Определение № 50817 от 11.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46458/2025
- Вид
- Определение № 50817
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50817 гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110146458 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу „.................“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за недопустимост на някои от предявените искове е неоснователно, защото срещу него са предявени искове за установяване нищожност на договора за потребителски кредит, евентуално – на клауза в него, както и за връщане на получени от ответника при начална липса на основание суми, по които искове именно той разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация. Искове за нищожност или унищожаване на договор за гаранция не са предявени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените от ищеца документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно. Част от документите са представени вече с исковата молба – договор за кредит и договор за гаранция /поръчителство/, като липсва основание за задължаване на ответника да ги представи отново. Той не следва да бъде задължаван да представя платежни документи и извлечения от счетоводни книги във връзка с договора, доколкото платежните документи вече са представени от ищеца.
Ищцовите искания за снабдяване със съдебни удостоверения следва да бъдат отхвърлени – с искането по т. 4 от доказателствената част на исковата молба се цели събирането на неотносими писмени доказателства, а с искането по т. 5 – на писмени доказателства, които не са необходими.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично 1 основателно – по отношение на всички посочени в исковата молба задачи без задачата как следва да бъдат разпределени направените плащания от страна на ищеца, която представлява правен въпрос.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.01.2026 г. от 09:40 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените документи с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документите, посочени в т. ІІ от доказателствената част на исковата молба.
ОСТАВЯ удостоверения.
БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за издаване на съдебни
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по следните задачи: „Каква е усвоената сума от ищеца по Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г.? Каква сума е заплатена от ищеца по този договор, на коя дата и как са осчетоводени сумите? Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва и начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл. 5 от договора и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, какъв е действителният размер на ГПР?“, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за съдебно-счетоводна експертиза в останалата му част.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., със специалност: Счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит експертизата ще бъде изготвена, а дължимото възнаграждение ще бъде събрано от него принудително по реда на чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на необходимата информация и на достъп до счетоводството от ответника да не става причина за неизготвяне на експертизата и за отлагане на делото.
2
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са от А. Н. И. срещу „.................“ ЕООД следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г. поради противоречие на закона, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „............“; кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 162.91 лв., представляващо платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 16.09.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 550 лв. за срок от 12 месеца, при лихвен процент в размер на 3.38 %, равняващ се на 18.59 лв., и посочен ГПР в размер на 49.85 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „............“ в полза на ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 162.91 лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица/. Счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, с което е подведен относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител представлява разход по кредита, който не е предвиден в договора за кредит/, чл.
3
10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на включване в ГПР и с отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70 %/ и като неравноправна. Твърди, че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Сочи, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация, като още на етап кандидатстване системата автоматично е показала дължимите такси към „............“ и в случая ищецът е избрал да обезпечи кредита с поръчителство от „............“.
Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от „............“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Оспорва да е прилагана заблуждаваща търговска практика.
Счита, че липсват убедителни доказателства за извършените от ищеца плащания. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожност на договора за кредит, а при евентуалност – на клаузата на чл. 5 от него, е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 1231917/19.01.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие със закона на договора за кредит и в частност – на клаузата на чл. 5 от него; неравноправност на клаузите относно ГПР и на клаузата на чл. 5 от договора за кредит.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите относно ГПР и клаузата на чл. 5 от договора за кредит са индивидуално уговорени, както и сключването във връзка с договора за кредит на валиден договор за поръчителство, за които обстоятелства не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните факти: извършена от него в полза на ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 5 лв., и получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат 4 становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към