Решение № 114 от 12.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Разлог, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200678 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С НП №23-0331000284/30.05.2023 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., на Й.В.У., ЕГН*, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, е наложено наказание "глоба" от 400,00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Й.У., който го атакува с искане за отмяната му.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, нарушения на материалния закон, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски.

В проведеното СЗ жалбоподателят Й.У. - редовно призован, не се явява, явява се упълномощен представител - адв. З.-К., която поддържа депозираната жалба на всички основания изложени в нея. Излага подробни съображения в съдебни прения и претендира разноски.

НО - Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, видно от разписка за връчване на НП, същото е с изтичащ срок на обжалване на 23.11.2023 г., а жалбата е депозирана на 22.11.2023 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 10.05.2023 г. актосъставителят Е.Ю. и свидетеля Ц.В. изпълнявали служебните си задължения в г.Р., като около 23:00 ч. на у.„С.п.“ с посока на движение от с.Г. към МБАЛ-Р. и в района на „МХТ-Б.“АД, спрели за проверка л. а. „Ф.В.“ с рег.№*, собственост на Б.Н.Н. Полицейските служители извършили проверка на водача, като установили, че това е жалбоподателя, както и че автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите след извършена служебна справка чрез таблет. Предвид констатираното св. Ю. съставил АУАН №878920, в който установеното било квалифицирано, като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. АУАН бил 1 съставен на място, връчен на жалбоподателя, като същият го подписал без да отрази възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на този АУАН на 30.05.2023 г., Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., като надлежно оправомощен представител на АНО, упълномощен с МЗ №244з-324/13.02.2017 г. е издал атакуваното НП №23-0331-000284/30.05.2023 г., с което за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено адм. наказание ГЛОБА от 400.00 лева.

НП е връчено лично на жалбоподателя срещу негов подпис на 09.11.2023 г.

Показанията на полицейските служители съдът кредитира, като последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Показанията на същите се потвърждават от събраните писмени доказателства.

В хода на съд. следствие е представена застрахователна полица, от която се установява, че на 15.05.2023 г. в 17: 06 ч., автомобилът вече е бил с активна застраховка /л.35 по делото/.

По делото е представена Заповед /л.11/, с която се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП за нарушения по чл.638 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените към адм. нак. преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва атакуваното НП пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП, правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които жалбоподателя не е изпълнил. От приложените АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството на несобственик.

Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП, както и пълно съответствие между цифровата квалификация в двата акта, липсват процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на нак. лице. Изхождайки от текста на чл.638, ал.3 от КЗ, съдът намира че сочената норма освен санкционна съдържа в себе си и правило за поведение, поради което правилно е определена като нарушена от нак. орган. Както съдът посочи в конкретния случай описанието на нарушението в акта и в НП е изчерпателно, изложени са всички обстоятелства, относими към очертаване конкретния фактически състав на нарушението. Ясно е означено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на несобственик на процесното ПС и в АУАН, и в НП ясно е посочено, че е ползвател. Предвид изложеното съдът намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, нарушението за доказано от обективна и субективна страна.

Фактическите обстоятелства приети по-горе, се установяват по безспорен начин от доказателствената съвкупност по делото. С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установи, че на процесната дата и място, жалбоподателя е управлявал поверения му автомобил. Посочената норма на чл.638 от КЗ, 2 регламентира 2 групи нак. отговорни лица. На първо място, това са собствениците на МПС, които са длъжни да сключат задължителната застраховка и на второ място, това са лицата, които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката. В конкретния случай правилно е прецизирано и конкретизирано, с оглед на установеното, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, че е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което управлява МПС във вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400.00 лева за ФЛ. Договор за застраховка "ГО" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.Б. и не е било спряно от движение.

От обективна страна, на процесната дата и място Й.У. е управлявал поверения му л. а. без валидна застраховка "ГО", което се установява от гласните доказателства, така и от писмените такива, включително от представената полица, в която е посочено, че е активна от 15.05.2023 г., т.е. след датата на проверката. Независимо от обстоятелството, чия собственост е управляваният автомобил по аргумента на чл.638, ал.3 от КЗ, лице което управлява МПС, във вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400.00 лева за ФЛ. Жалбоподателят не е собственик на процесният автомобил, но като водач на същия, при неговото използване, респ. управление не е изпълнил вмененото му задължение да управлява към датата и часа на констатиране на нарушението МПС, за което е била сключена валидна застраховка "ГО", които обстоятелства се установиха по безспорен и категоричен начин посредством представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Именно този факт обуславя съставомерност на разглежданото нарушение и осъществяването му от жалбоподателя от обективна страна. В тази насока следва да бъде посочено, че когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната адм. нак. отговорност по чл.638 от КЗ, на водача на МПС произтича от управлението, като дейност, спадаща към общото понятие "използване" на МПС, чийто собственик /в случая друго ФЛ/ не е сключил договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. За водачите - несобственици не съществува задължение да сключват застрахователния договор, вместо собствениците на автомобилите, а върху тях тежи задължението да не управляват ПС за които няма сключен действащ договор. В тази вр. е събраният доказателствен материал.

Съдът намира, че нарушението е доказано и от субективна страна. Действително от събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателя е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката.

Незнанието на този факт обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението. Съгласно установения в чл.7, ал.1 и 2 от ЗАНН, принцип деянието обявено за адм. нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В КЗ или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост. Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Без съмнение в процесния случай У. е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за управлявания автомобил има действащ договор за задължителна застраховка и е имал тази възможност, отделно и задължение да носи застрахователната полица - чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, като без значение са причините, поради които не го е сторил. Следователно може да се приеме за установено по несъмнен начин, че като е управлявал л. а. за който не е имало действащ договор за задължителна застраховка, жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, при форма на 3 вината несъзнавана непредпазливост (небрежност).

Отделно от събраните по делото писмени доказателства се установи, че собственикът на процесния автомобил - Б.Н. не е бил уведомен за прекратената регистрация, респективно за липсата на валидно сключена застраховка „ГО“. Видно от получено писмо от ОДМВР-Б. с вх.№4925/16.05.2024 г. по описа на РС-Рг към дата на извършване на нарушението 10.05.2023 г., собственикът не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на притежаваното от него МПС с рег. №*. В тази вр. съдът не поддържа направеното възражение от страна защитата на въззивника, поради това че административните нарушения са наказуеми и когато са извършени при непредпазлизост, т.е. това, че собственикът не е предупредил за липсата на ЗЗГО или факта, че не е знаел за прекратяването й, не освобождава дееца от адм. нак. отговорност. Касае се за лице, което е придобило правоспособност да управлява МПС от 2021 г. и на същото би следвало да му е пределно ясно, че автомобил може да бъде управляван само, ако за същия е сключена тази застраховка.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има АНО, каквито не се претендират в настоящето производство и поради което съдът не дължи произнасяне.