Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5243 от 20.05.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 995/2025
Вид
Решение № 5243
Подписан
20.05.2025
В сила
27.11.2025
Състав
Силвия Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5243

Хасково, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260700995 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. А. А. Х. против Решение № 2762/27.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Неправилно било прието, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Позовава се на чл. 3 ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Твърди, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А. А. Х., редовно призован, се явява лично и се представлява.

Жалбоподателят заявява, че избягал от [държава] заради войната. Когато станала промяната на властта хората в Ракка много се зарадвали, но били малтретирани от кюрдите, което се отнасяло и за него, тъй като изказвал радостта си в социланите мрежи. Градът все още се контролирал от кюрдите и затова го било страх да се върне. Същият искал да се върне и да продължи следването си, но роднините му му казали да не се връща, защото ги малтретират.

Чрез процесуалният си представител поддържа изложеното в жалбата и моли същата да бъде уважена. Били налице основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Моли за отмяна на решението.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.09.2024 г. М. А. А. Х. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ Х. /бащино/ А. А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], адрес – Ракка, [ЛНЧ], етническа принадлежност – ***, религия: ***, семейно положение – ***.

На 30.01.2025 г. е проведено интервю с М. А. А. Х.. Напуснал [държава] нелегално за Турция на 27.07.2024 г., останал там половин месец и преминал в България нелегално на 13.09.2024 г. през оградата със стълба /били общо 9 човека/. Качили ги на автомобил от трафикант и потеглили за [населено място], след София в посока Сърбия били заловени от полицията. Закарали го до полицейски участък, а след това за две седмици в затворен лагер, след което го преместили в [населено място]. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация. Последно живял в [населено място], където и бил роден. Разказва как изглеждат знамето и паричната единица на [държава] и кой е химнът й, отговоря на въпроси, свързани с държавата му по произход. Допълва, че в града му по произход имало представители на международни организацииЧервен Кръст и Лекари без граници. Не е [семейно положение], имал родителите, тримата му братя и двете му сестри живеели в [държава]. Имал основно образование, работил в земеделието. Не бил служил в армията, получил призовка през 2023 г. за отбиване на военната си служба, но се криел. Не членувал в политическа партия или религиозна организация, нито във въоръжена групировка. Напуснал [държава] заради войната. Бил свидетел на военни действия през 2015 г. между редовната армия и ДАЕШ след 2017 между кюрдите и ДАЕШ. Чичо му и трима братовчеди загинали от бомбардировки. Негов чичо бил отвлечен от бандити приз 2022 г. Срещу него и неговите близки не било оказвано насилие. Имал информация че А. бил паднал от власт, но положението било също зле. Подал молба в България, защото била мирна и безопасна страна, а хората - добри.

На 02.10.2024 г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано М. А. А. Х., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 14.03.2025 г. и 08.04.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 2762/27.03.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А. Х..

Решението е връчено на адресата му на 10.04.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. А. А. Х. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето М. А. А. Х. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя М. А. А. Х. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - М. А. А. Х., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. А. А. Х. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба или новозаявения факт в хода по същество, че е изръзил радостта си в социални мрежи от смяната на режима. С оглед разпределената доказателствена тежест молителят е следвало да докаже в административното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, вкл. и, че именно резултат от призоваването е напускането на [държава]. В случая подобни доказателства не бяха представени и в настоящото съдебно производство. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.Не се изнасят конкретни данни от жалбоподателя за преследване а субективното му притеснение, че би могъл и да бъде преследван, поради активност в социалните мрежи. Нещо повече, напуснал е [държава] заради войната. Напускането на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а именно желание за по-високо образование, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на М. А. А. Х., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в [държава], вкл. и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, а всички близки на лицето се намират в [държава] и същият категорично пред интервюиращия е заявил че не желае да се завърне, което противоречи на семейните връзки, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.