моторното превозно средство да е с маса или натоварване на ос над означената на пътния знак, и 3.Навлизане на МПС в зоната на действие на пътния знак В18.

В случая е дерогирано изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено по арг. чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 о т ЗАНН, както и за цялостен идентитет във фактическото описание на обстоятелствата, съотносими с обективната и субективна съставомерност на нарушението.

Съставянето на актове за извършеното административнонарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира овластеният административнонаказващ орган с конкретен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Неотразяването на минимално изискуемите реквизити по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН или тяхното въвеждане по начин, който не позволява на нарушителя да формира еднозначни изводи относно волята на актосъставителя, винаги се явява съществено процесуално нарушение. В случая бланкетното са изписани признаците на административното нарушение, установени от законодателя при регламентацията на съответното материално правило, без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните му елементи. Подобно изложение винаги възпрепятства възможността да се извърши преценка дали вменените на нарушителя действия действително са годни да реализират 3 състав на нарушение. Във всички случаи релевантните за отговорността факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН, като те не биха могли да се тълкуват и допълват въз основа на приобщените към делото доказателствени материали. Недопустимо е описанието на относимата фактология да се запълва с препратки към документи, приложени към административнонаказателната преписка, поради липсата на легално разрешение в тази насока. Подобен порок не би могъл да бъде отстранен от наказващия орган при упражняване на правомощията му по чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото той засяга съществен обем от информация относно начина на формиране на волята на актосъставителя. Първоначалното описание на фактите очертава рамките на предмета на доказване и дава информация и за правната квалификация на деянието, съответно прави възможно да се установи наличието или отсъствието на съответствие между нея и съотнасянето й към ангажираната като накърнена правна норма. Без въвеждане на съставомерните признаци на нарушението по ясен и категоричен начин още в АУАН винаги съществено се нарушават процесуалните правила.

В съдържанието на АУАН се съдържа фактическо обвинение за навлизане и движение на товарен автомобил ******* с рег. №********** в зоната на действие на пътен знак В18, но липсва конкретизация относно въведената с този пътен знак забрана, доколкото не е посочена стойността, означена на пътния знак максимална маса с товар на МПС и тази на процесното ППС-во.

В обстоятелствената част на НП е било посочено каква е масата на процесния товарен автомобил, както и означената на пътния знак за максимална маса с товар на МПС. С това се въвеждат за първи път факти, които са необходими, за да се установи самата съставомерност на нарушението, които при съставяне на АУАН не са били предявени на жалбоподателя С.. Конкретното противоправно поведение, за което нарушителят е санкциониран следва да отразява задължителните минимални стандарти за ясно и непротиворечиво описание на фактическия състав на нарушението по чл.6, т.1 о т ЗДвП и за процесуално съответствие на административнонаказателното обвинение със закона. Предвид изложеното настоящият състав счита, че обвинението н е изпълнява своята кардинално утвърдена в ЗАНН функция, да постави рамката на доказване в административнонаказателния процес и да предостави единна, достъпна и разбираема информация на нарушителя за характера, вида на нарушението и неговата правна квалификация, с оглед фундаменталното му право да разбере в какво е обвинен и да организира ефективно своята защита. Ето защо съдът счита, че процесното НП е засегнато от увреждащи дефицити, предпоставящи формална незаконосъобразност на същото, т. к. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство, поради което се явява фактически необоснован неправения правен извод, че управляваното от санкционираното лице моторно превозно средство е било с маса, надвишаваща тази, указана на пътния знак В18.

Цитираното в НП доказателство, приложено към АНП – докладна записка, което според въззиваемата страна съдържа данни относно въведеното 4 с пътния знак ограничение за движение на товарни автомобили над 7 тона, не могат да санират липсата на описани в обстоятелствената част на АУАН релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства.

Отделно от това, тези доказателства са били приобщени към административнонаказателната преписка след съставянето на АУАН /докладната записка е изготвена на 21.11.2024г., а АУАН сер. АД №0595528 от 11.11.2024г. - предявен на 20.11.2024г./, което налага извод, че към момента на повдигане на административнонаказателното обвинение, не са били налице доказателства за осъществен състав на нарушението по чл.177, ал.3, т.2, във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП от санкционираното лице.

Не се потвърждава от събраните по делото доказателства твърдението н а АНО за безспорна установеност на обстоятелството, че управляваното от в од ач а С. МПС е било с маса над 7 тона. В представената пред първоинстанционния съд административнонаказателна преписка не се съдържат данни /кантарни бележки или резултат от извършено измерване с калибровано техническо средство, минало метрологичен контрол и др./ относно точната масата с товар на процесния автомобил към момента на извършване на нарушението. Ето защо настоящия съдебен състав не споделя доводите на АНО, че след като процесният камион тежи празен 6.3 тона , съгласно СР на ПС, то натоварен със сигурност е надвишавал 7 тона. Няма данни по преписката, на датата на нарушението – 28.08.2024г. процесния товарен автомобил да е превишавал посочената в знака маса от 7 тона.