Решение № 449 от 14.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Плевен, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500670 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 719/20.05.2025 г., постановено по гр. дело № 7245/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е прогласена на основание чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.19 ал.5 от ЗПК нищожността на Договор за паричен заем № ******/10.08.2022 г., сключен между Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ж.к. „****“, бл.*****, вх.***, ап.***, като заемател и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „***“ №***, представлявано от С.Т., като заемодател.

Със същото решение е осъден на основание чл.78 ал.1 ГПК, „СТИККРЕДИТ“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „***“ № ***, представлявано от С.Т. да заплати на Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ж.к. „****“, бл.*****, вх.***, ап.*** сумата от 2656,68 лв. деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното решение от Плевенски районен съд от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********** чрез 1 пълномощника – Адвокатско дружество „*****, М.“, чрез адв. Х. М. от САК, в която се изразява становище, че същото е недопустимо е следва да бъде обезсилено. Твърди се, че решението е постановено по иск, за който не е налице правен интерес. Въззивникът посочва, че в настоящия случай, Д. И. П. е предявила установителен иск за нищожност на договора за кредит и в условията на евентуалност, за нищожност на отделна клауза от договора, въпреки, че същият е погасен изцяло към момента на предявяване на иска, което обстоятелство ищцата е признала в депозираната от нея искова молба. В този смисъл, след като към момента на предявяване на установителните искове процесният договор е бил изцяло погасен, респективно, не е бил действащ между страните, то кредитополучателят не е имал правен интерес от предявяването на установителните искове, доколкото в най-пълна степен е могъл да защити правата си с осъдителен иск. Въззивникът счита, че в случая, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по установителния иск, доколкото е налице основание за предявяване на осъдителен иск и пълна и окончателна реализация на потребителска защита.

Въззивникът моли Окръжния съд, да обезсили обжалваното решение, като недопустимо и да прекрати първоинстанционното производство.

Претендира направените разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.

И. П. чрез пълномощника – Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Позовава се на практика на СЕС.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.

Постъпила е частна жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********** чрез пълномощника – Адвокатско дружество „*****, М.“, чрез адв. Х. М. от САК срещу Определение № 3204/24.06.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно, доколкото за злоупотребата с право съдът следи служебно и не е необходимо да бъде направено възражение в процеса, за да бъде отказано присъждането на разноски, когато е нарушен чл.3 от ГПК.

2

Твърди се, че в постановеното определение не са разгледани по същество възраженията на ответното дружество, че по настоящото дело правото на иск е упражнено превратно, с цел увреждане на дружеството. Посочва се, че ищцата е подала 26 искови молби срещу дружеството, с цел да се възложи в тежест на същото заплащането на разноски в прекомерен размер.

Жалбоподателят моли Окръжния съд, да отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК и да постанови друго, с което да откаже присъждането на претендираните от ищцата разноски, при условията на евентуалност, да намали същите значително.

Постъпил е отговор на частната жалба от Д. И. П. чрез пълномощника – Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а постановеното от ПлРС определение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че от страна на ответника липсва направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което искането по реда на чл.248 от ГПК е преклудирано. Твърди се, че правилно съдът е присъдил разноските, тъй като е представен Договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските, преди приключване на устните състезания и няма спор по делото, че сумата е заплатена.

Ответникът моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното определение на ПлРС.

В съдебно заседание, въззивникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********** не се представлява. В депозирана молба, пълномощникът – адв. Х.

М. от САК поддържа въззивната жалба, както и подадената частна жалба.

Моли съда, да обезсили обжалваното решение на ПлРС, като недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на делото и да прекрати производството по същото. Моли, да бъде уважена и подадената частна жалба срещу обжалваното определение на ПлРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК. По отношение на претендираните от въззиваемата разноски в настоящото производство, въззивникът моли, да се вземе предвид обстоятелството, че настоящото дело е заведено при условията на злоупотреба с право.

В съдебно заседание, въззиваемата Д. И. П. не се явява и не се 3 представлява. В депозирана молба, пълномощникът – адв. Д. М. моли съда, да потвърди изцяло обжалваното решение и определение, като правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с материалния закон.

Претендира направените разноски в настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от въззивната страна, в случай, че същото е над минималното такова.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Плевенски районен съд са предявени искове от Д. И. П. чрез адв. Д.

М., против „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК **********, както следва:

- иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ******/10.08.2022 г., като главен;

- иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 вр. чл.19 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ******/10.082022 г., като евентуален;

4

- иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 вр. чл.19 от ЗПК вр. чл. 143 от ЗЗПотр. за прогласяване нищожността на клаузата по чл.27 от Договор за паричен заем № ******/10.08.2022 г., като евентуален.

Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******/10.08.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата Д. И. П. потребителски кредит в размер на 3000,00 лв., размер на годишна лихва: 36,00%, при ГПР:

42,58%.

В чл.17 от Договора за потребителски кредит, страните са уговорили, че същият ще бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

В чл.27 от Договора за потребителски кредит, страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението по чл.17 от Договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като е уговорено, че страните се съгласяват, че непредставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер от 2610,00 лв., тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочено в процесния Договор. Твърди, също така, че е погасила изцяло сумата по Договора, вкл. и неустойка.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10 ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12 ал.1 т.7-9 ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /арг. чл.23 от ЗПК/.

5

Настоящата съдебна инстанция счита изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Ал.4 на чл.19 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, каквото е изискването за представяне на обезпечение в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.