Решение № 4485 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4485 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100509191 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Р. К. И. и В. И. Б., чрез адв. М.

И., срещу решение № 8571/23.05.2023г., постановено по гр.дело № 50755/2022г. по описа на СРС, 159-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответниците дължат солидарно на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 1 847.74 лева, представляваща стойност на доставена в периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. Б101, находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ****, аб. № 42608, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2021г. до окончателното изплащане, и сумата 242.31 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 29.11.2021г., за които вземания по ч.гр.д. № 73493/2021г. по описа на СРС, 159-и състав на 04.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. СРС не обсъдил възражението на ответниците, че към датата на сезиране на съда същите не били собственици на процесния имот, видно от представения по делото нотариален акт за дарение от 2020г. Ответниците не били сключили писмен договор с ищеца, а през процесния период имотът отдавали под 1 наем, като партидата при ищеца била открита на името на наемателя, който бил отправил волеизявление за сключване на договор с ищеца. Отделно реален отчет за 2020г. не бил извършен, оспорват метрологичната годност на уредите. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Претендират разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото нотариален акт за прехвърляне вместо изпълнение на парично задължение и продажба № 25, том II, рег. № 5531, дело № 202/2014г., от 18.09.2014г., на Ксения Белазелкова – нотариус с рег. № 043 в регистъра на НК, неоспорен по делото се установява, че ответниците Р. К. И. и В. И. Б. придобили правото на собственост върху процесния апартамент № Б101, находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III” № ****, като в същия ден, с нотариален акт № 26, том II, рег. № 5535, дело № 203/2014г., на същия нотариус учредили в полза на „СиБанк“ ЕАД договорна ипотека, за обезпечение на отпуснатия им от банката ипотечен кредит за придобиване в режим на СИО на същия имот. От горните доказателства и представения по делото и неоспорен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том III, рег. № 7566, дело № 412/2020г. съдът приема за установено, че през целия процесен период от м.05.2018г. до м.04.2020г. ответниците били носители на правото на собственост върху имота в режим на единна и неделима СИО, до 15.06.2020г., когато се разпоредили посредством дарение. Предвид цитираната по-горе норма на чл.

2

153, ал. 1, вр. чл. 155 ЗЕ, ответниците Р. К. И. и В. И. Б., като собственици на топлоснабдения имот, през процесния период, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството потребител на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена топлинна енергия до имота, представляващ съпружеска имуществена общност, във връзка с чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 32, ал.2 СК е солидарна.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

От значение за предмета на делото е наличието на валидна облигация между страните към процесния период, през който ищецът доставял в имота на ответниците топлинна енергия. Ето защо последващото заявения по делото период разпореждане с правото на собственост от страна на ответниците е ирелевантно.

По делото не се установява и възражението на ответниците, въведено с отговора на исковата молба и поддържано и с въззивната жалба за валидна облигация по договор за доставка на топлинна енергия, сключен между ищеца и лицето Х.И.С..

На първо място от представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2008г. и нотариален акт от 03.02.2011г., се установява, че Х.И.С. бил собственик на имота през период, предхождащ процесния, а именно от 23.12.2008г. до 03.02.2011г. Същият положил подпис и в списъка на етажните собственици към протокола от общо събрание, проведено на 24.09.2010г.

На следващо място съобразно мотивите по т. 1 от ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.д.

№ 2 от 2017г. ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на 3 вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Предвид установеното по делото качество на собственик на посоченото лице С. в период, предхождащ процесния, воденето на партидата на имота под аб. № 426080 на негово име само по себе си не доказва твърдението на ответниците, че С. бил обвързан от облигация с ищцовото дружество през процесния период. Това е така, защото предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от представените по делото и действали през процесния период Общи условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, клиент по смисъла на ОУ може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика, при положение, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. Ал. 2 на същия текст предвижда при промяна в наемното правоотношение новият и предишният наемател да подадат до ищеца заявление за откриване или закриване на партида по образец, към което да приложат копия на документи, удостоверяващи наличието или липсата на наемно правоотношение и декларация на собственика по ал. 1. В случая, при носена от ответниците тежест по чл.

154, ал. 1 ГПК, по делото не са ангажирани никакви доказателства за дадено от ответниците - собственици на имота писмено съгласие по чл. 64 от ОУ на ищеца, нито други доказателства, в т.ч. заявление на лицето С. за откриване на партида, от които да се установява валидна облигационна връзка между ищеца и С. и качеството на последния на клиент на ТЕ. Ето защо поддържаното и с въззивната им жалба възражение в този смисъл е неоснователно.

По делото не е спорно и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 426080/4000404711, талон за отчет от 21.05.2019г., протокол за неосигурен достъп от м.06.2020г. и др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установява, че ответниците Р.

К. И. и В. И. Б., като собственици на процесния топлоснабден имот, през процесния 4 период били потребители на доставяната от ищеца топлинна енергия. Без значение, във връзка с нормата на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 155 ЗЕ, за валидното възникване на облигацията е обстоятелството дали същите реално са ползвали имота. В случай, че имотът бил отдаван от тях под наем, това е отделно отношение между съсобствениците и техния наемател, което не засяга правоотношението по сключения между ищеца и ответниците договор за доставка на топлинна енергия при общи условия.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334. Съобразно заключението на всеки две години били извършвани изискуемите периодични проверки на общия топломер.

Вещото лице възприело свидетелства за проверка от 24.10.2016г. и от 26.10.2018г., предвид на което през целия процесен период, приключил на 30.04.2020г., монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Възраженията във въззивната жалба са неоснователни, а обстоятелството имал ли ищеца договор за извършване на метрологични проверки за 2019/2020г. се явява ирелевантно за начислените през процесния период суми, предвид извода за метрологична годност на уредите за целия заявен по делото период. Съобразно заключението на СТЕ, начислените при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба.