Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 27.03.2025, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 1413/2024
Вид
Решение № 122
Подписан
27.03.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Атанас Кобуров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. П., 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230101413 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на В. П. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., общ. П., ул. „К.“ № 3 и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 749838/15.10.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил кредит в размер на 300,00 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 339,56 лева, при ГПР 48.77 %, годишен лихвен процент - 40.50 %, при срок на кредита от 29 вноски. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит, ищецът следва да заплати неустойка в размер на 211,44 лева, разсрочена на 29 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем възлиза в размер на 551 лева. Ищецът твърди, че така уговорената клауза в чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит за заплащане на неустойка в посочения размер, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № 7498387/15.10.2022 г., сключен между В. Н. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 211,44 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради, това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.

1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

1

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на така предявения иск.

По отношение клаузата за договорената неустойка оспорва твърденията на ищцовата страна, че същата е нищожна, като навежда, че неустойката е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, както и възможността, с която е разполагал ищецът да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, за да избегне неблагоприятните за себе си последици. Релевира, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.

По делото са приети писмени доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 15.10.2022 г. между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и В. П. Н. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 749838, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 300 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 08.05.2023 г. на 29 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,77 %. Общата дължима сума по договора е в размер на 339,56 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 300 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 211,44 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 29 вноски. Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 551 лева.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за паричен заем поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр.

3 и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В 2 негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.

Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.

На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да се посочи, че размерът на главницата е 300 лв., а на неустойката – 211,44 лева, което е 70,48 % от размера на отпуснатия кредит. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни договори.

С оглед на изложеното неустоечната клауза са явява нищожна, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат единствено на ищцовата страна. Последните представляват заплатената държавна такса в размер на 50,00 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответното 3 дружество.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, който му е оказал безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.06.2024 г.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и да осъди другата страна да го заплати.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност по делото, като вземе предвид предмета на производството и осъществената по него правна защита, извършените процесуални действия, събраните доказателства, проведените съдебни заседания, както и полагания от страна на адвоката квалифициран труд.

Предвид характера на производството – предявен иск за обявяване на нищожност на договорна клауза, по който предмет има богата съдебна практика, проведено само едно открито съдебно заседание, на което представителят на ищеца не се е явил, а е депозирал писмено становище, материалният интерес по делото, който е в размер на 211,44 лева, доказателствен материал, който е в минимален обем и включва единствено писмени доказателства, както и искова молба и писмено становище, изготвени от процесуалния представител на ищеца, съдържащи съдебна практика както на национално ниво, така и на общностно (практика на Съда на ЕС), съдът определя адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, в размер на 200,00 (двеста) лева. С оглед изложените съображения, в настоящия казус предвиденият в цитираната Наредба по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимален размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност по делото, като съгласно постановките на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, съдът не е длъжен да приложи ограничението на националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения и може да присъди възнаграждение и под предвидения минимум.