Решение № 963 от 18.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1286/2024
- Вид
- Решение № 963
- Подписан
- 18.07.2024
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- чл.461 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.4 и ал.6 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 963 гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. Ив. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201286 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН .
Образувано е по жалба от Община - Белослав, ЕИК 000093403, представлявана от Д. Ив. Ив., срещу Електронен фиш серия Г № 0049506, издаден от ОД МВР - Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ, на въззивника е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Въззивникът претендира отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразен, издаден при нарушение на процесуалния и материалния закон, като излага подробни съображения в тази насока.
1
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна изпраща представител ю.к. М., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к.
Л., която не се явява в съдебно заседание и изразява становището си по същество в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.
След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 25.11.2022г. в 11.25ч., в гр. Варна, по бул. „Първи май“ в посока кв. „Галата“ л.а. "КИА СОРЕНТО", рег.№*********, регистриран в Р.
България и неспрян от движение, частна общинска собственост, предоставен с Договор за послужване ОС-01/15.09.2022г на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Варна, бил управляван без наличие на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Управлението на автомобила в съответния пътен участък било констатирано с АТСС (ARH CAM S1 120cc8e). Било установено, че МПС-то е собственост на на Община Белослав, като спрямо въззивника бил издаден процесния ЕФ.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените по делото материали по административно наказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Доколкото отразеното в ЕФ място на извършване на нарушението е в гр. Варна, същият е издаден компетентната териториална структура на МВР – ОД МВР Варна.
Възраженията на жалбоподателя са несъстоятелни.
Въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на 2 автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 КЗ: глоба от 250 лв за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно чл.638, ал.4 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Според разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и ал.6 КЗ като чл.189, ал.5 ЗДвП не се прилага.
Горните разпоредби сочат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН , възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП .
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Процесният електронен фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.
Установено е по делото, че АТСС е одобрен тип средство за измерване за контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане и автоматично разпознаване на регистрационни номера. Установява се от 3 приетите документи и снимкови разпечатки от АТСС и справки за регистрация на МПС по рег. №, че л.а. "КИА СОРЕНТО", рег.№ВТ5247КА е заснет на 25.11.2022 г. да се движи в гр. Варна.
Правилното тълкуване на нормата на чл.647, ал.3 КЗ и на волята на законодателя е, да се ангажира административно-наказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, същата общодостъпна за всички. Ето защо в случая не е приложим общия ред за съставяне на АУАН и НП.
Съобразно чл.638, ал.4 КЗ, административно-наказателно отговорно лице за съответното нарушение е собственикът на превозното средство. И доколкото е безспорно установено, че процесното МПС е предмет на договор за заем за послужване, по който въззивникът е заемодател, то същият определено има качеството на собственик, а заемателят е само ползвател на вещта на съответното правно основание. Това правно основание не включва правото да се разпорежда с вещта, което е основна характеристика на собствеността и което остава в патримониума на собственика-заемодател.
Обстоятелството, че ползвателят- заемател по силата на сключения договор има задължение да сключва ежегодно застраховка „Гражданска отговорност“,не представлява основание да бъде третиран като собственик. Действително, съобразно особеностите на този вид договор, заемателят е не само реалният правоимащ ползвател, а и лицето, на чиято отговорност е възложено плащането на всички разноски, свързани с ползването на автомобила, но това не е достатъчно основание, същият да бъде приравняван и третиран като собственик, без това да е изрично нормативно регламентирано. Подобно схващане би противоречало преди всичко на целта и смисъла на закона, който съвсем не случайно, само при автоматично установено нарушение, ангажира именно отговорността на собственика като се дезинтересира от конкретния водач на автомобила и дори изрично изключва в тази хипотеза, предвидената за другите видове електронни фишове възможност по чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът да се освободи от 4 предвидената отговорност като посочи лицето, управлявало автомобила. И това е така не поради невъзможност водачът да бъде установен, а защото законодателят е счел това за ненужно, доколкото съобразно чл.483, ал.1, т.1 КЗ, именно регистрираният и категорично, автоматично и лесно установим притежател на превозното средство, е основен адресат на задължението за сключване на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ за същото.
Това основно задължение за собственика по чл.438, ал.1, т.1 КЗ не се променя в случай, че той отдаде ползването на собственото си превозно средство на трето лице по договор за заем за послужване. Този договор ясно регламентира правомощията на страните и сред тях неминуемо се включва задължение на заемателя да сключва за своя сметка като застраховащ, но от името на собственика-заемодател като застрахован, договорите за застраховка на съответното превозно средство, като при неизпълнение на това задължение, собственикът-заемодател има право да развали договора и да получи обратно собствения си автомобил. Нещо повече, именно заемодателя, като собственик има правото и при действащ договор да иска незабавно връщане на вещта до настъпване на промяна в обстоятелствата или при отпадане на необходимостта от ползването й, защото това собственическо правомощие остава в неговия патримониум.
В заключение, след като по силата на закона и на договора за заем за послужване, въззивникът се явява собственик на съответния автомобил, именно той се явява административно наказателно отговорен за процесното нарушение . При празнота на закона и липса на нормативна регламентация за третиране на заемателя като собственик в случаите на нарушение по чл.638, ал.4, вр. чл.483, ал.1, т.1 КЗ, не може правоприлагащите органи да заместват или попълват липсващите правила чрез аналогия, фактически обоснована житейска справедливост или по целесъобразност.
На осн. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило ведно съдебно заседание, съдът намира, че същото следва да е в минимален размер от 80.00 лв. От страна на Община Белослав не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0049506 на ОД на МВР –Варна, с който на основание чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ на осн.чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461 ал.1 от КЗ на Община - Белослав ЕИК 000093403, представлявана от Д. Ив. Ив. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Община - Белослв, ЕИК 000093403, със седалище и адрес на управление : гр. Белослав, ул. „Цар Симеон Велики“№23 представлявана от Д. Ив. Ив. да заплати в полза на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6