Решение № 519 от 15.12.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. гр.Несебър, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д.а при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело № 20212150101169 по описа за 2021 година

Производството по делото е за съдебна делба и в втората фаза - по извършване на делбата.

С влязло в сила съдебно решение № 88/04.04.2022 г. по гр.д. № 1169/2021 г. по описа на НРС, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор 61056.***л***л* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., с адрес - с. Р., ул. „В.Л.“, № 20, със застроена площ от 75 кв.м. и разгъната застроена площ от 150 кв.м., построена в УПИ VII- 24, в кв. 8 по плана на с. Р., с площ от 612 кв.м. при граници на имота: улица, УПИ VI- 23, УПИ V22, УПИ IV- 21 и VIII25, съгласно кадастрално-регулационния план на селото, одобрен със заповед № 63 от 01.04.1988 г., между съделителя А. И. М. при квота 3/18 ид.ч.; съделителя И. И. П. при квота 3/18 ид.ч.; съделителя С. Х. П. при квота 8/18 ид.ч.; съделителя Д. К. П. при квота 2/18 ид.ч. и съделителя Х. К. П. при квота 2/18 ид.ч.

В преклузивните срокове, а именно – до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ищците са формулирали възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Със становище, дадено след първото съдебно заседание във втората фаза на делбата, ответниците отправят насрещни възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Претенциите на страните по чл. 349, ал. 2 от ГПК са приети с определение № 819/07.07.2022 г. по делото.

Със същото определение са приети претенции на ищците срещу ответниците, както следва: за възстановяване на заплатени от тях разходи за вода , потребена в делбения имот, на обща стойност 301,61 лева, от които 208,81 лева – заплатени сметки 1 за вода за периода 21.12.2018 г. 26.04.2021 г. и сумата от 92,80 лева – заплатени сметки за вода за периода 08.06.2018 г. – 09.11.2018 г.

С протоколно определение № 419/26.05.2023 г. са приети за разглеждане и претенции на ищците срещу ответниците за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ за периода 18.04.2018 г. до 28.06.2022 г. в размер от по 100 лева месечно за всяка от ищците, претендирани за заплащане солидарно от ответниците.

По делото своевременно е заявено и искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК на ищците за постановяване на привременни мерки, съгласно които да бъде разпределено ползването на етажите на делбената къща между ищците и ответниците или да бъдат осъдени ответниците да заплащат на ищците обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от тях идеални части в процесната къща. Със свое становище от 05.07.2022 г. ответниците заявяват, че желаят привременни мерки в смисъл да им бъде предоставено ползването на целия имот и да бъдат определени суми, които да заплащат на ищците срещу ползването.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена съдебнотехническа експертиза, в окончателния вариант с вх. № 8366/28.09.2022 г., се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем – не дава възможност за обособяване на две или повече отделни жилища. Вещото лице В., след прилагане на специални знания в областта на оценката на недвижимо имущество и сравнителен анализ на пазара, е определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот в размер на сумата от 34 140 лева и среден месечен наем за същия от 330 лева.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице В., доколкото намира същото за компетентно дадено, обосновано и обективно. Същото е изслушано в съдебно заседание по делото от 07.10.2022 г. и прието без възражения на страните.

С исковата молба по делото е ангажирана нотариална покана, видно от която ищците са отправили претенции спрямо своя баща И.С.Т. и ответницата П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените с адресатите недвижими имоти – дворно място и процесната къща, в размер на 150 лева месечно за всяка от тях, както и за осигуряване на достъп и ползване на имотите. Съгласно вписано в поканата нотариално удостоверение, същата е била връчена на ответницата П. на 12.04.2017 г. Ищците представят допълнителни писмени доказателства – покана, подадена на 19.05.2021 г. чрез телепоща от А. М. до С. П., без приложени доказателства за дата на връчване на адресата; покана за доброволно плащане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас, ведно с извлечение от счетоводна сметка и платежни документи; удостоверения по индивидуалните партиди на ищците при Агенция по вписванията, СВ – гр. Поморие и СВ – гр. Несебър.

2

Видно от цитираната покана на водоснабдителното дружество, ищцата И. П. е била поканена да заплати доброволно сумата от 207,37 лева, дължими суми за потребени услуги от абонатен номер 897875 с адрес в с. Р., ул. „В.Л.“ № 16.

Представените от ищците платежни документи установяват плащания по партидата на имота при ВиК, както следва: на 16.06.2021 г. - сумата от 208,81 лева за периода 21.12.2018 г. – 26.04.2021 г., ведно с лихва за забава; на 14.12.2018 г. – сумата от 8,18 лева за периода 25.10.2018 г. – 14.12.2018 г.; на 09.10.2018 г. – 84,62 лева за периода 25.06.2018 г. - 09.10.2018 г.

От показанията на водените от ищците свидетели К.Н.П. и В.Л.Д. се установява, че ищците са живели в делбения имот до смъртта на своята майка, както и че след 2006 г. в къщата са останали да живеят И.С.Т. и ответницата П., като впоследствие към тях са се присъединили синовете на П. – останалите ответници. Свидетелките еднозначно сочат, че след смъртта на И.Т. делбеният имот е бил обитаван от отвениците.

Останалата част от изнесените пред съда сведения съставляват предположения, преразказани слухове и преразказани твърдения на самите ищци, направени пред свидетелките.

Предвид посоченото, съдът кредитира показанията на свидетелите П. и Д. в частта, в която се касае до преки и непосредствени възприятия. В останалата част и относно посоченото от тях за личните отношения между страните по делото и евентуалните техни спорове и неразбирателства, съдът намира, че се касае до лично мнение на свидетелите, производни показания, основани на слухове, както и преразказани твърдения на ищците, които по същество не представляват свидетелство за възприет лично факт, предвид което се явяват и негодни за кредитиране.

Воденият от ответниците свидетел К.Т.К. – кумец на ответника Х. П., потвърждава, че в процесния имот, в неопределен период от време са живели заедно И.Т. и ответниците С. П. и Х. П.. Заявява още, че след заминаването на ответниците в Германия къщата е била заключена. В останалата част от изявленията си свидетелят излага предположения и лично мнение, както и неотносими към предмета на делото обстоятелства.

С оглед на посоченото, съдът кредитира показанията на св. К. досежно лично възприетите от него относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, които макар и възможната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК се явяват преки и непосредствени. В останалата част показанията на свидетеля се явяват, както негодни за кредитиране, така и неотносими.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делбата:

До делба е допусната двуетажна

3 жилищна сграда с идентификатор

61056.***л***л* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., с адрес - с.

Р., ул. „В.Л.“, № 20, със застроена площ от 75 кв.м. и разгъната застроена площ от 150 кв.м., построена в УПИ VII- 24, в кв. 8 по плана на с. Р., с площ от 612 кв.м. при граници на имота: улица, УПИ VI- 23, УПИ V- 22, УПИ IV- 21 и VIII25, съгласно кадастрално-регулационния план на селото, одобрен със заповед № 63 от 01.04.1988 г., която се явява неподеляем жилищен имот.

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 от ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 от ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесната къща, съдът следва да разгледа възлагателните претенции по реда на чл.

349, ал. 2 от ГПК на страните. В този ред на мисли, следва да се отбележи, че претенциите на ищците са наведени в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл.

349, ал. 4 от ГПК, а тези на ответниците се явяват формално преклудирани – формулирани в молба от 05.07.2022 г. по делото, депозирана след редовно проведено първо заседание във втората фаза на делбата от 28.06.2022 г.

Независимо от посочено и преценката за допустимост на претенциите на страните по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, съдът намира същите за неоснователни. Това е така, доколкото предпоставките за допустимост - в общия смисъл - на способа за прекратяване на съсобствеността са имотът да е жилищен по предназначение; да е реално неподеляем; и съсобствеността да е възникнала от наследяване. Съгласно даденото разрешение по поставения въпрос по т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал. 2 от ГПК /чл.

288, ал. 3 ГПК – отм./ е недопустимо, а делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК /чл. 288, ал. 1 от ГПК – отм./.

Доколкото в настоящия случай съсобствеността между съделителите произтича именно от смесен фактически състав и в резултат на повече от един юридически факт – правоприемство по закон, прекратяване на СИО и сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, то способът за извършване на делбата по чл. 349, ал. 2 от ГПК се явява недопустим и неприложим, а исканията на страните в този смисъл – неоснователни.

4

По изложените съображения и предвид цитираното тълкувателно решение на ВКС, задължително за съдилищата при правораздаването им, делбата в процесния случай следва да бъде извършена чрез изнасяне на жилищния неподеляем имот на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите, съобразно делбените им права, а именно: 3/18 части за ищцата М., 3/18 части за ищцата П., 8/18 части за ответницата П., 2/18 части за ответника Д. П. и 2/18 части за ответника Х. П..

По претенциите на ищците с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за извършените от ищците разходи, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) да са извършени разходи от страна на ищците за общата вещ – да за заплатени задължения за същата и 3) посочените задължения/тежести да са установени по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. Под тежести за имота следва да се разбират именно сметки за ток, вода, данъци, такси и др.

Доколкото по делото не бе заявено изрично коя от ищците каква част от описаните разходи е заплатила, а в платежните документи отсъстват данни за вносителя на заплатените суми, то съдът намира, че искът следва да бъде разгледан, так, както е предявен – като единна претенция на ищците, а вътрешните им отношения бъдат уредени с оглед крайния резултат.