Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 178 от 13.07.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 228/2023
Вид
Определение № 178
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.309 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.309 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.323 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 ал.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 13.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20233000600228 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.323 ал.2 НПК и е образувано по повод подаден от Силистренска окръжна прокуратура частен протест срещу разпореждане №310/06.07.2023г. по нохд № 256/2023г. на Окръжен съд-Силистра, с което частният протест на прокуратурата срещу определение №139/05.07.2023г. по същото дело е бил върнат като недопустим. В протеста се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се негова отмяна и произнасяне по същество по първия подаден протест.

Частният протест на прокуратурата срещу разпореждане

№310/06.07.2023г. на Окръжен съд-Силистра е допустим и основателен, частният протест срещу определение №139/05.07.2023г. – също.

Съображенията на съда, изложени в разпореждане №310/06.07.2023г. частично се споделят от настоящия съд, което не означава, че не са объркани и вътрешно противоречиви. Няма спор по въпроса, че мерките за процесуална принуда /сред които и мерките за неотклонение/ са призвани да постигнат целите на закона съобразно разпоредбата на чл.57 НПК и продължават своето действие до влизане на присъдата в сила. Доколкото присъдата винаги подлежи на обжалване, съответно никога не влиза в сила веднага, законодателят е предвидил отделен ред за произнасяне по мерките за неотклонение – този по чл.309 НПК. Определението, с което се одобрява споразумение между страните, въпреки че има последиците на влязла в сила 1 присъда, е изключение от това правило – тъй като не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага. Поради тази причина /или пък поради празнота в закона/ законодателят не е предвидил ред за произнасяне по мерките за неотклонение. Т.е. съдът в тези случаи не се произнася по взетата по отношение на подсъдимото лице мярка за неотклонение, която мълчаливо и по силата на закона престава да действа. Поради което и аргументите на съда в тази насока са логически и правно издържани. Противно на приетото от него обаче в крайна сметка съдът е постановил лицето да бъде освободено, което действие на съда няма как да бъде оценено инак освен като незаконосъобразно. По съществото си това произнасяне представлява ни повече, ни по-малко изменение на мярката за неотклонение /процесуално понятие „освобождаване на лице от съдебната зала“ не съществува/. При липса на друг ред, предвиден от закона, следва да се приеме че това е станало по реда на чл.309 НПК, което определение пък подлежи на обжалване и протест на основание чл.309 ал.6 НПК. Т.е. и протестът срещу определение №139/05.07.2023г. е допустим – както вече се спомена. А освен това е и основателен. След като определението на съда, с което е одобрено споразумението между страните и е прекратено наказателното производство, влиза в сила веднага, ако определеното наказание е ефективно лишаване от свобода, то веднага следва да започне и неговото изтърпяване. Т.е. от момента на постановяване на определението подсъдимото лице образно казано се превръща в осъдено лице, което следва да търпи наказание лишаване от свобода. Освобождавайки лицето от съдебната зала съдът на практика го е освободил от изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което е недопустимо – с подобни правомощия съдът не разполага. Поради което определение №139/05.07.2023г., с което това е сторено, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Преди това следва естествено да бъде отменено и разпореждане №310/06.07.2023г., с което частният протест срещу определението е върнат като недопустим.

По изложените съображения Варненският апелативен съд намира подадените частни протести на Силистренска окръжна прокуратура за основателни, а атакуваните с тях съдебни актове за неправилни и незаконосъобразни, поради което и на основание чл.345 ал.1 и 2 НПК ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ разпореждане №310/06.07.2023г. по нохд № 256/2023г. на Окръжен съд-Силистра.

ОТМЕНЯ определение №139/05.07.2023г. по нохд №256/2023г. на Окръжен съд-Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3