Определение № 260637 от 23.03.2021, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260637

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 2425 по описа за 2020 година.

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София и съдебен адрес гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 – адвокат Никола Шущарков против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 473/2020г. по описа на Районен съд - Поморие в частта на отхвърлената сума за неустойка. В жалбата се посочва, че съдът неоснователно е отхвърлил заявлението в посочената част, като е нарушил материалния закон относно същността на института на неустойката и не е взел предвид всички факти и обстоятелства. Посочва се, че уговорените между страните неустойки в представените по делото договори не излизат от присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и редуцирания им размер отговаря на основните принципи на справедливостта, като не води до неоснователно обогатяване или необосновано високо възнаграждение. В жалбата се посочва и обстоятелството, че на 11.01.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите е сключено споразумение, че за съществуващи клиенти – физически лица, размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет, да бъде в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването на уговорения срок, като максималният размер на неустойката да не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Претендира, че така постановеното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като неправилно в тази му част, като бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 1. сума в размер на 27, 48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, завършващ на 889 от 16.06.2017г., 2. сума в размер на 62, 46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, завършващ на 456 от 16.12.2016г., 3. сума в размер на 62, 46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, завършващ на 313 от 19.04.2018г. и 4. сума в размер на 62, 46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, завършващ на 856 от 08.02.2017г. – общо сума в размер на 214, 86 лева.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на лицето, участващо по делото като насрещна страна.

Бургаският окръжен съд като взе предвид постъпилата частна жалба, исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, а разгледа по същество е частично основателна.

Производството по частно гр. дело № 473/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, депозирано от „Теленор България“ ЕАД против С.П.Д. ***, с което се претендира ответната страна да заплати на дружеството-заявител сума в размер на 1 877, 98 лева, формирана от неплатени абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски, неустойки и дължими суми за мобилни устройства, издадени от „Теленор България“ ЕАД, ведно със законна лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В депозираното пред съда заявление се посочва, че дружеството-заявител е сключило със С.П.Д. няколко договора за мобилни услуги, а именно:

- на 16.06.2017г. – Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 889.

- на 16.12.2016г. сключва Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 456;

- на 19.04.2018г. сключва Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 313;

- на 08.02.2017г. по повод на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 856, сключва Договор за лизинг, а на 23.11.2018г.

Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 856.

С цитираната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 210 от 11.09.2020г., постановена по частно гр. дело № 20202160100475/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлено депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 214, 86 лева, представляваща начислени неустойка от страна на заявителя. За да отхвърли депозираното заявление в тази му част, съдът е посочил, че начислената неустойка, равняваща се на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Посочено е, че съдът счита клаузите, с което е уговорена неустойка за неравноправни и оттам за нищожни, тъй като с определяне на неустойка в размер близък до размера на задължението се създава значителна неравноправност между страните по договора. Първоинстанционният съд не е посочил всяка от претендираните неустойки по отношение на нейния размер, а е отхвърлил претенцията като общ сбор, както и не е изложил мотиви за всяка една от претендираните суми, предвид обстоятелството, че се претендиран неустойки по различни договори – сключени на различни дати и с различни условия по договорените неустойки.

В обстоятелствената част на депозираното заявление се посочва, че С.П.Д. не е изпълнявала точно и в срок своите задължения и по четирите сключени договора, поради което и се претендират по всеки един от сключените договори суми, представляващи неплатени абонаментни такси, неустойки в размер на три месечни абонаментни такси, дължими лизингови вноски, както и разликата между цената на предоставено устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена по сключените договори за лизинг.

Видно от обстоятелствената част на депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на сключения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 889 от 16.06.2017г. се претендират неустойки в размер на 27, 48 лева. Същевременно е посочено в обстоятелствената част на заявлението, че дължимите суми от страна на С.Д. въз основа само на този сключен договор възлизат на обща сума в размер на 162, 01 лева и за тях са й издадени четири фактури.

Видно от обстоятелствената част на депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на сключения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 313 от 19.04.2018г. се претендират неустойки в размер на 62, 46 лева. Същевременно е посочено в обстоятелствената част на заявлението, че дължимите суми от страна на С.Д. въз основа само на този сключен договор възлизат на обща сума в размер на 1 557, 99 лева и за тях са й издадени четири фактури.

Видно от обстоятелствената част на депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на сключения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 856 от 08.02.2017г. и от 23.11.2018г. се претендират неустойки в размер на 62, 46 лева. Същевременно е посочено в обстоятелствената част на заявлението, че дължимите суми от страна на С.Д. въз основа само на този сключен договор възлизат на обща сума в размер на 157, 28 лева и за тях са й издадени четири фактури.

Общият сбор на тези претендирани задължения по посочените фактури (162, 01+1557, 99+157,38) възлиза именно на претендираната сума в размер на 1 877, 98 лева.

В обстоятелствената част на заявлението се посочва и за дължими суми въз основа на сключен между страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 456 от 16.12.2016г., по силата на който се дължат от страна на С.Д. сума в размер от 19, 18 лева, представляваща общ сбор от лизингови вноски за отчетен период от 10.10.2018г. до 09.12.2018г., както и сума в размер на 59, 98 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 10.10.2018г. до 09.12.2018г., както и неустойка в размер на 62, 46 лева. Общата сума на претендираните неизплатени задължения по сключения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 456 възлиза на сума от 141, 62 лева.

Тази сума обаче е извън претендирания общ размер на фактурираните задължения и претендирана от заявителя – 1 877, 98 лева. При това положение, макар и с други мотиви, настоящата инстанция намира, че правилно Районен съд – Поморие не е присъдил посочената в заявлението неустойка в размер на 62, 46 лева, начислена въз основа на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 456 от 16.12.2016г. и в тази му част постановеното Разпореждане от 11.09.2020г., постановено по частно гр. дело № 475/2020г. по описа на Районен съд – Поморие следва да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважение.

По отношение на претендираната неустойка в размер на 27, 48 лева, дължима въз основа на сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 889 от 16.02.2017г., настоящата инстанция намира за установено следното:

В депозираното заявление се посочва, че е налице неизпълнение от страна на С.Д. по отношение на нейни задължения спрямо мобилния оператор, за което се дължи неустойка в размер на 27, 48 лева. Видно от сключения между страните договор от 16.06.2017г. в случай на прекратяване на договора или при нарушение на задълженията по договора се дължи неустойка от страна на потребителя на услугата неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора. Тази клауза настоящата инстанция намира, че е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели да доведе до обогатяване на търговеца. Преценката за неравноправност на определена клауза в потребителски договор се извършва към момента на сключването му и не е обусловена от поведението на търговеца, който в случая е преценил да не претендира неустойката в пълния й уговорен размер, а в редуциран такъв съобразно постигнатото споразумение с Комисията за защита на потребителите. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.

5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК настоящата инстанция намира, че не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на тази претендирана сума. При положение, че първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи, то атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба в тази й част следва да бъде оставена без уважение.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че посочената от заявителя Спогодба от 11.01.2018г., сключена между КЗП и "Теленор България" ЕАД, не е била одобрена от съда, разглеждащ предявения от КЗП колективен иск, по който е било образувано гр. д. № 15539/2014г. на Софийски градски съд, а има извънсъдебен характер, поради което произвежда действие само в отношенията между страните по нея (чл. 21 ЗЗД), но не и по отношение на потребителите (арг. от чл. 386, ал.

1 вр. чл. 384 вр. чл. 379, ал.

3 ГПК). Клаузи с предвиденото в спогодбата съдържание не са били инкорпорирани в приложимите Общи условия на доставчика на мобилни услуги. При липсата на изразено съгласие за изменение на сключения договор от страна на потребителя, обективирано във формата на анекс, не може да се приеме, че в отношенията с потребителя, който е сключил договор за мобилни услуги преди 11.01.2018г., се прилага неустоечната клауза със съдържанието, предвидено в спогодбата от 11.01.2018г.