Решение № 404 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601578 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 13 от 23.04.2024г. по НОХД № 188/2023г. по описа на Районен съд - Карлово, I н.с., подсъдимият Г. Н. Ч. е признат за виновен в това, че на 30.04.2021г. в гр. Сопот, Пловдивска област, се е заканил с убийство на Н.В.К. от същия град и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК във вр. с чл.54, ал.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия Г. Н. Ч. са възложени направените в досъдебното производство разноски в общ размер на 553,80 лева, представляващи изплатено възнаграждение на вещи лица, изготвили комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Срещу присъдата е депозирана бланкетна въззивна жалба от адв. Г. С. защитник на подсъдимия. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при анализа на доказателствения материал. От въззивния съд се иска да отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, алтернативно да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на КрлРС.

1

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Изразява становище, че първостепенният съд е наложил справедливо по размер наказание, съответстващо на извършеното деяние.

Подсъдимият Г. Ч. се явява лично и със защитника си адв. Г. С..

Поддържат въззивната жалба с оплаквания за съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата, които са се отразили на правилното приложение на материалния закон. Излагат доводи, че деянието е несъставомерно по чл.144, ал.3 от НК поради липса на обективна възможност заканата да бъде осъществена. Сочат, че приетата фактическа обстановка е противоречива и неустановена по категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл. не било изяснено дали друго лице, и по-конкретно неговият син или снаха, е мотивирало пострадалия да подаде жалба за случилото се. По изложените съображения молят за оправдателна присъда по предявеното обвинение.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.

319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които представляват самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Пострадалият Н.В.К. живеел в гр. Сопот, ул. *****. Непосредствено до жилищния блок на пострадалия се намирала сграда, която стопанисвал подс. Г.

Н. Ч., представляваща магазин и до него кафене. Между тези сгради и в близост до жилищния блок на К. имало градинка, която Ч. поливал, пускайки вода от маркуч в нея. Понякога водата преливала и започвала да тече към гаража на пострадалия, като го наводнявала. Пострадалият няколко пъти се опитвал да говори за проблема с подс. Ч., но последният не му обръщал внимание.

Така, на 30.04.2021г. /Разпети петък/, предиобед, Н.К. установил, че отново се полива градинката и водата тече към неговия гараж. Взел една лопата и отишъл да отбие водата, за да тече в друга посока. Също така спрял водата от чешмата и извадил поставения маркуч. Докато правил това се появил подс. Ч., който започнал да крещи по К. защо му спира водата, кой му дава това право. Пострадалият му отговорил, че водата тече към неговия 2 гараж. При това подсъдимият започнал да обижда К., наричайки го „***“, „***“ и го псувал. Също така заявил на К., че ако още веднъж зарови вадата с лопата, с нея ще го убие и ще го зарови. Освен това с ръце го блъснал в гърдите и опитал да го удари с маркуча от чешмата, но К. го издърпал от ръцете му и го хвърлил настрани.

Пострадалият, виждайки, че срещу себе си има млад и здрав човек с агресивно поведение се обърнал и си тръгнал. Тогава подсъдимият тръгнал след него, дръпнал го за рамото, питайки го защо е взел лопатата, за да го бие с нея ли, подканяйки го да го удари. Също така заявил на К., че е проклет и затова жена му е умряла, както и че ще закопае цялото му семейство. К. не отвърнал нищо, прибрал се в дома си, но от случилото се бил разстроен.

Вечерта споделил със сина и снаха си за случилото се, след което депозирал жалба.

По време на инцидента между подс. Ч. и К., в близост до тях се намирала св. И.П., на тераса на тавана на жилището си, където простирала дрехи. От това място същата имала пряка видимост към местонахождението на подсъдимия и свидетеля. Докато била на терасата свидетелката чула силни викове, виждайки съседа си - св. К., който с лопата заривал течащата към гаража му вода, а срещу него стоял подс. Ч., който крещял и го заплашвал.

Свидетелката чула добре думите между двамата. От „крясъците“ на Ч. разбрала, че бил ядосан на К., затова че зарива вадата, по която текла вода към гаража му. Чула как подс. Ч. обиждал К. наричайки го „*****“, псувал го и му казал, че „ако още веднъж го види на това място, с лопатата ще го убие и ще го зарови там“. Свидетелката не възприела К. да отговаря нещо на подсъдимия, а се обърнал и си тръгнал, сподирян от виковете на подс. Ч., че „жена му умряла, ще умрат и те“. Свидетелката останала много възмутена от поведението на подс. Ч., но и уплашена от действията му.

По делото е била приета комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се установява, че ситуацията, която К. описва в показанията си за случилото се на 30.04.2021г., респ. поведението на Г. Ч., за което се твърди, че било реализирано на цитираната дата, не довели до състояние, което било съотносимо към критериите на категорията „основателен страх“. В обсъждането си вещите лица посочили, че заявените в показанията на св. К. обидни и заплашителни реплики, отправени към него, по презумпция като емоции не могли да съществуват едновременно и еднакво интензивно. При анализ на описаната ситуация между К. и подс. Ч., вещите лица допуснали, че водеща при К. била емоцията на обидата, който е обвинен за смъртта на съпругата си, предвид че събитието било прясно и имало характер на психотравма. Отправените заплахи за живота му и този на семейството му в случая нямали доминиращо възприятие с провокирано усещане на застрашеност и убеденост от осъществяването им, а по- скоро провокирали неприятни, неудоволствени емоции, които били в контраст с ценностната му система, приетите норми за поведение, стигмите и морално-етичните устои. Не на последно място било и усещането за собственост, особена значимост по местоживеене, вкл. и непримиримостта на поведение и отношение спрямо него предвид напредналата му възраст, според ценностната му система. Счетено било, че според анализа на данните по делото и личния преглед, К. нямал 3 неудоволствено преживяване - интензивен страх в инкриминирания период от време, преценен като сравнително продължителен. По време на и след инцидента поведението му било осмислено и рационално, в което определящи били характеристиките на неговата личност. Формираната личност била със социално ориентирана ценностна система, което включвало и очаквания за почтеност от страна на отсрещните, въпреки че била със съхранени способности да преценя чуждото поведение, включително и докато не е добронамерено. В конкретния случай било счетено, че К. имал убеждение, че може да се справи с предприемане на действие, като било констатирано наличие на борбеност и активно търсене на помощ по установения обществен ред. Преживяното не сломило активността му и същият бил целеустремен да защитава интересите си в динамика. Посочено било, че естествено настъпилите възрастови промени не нарушили качеството на психичните функции, но могли да окажат влияние при преценката в конкретни житейски ситуации, а също така и на повлияване от целенасочени по определен начин външни въздействия.

Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена въз основа на непосредствено събраните по делото гласни доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н.К. /пострадал/, И.П. и Й.И. /*** на пострадалия/, Х.З. /*** на подсъдимия/, Ц.М. /*** на подсъдимия/, Е.К. /*** на пострадалия/ и В. К. /*** на пострадалия/; от прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания на пострадалия К. и св. П.; от писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност протокол за предупреждение, справка от ВиК ЕООД - Пловдив, справки АИС БДС, справка за съдимост, бюлетин за съдимост, вносна бележка, характеристична справка, справка НБД „Население“, протокол за следствен експеримент ведно с фотоалбум към него, както и от заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Възприетата от Карловския районен съд фактическа обстановка е правилно установена, съответна е на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, поради което оплакванията на подсъдимия и неговия защитник за неизясненост на фактите са неоснователни. Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ доказателствените средства и е изложил убедителни съображения за съществените факти и обстоятелства от развитието на инцидента. Обсъдени са всички доказателствени източници и след преценка на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им е посочено кои от тях са приети с доверие и кои - отхвърлени като недостоверни.

Въззивният съд, също както районната инстанция, прие за достоверни показанията на пострадалия Н.К., в които твърди, че подсъдимият го е заплашил с убийство, като му е заявил, че ще го пребие и ще го зарови в една дупка. Тези изявления, депозирани на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК, се подкрепят от показанията на свидетеля - очевидец И.П., която непосредствено е възприела инкриминираното събитие и дословно е възпроизвела в разпита си пред съдия 4 на досъдебното производство изреченото от подсъдимия към пострадалия: „с тази лопата ще те убия и ще те заровя тук“. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че неправилно районният съд е ценил показанията на свидетелите, подкрепящи обвинението, като не е отчел наличието на различия в тях по отношение на същите събития. Обосновано КрлРС е приел, че показанията на пострадалия са изцяло съответни и потвърдени от показанията на св. П., същите са ясни и логични и пряко относими към главния факт предмет на доказване по делото. Първата инстанция е кредитирала показанията на свидетеля П., като е ценила резултата от проведения на досъдебното производство следствен експеримент, чрез който е установена възможността на свидетелката, в положението и мястото, от което е наблюдавала инцидента в неговата динамика, да го е възприела непосредствено. Тези гласни доказателства кореспондират и с показанията на св. В. К. и св. Е.К., които първостепенният съд правилно е кредитирал, независимо от близката им родствена връзка с пострадалия, доколкото същите са негови *** и ***. Макар и производно двамата свидетели обективно възпроизвеждат първоначално разказаното им от пострадалия, както и състоянието, в което се е намирал след инцидента.