Акт от 22.02.2021, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- 266/2019
- Подписан
- 22.02.2021
- В сила
- 16.03.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 175 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 175, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 22.02.2021 г.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 266 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 175 от Административно-процесуалния кодекс за поправка на очевидна фактическа грешка.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП – ответник по делото, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по делото Решение № 143 от 21.01.2021 год. В молбата се твърди, че в мотивите на решението съдът ясно е изразил волята си да измени определеното от органа по приходите задължение на Р. за ДДС главница и лихви за данъчния период м. 05.
2016 год. , като изрично е посочено, че задължението следва да се определи, както следва: „ м.
05.2016 год. дължим ДДС 887.5 лв. вместо определения с РА 917.5 лв. и лихва от 243.59 лв. вместо определената с РА 251.83 лв.за периода от 15.06.2016 г. до 27.02.2019 г.”. В диспозитива на решението обаче съдът е определил задълженията на жалбоподателя за д.п. м. 05.2016 год. , както следва „ за м.05.2016 г. ДДС от 917,5 лв. и прилежаща лихва от 243.59 лв.” На следващо място в молбата е посочено, че в диспозитива на решението последните две цифри от единния граждански номер на Р. също са сгрешени – вместо действителните 41, са вписани 54.
Ответникът по делото – П. М. Р., не е взел становище по нея.
Разградският административен съд, като прецени допустимостта на молбата и изложените в нея доводи, съгласно разпоредбата на чл. 175 от АПК, приема за установено следното:
Молбата е подадена от надлежна страна, в предвидения в закона срок и е процесуално допустима. По същество е основателна.
Делото е образувано по жалба на П. М. Р. от гр. Разград, ж.к. ***, бл. *, ет. * срещу
Ревизионен акт № Р-03001718001088-091-001 от 27.02.2019 год. , издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 242 от 22.10.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП.
По делото е постановено Решение № 143 от 21.01.2021 год.
В мотивите на решението си съдът е приел, че за данъчния период м.05.2016 год. данъчната основа приета от органа по приходите в обжалвания РА, върху която оспорващият Р. дължи ДДС, следва да се намали от 5505 лв. на 5325 лв., според установеното от съда. На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е определил задължение за ДДС, дължимо от
Р. за данъчния период м.05.2016 г. в размер на 887.5 лв. вместо определения с РА размер от 917.5 лв. и лихва от 243.59 лв. за периода от 15.06.2016 г. до 27.02.2019 г. вместо определената с РА лихва от 251.83 лв.
В първия абзац от диспозитива на решението обаче съдът е определил задълженията на жалбоподателя Р. за д.п. м. 05.2016 год. , както следва „ за м.05.2016 г. ДДС от 917,5 лв. и прилежаща лихва от 243.59 лв.”
На следващо място съдът констатира, че действително ЕГН на оспорващия Р. е погрешно изписано в диспозитива на решението. Вместо действителния единен граждански номер ********** в диспозитива е изписан погрешно **********.
С оглед на горното безспорно е налице очевидна фактическа грешка – несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното писмено изразяване в диспозитива на решението. Следва да бъде допусната поправка на решението поради допусната фактическа грешка като в първия абзац на диспозитива на решението текстът „ за м.05.2016 г. ДДС от 917,5 лв. и прилежаща лихва от 243.59 лв.” да се чете „ за месец 05.2016 г. ДДС от 917.5 лв. на 887,5 лв. и прилежащата лихва от 251.83 лв. на 243,59 лв.” Също така в абзац трети и четвърти от диспозитива на решението вместо погрешно изписания текст „ ЕГН **********” следва да се чете „ЕГН **********” Мотивиран така и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК,
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 143 от 21.01.2021 год. по административно дело № 266/2019 год. на Административен съд Разград като на ред 10 и 11 от първи абзац на диспозитива вместо израза „за м.05.2016 г. ДДС от 917.5 лв. и прилежаща лихва от 243.59 лв” ДА СЕ ЧЕТЕ „ за месец 05.2016 г. ДДС от 917.5 лв. на 887,5 лв. и прилежащата лихва от 251.83 лв. на 243,59 лв. ” ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 143 от 21.01.2021 год. по административно дело № 266/2019 год. на Административен съд Разград като в трети и четвърти абзац на диспозитива вместо изразът „ЕГН **********” ДА СЕ ЧЕТЕ „ ЕГН **********”.
Решението за поправка подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия:
/п/