Определение № 39843 от 02.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39843 гр. София, 02.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110160692 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Х. М. срещу „П.Б.“ ЕАД.

Съдът е сезира с предявен от Е. Х. М. срещу „П.Б.“ ЕАД осъдителен иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на ****, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на трудовата злополука от 07.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на травматичното увреждане – 07.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 11.02.2019 г. е сключил трудов договор с ответника, като се съгласил да изпълнява длъжността „машинен оператор, отливане по калъп за оформяне на стъкло“. Уговорено било да работи на пълно работно време, на три смени, при основно месечно възнаграждение в размер на 707 лв. На 19.05.2021 г. сключил допълнително споразумение № 2, с което длъжността му била променена на „формовчик, стъклени изделия“.

Посочва, че на 30.06.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено със заповед №3533/29.06.2023 г. Твърди, че на 07.11.2022 г., около 14:30 ч., докато бил на работа му било възложено да работи на струг за метал, без преди това да му е направен необходимия инструктаж и която дейност е коренно различна от тази, за която е нает на работа — формовчик стъклени изделия, и докато е работел на струга от машината е тръгнала непрекъсната, дебела стружка, която се е омотала около патронника и е започнала да се притегля.

Сочи, че в този момент е бил на машината и не е забелязал стружката, която в резултат на притеглянето се омотала около левия му крак и му скъсала ахилесовото сухожилие. Твърди, че след злополуката е откаран в ортопедотравматологично отделение на „МБАЛ - Търговище“ АД, където след извършени прегледи и рентгеново изследване на глезена и стъпалото е преминато към оперативно лечение с локална упойка, като е почистена раната, зашити са двата края на сухожилието и е направена гипсова имобилизация. Препоръчано му било да отиде на два контролни прегледа, за да се видят резултатите от обездвижването на крака, както и да започне рехабилитационни процедури. Престоят му в болницата бил от 07.11.2022 г.

1 до 11.11.2022 г. с диагноза: травма на ахилесовото сухожилие. Твърди, че след операцията е бил временно неработоспособен за периода от 7.11.2022 г. до 12.03.2023 г. като носил 5 месеца гипс. През този период за него се е грижила Снежана Станчева, с която нямал брак, но живеели на семейни начала, като тя го къпела, (почиствала раната, след махане на гипса, готвела е, грижила се е за него) тъй като бил трудно подвижен и почти в невъзможност да се обслужва самостоятелно. Твърди, че вследствие на трудовата злополука и последвалите медицински интервенции на левия крак движенията му са били изключително затруднени, не можел да стои дълго време изправен, да изкачва стълби, дори не можел да ходи нормално, защото при всяко стъпване на левия крак изпитвал болки. Твърди, че болките продължавали и към датата на исковата молба. Посочва, че освен претърпените физически болки претърпял и емоционални такива. Същите се изразявали в това, че не можел да помага на жената, с която живеел на семейни начала от 11 години, както и на дъщеря си.

Твърди, че семейството се издържало единствено от обезщетението за неработоспособност, тъй като жената, с която живеел на семейни начала не работила. Твърди, че за да се подобри състоянието му били нужни рехабилитационни процедури, които следвало да се провеждат два пъти годишно. Сочи, че бил емоционално нестабилен, тъй като непрекъснато си спомнял за случката и опасността да загуби крака си за постоянно. Посочва, че работодателят декларирал злополуката в НОИ, видно от подадената за това декларация с вх. № 5101-25-40/11.11.2022 г., като НОИ, в свое разпореждане № 5104-25- 14/23.11.2022 г., приел същата за трудова. С оглед изложеното моли за осъждането на „П.Б.“ да заплати на Е. Х. М. сумата от 50000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания в резултат на травматичното увреждане, което е в пряка и непосредствена зависимост от трудовата злополука настъпила на 07.11.2022 г., която е довела до временна неработоспособност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 07.11.2022 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ищецът Е. Х. М. е негов бивш служител съгласно Трудов договор № 5136 от 11.02.2019 г., като първоначално бил назначен на длъжност „Машинен оператор, отливане на калъп за оформяне на стъкло“, като в последствие бил преназначен на длъжност „Формовчик, стъклени изделия“. Признава, че на 07.11.2022 г. по време на работа със струг, настъпила злополука, при която Е. М. получил травма на ахилесовото сухожилие, като злополуката била приета за трудова с Разпореждане на НОИ, влязло в законна сила. Посочва, че действително след злополуката ищецът е транспортиран в „МБАЛ Търговище“ ЕАД за провеждане на лечение, където е била извършена операция, както и че трудовото правоотношение със служителя е било прекратено, считано от 30.06.2023 г. Оспорва тежестта на механизма на злополуката, както и причинените от нея болки и страдания, както и твърди, че от страна на ищеца била допусната груба небрежност. В допълнение счита, че сумата на евентуално присъденото обезщетение следва да бъде намалена с получените обезщетения по държавното обществено осигуряване и сключените от 2 работодателя застраховки „Трудова злополука“. Твърди, че трудовата злополука е настъпила изключително по вина на ищеца, който е избрал неправилен режим на работа със струга, довел до образуването на по-дебела от обичайното стружка, но пренебрегнал това и продължил работа. Сочи, че впоследствие стружката постепенно започнала да се омотава около въртящия се патронник на струга, като ищецът отново не предприел никакви действия да преустанови и обезопаси работата си. Това довело до образуване на много дълга по размер и по-дебела от обичайното метална нишка, която поради омотаването си започнала да се придвижва по пода в посока патронника. При движението си стружката закачила крака ищеца и му причинява порязване в областта на ахилесовото сухожилие. Твърди, че единствено поради късмет стругът е спрял докато стружката се влачил по земята и преди да започне да се върти неконтролирано във въздуха. Твърди, че служителят е игнорирал правилата за безопасност като е избрал неподходящия режим за работа със струг, спрямо конкретния детайл. След това, в процеса на работа той пренебрегнал образуването на значително по-дебела от нормалното стружка, и вместо да спре и да я отстрани, той продължил работа. Допълва, че ищецът не е реагирал и когато стружката се е заплела в патронника вместо да спре незабавно работата със струга, е предпочел на свой риск да продължи оформянето на детайла. Сочи, че ищецът е имал задължение да почиства своевременно работното си място и машина, което не е строил. Оспорва твърдението на ищеца, че работата на струг за метал не е включена в задълженията му. Твърди, че на ищеца са проведени начален инструктаж, Инструктаж на работното място и Периодичен инструктаж. Твърди, че на ищеца е проведен инструктаж за „Работа с металорежещи машини“, в който е било посочено, че при работа с автоматично подаване не се допускало образуването на дълга непрекъсната стружка. В случай, че се образува такава, тя трябвало задължително да бъде прекъсната чрез спиране на автоматичното подаване за кратко време. Сочи, че ищецът е преминал на два пъти практически изпит, който включвал въпроси на тема „Работа на стругови машини". Оспорва всички твърдения в исковата молба относно претърпените болки и страдания. Твърди, че състоянието на ищеца не е било тежко, като му бил преписан домашен режим на лечение и той е разполагал с възможност да се придвижва сам. Оспорваме факта, че ищецът е бил имобилизиран с гипсова ортеза за период от 5 месеца. Твърди, че ищецът се е завърнал на работа след инцидента, като бил изцяло продуктивен и работил в „П.Б.“ ЕАД за период от близо 3 месеца, след което напуснал по свое собствено желание с отправяне на предизвестие с цел да търси работа в чужбина. Твърди, че ищецът не е спазил предписанията за провеждане на рехабилитация в МБАЛ Търговище. Оспорва твърденията за фактическо съжителство със Снежана Станчева, както и претърпените вреди, доколкото ищецът е напуснал работното място по свое желание. Твърди, че „П.Б.“ ЕАД е сключило две застраховки за покриване на настъпилите вреди от трудовата злополука. Посочва, че по силата на Застрахователна полица 0142/9/22/301/000027, сключена със „ЗАД „А.Б.“ АД, 3

ЕИК 0***, „П.Б.“ ЕАД е застраховал всички свои служители за вредите, настъпили при трудова злополука, като сочи, че , по силата на тази полица, в полза на ищеца вече е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 903,16 лв. Допълва, че действаща е и Застрахователна полица № 23005F21064 за застраховка Обща гражданска отговорност и Отговорност за продукта, сключена със „З.К.У.“ АД, ЕИК *****. Моли за отхвърлянето на предявения иск, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на присъденото обезщетение, както и за присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Така предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, а направеното възражение за съпричиняване в условията на евентуалност от ответника е с правна квалификация чл. 201, ал. 2 от КТ.

Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.

Доказателствена тежест:

По предявения иск ищецът носи доказателствена тежест да докаже: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреда –неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане и интензитет на уврежданията; 4. причинноследствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2 от КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца в условията на евентуалност.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът е бивш служител на ответника съгласно Трудов договор № 5136 от 11.02.2019 г.; първоначално ищецът бил назначен на длъжност „Машинен оператор, отливане на калъп за оформяне на стъкло“, като в последствие е бил преназначен на длъжност „Формовчик, стъклени изделия“; на 07.11.2022 г. по време на работа със струг, настъпила злополука, при която Е. М. получил травма на ахилесовото сухожилие, която злополуката е приета за трудова с Разпореждане на НОИ № 5104-25-44 от 23.11.2022 г., влязло в законна сила; след злополуката ищецът е транспортиран в МБАЛ Търговище ЕАД за провеждане на лечение, където била извършена операция, както и че трудовото правоотношение със служителя е било прекратено, считано от 30.06.2023 г.

По доказателствата:

4

Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК 0*** и „З.К.У.“ АД, ЕИК *****, като трети лица – помагачи, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че тези лица са застрахователи и следва да носят отговорност при настъпването на трудова злополука, с оглед на което ще възникнат вземания срещу тях, а освен това твърди, че те са обезщетили ищеца, поради което съдът счита, че това искане е основателно.