Решение № 1806 от 20.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1806 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120100231 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.****, представлявано от всеки двама измежду ****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Т., против З. Т. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. ****; настоящ адрес: гр. Бургас ****, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1970/12.08.2025 г. по ч.гр.д. № 2958/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, а именно: сумата от 500 лв. с равностойност от 255. 65 евро, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 22.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 176. 73 лева с равностойност от 90. 36 евро, представляваща законна лихва за периода от 08.06.2021 г. до 27.06.2025 г., дължими на основание сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем № 404630 от *** г., вземанията по който са цедирани на ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 51. 12 евро.

Правното основание на предявените исковете е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във 1 вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между ответника и „Сити Кеш” ООД по сключения между тях договор за паричен заем, при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, с който бил предоставен паричен заем в размер на 500 лева, платими в срок до 08.06.2021 г. Анализират се уговорките по договора, както и неизпълнението на поети задължения от страна на ответника, като се сочи, че съобразно уговорките между тях са останали дължими търсените в настоящото производство суми.

Впоследствие вземанията на кредитора по договора са прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за което бил надлежно уведомен по ел. адрес, а при условията на евентуалност с получаване на исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомлението за цесията, изходящо цесионера, надлежно упълномощен за това от цедента.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. В съдебно заседание е постъпилото становище от особения представител за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, като се излагат доводите му в тази насока. Наред с това се излага, че липсват данни за надлежно уведомяване за извършената цесия. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

Съгласно представения договор ответникът и „Сити Кеш” ООД са сключили договор за паричен заем кредирект № 404630 на *** г., съгласно който ответникът е получила сумата от 500 лв. Сумата подлежи на връщане в срок до 08.06.2021 г. на 15 месечни вноски, от които първите 4 в размер на 16. 69 лв. лв., а следващите 11 от по 55. 05 лв., включващи задължения за договорна лихва и главница. Посочен е размер на вноската с неустойка от по 101 лв. месечно. Посочен е ГПР е в размер на 47. 96 %, при ФГЛП от 40.05 %. Общият размер на плащанията по договора за главницата и 2 договорната лихва възлиза на 672. 31 лв.

В чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави договорено в чл. 6, ал. 1 обезпечение съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, дължи на кредитора неустойка в размер на 842. 69 лв., като в този случай съгласон погасителния план месечната вноска възлиза на 101 лв. т.е. общата дължима сума ведно с неустойката е в размер на 1 515 лв. Чл. 33, ал. 1 от ОУ предвижда обезпечаването му с безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при едни поръчител - осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. и приложение към него, идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредитора "Сити Кеш“ ООД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – "АПС БЕТА България" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника. Наред с това по делото е представено и пълномощно, съгласно което цесионера е изрично уведомен от цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията от негово име. Представено е нарочно уведомление в този смисъл.

Не се твърди и установява ответникът да е извършвал плащания по договора, нито пък са ангажирани подобни доказателства.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответницата 3 и „Сити Кеш“ ООД по сключен между тях договор за предоставяне на заем, изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на сумата от 500 лева, както и момента и начина, по който това е сторено, дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно договора, ведно с техния размер, наличието на валиден договор за цесия за процесните вземания и надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. В тази връзка се установява, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, като сумата от 500 лв. е била предоставена на ответника чрез Изипей и усвоена от него, за което по делото е представена нарочна разписка, която не е оспорена. В същото време обаче, се налага извода, в случая неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва, както е и в настоящия случай, кредитополучателят отново съобразно уговорките по договора дължи уговорената неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза т.е на закона и на това основание се явява нищожна. Нещо повече - същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, като същата не е включена в него, а следва да се включи, тъй като съставлява скрито възнаграждение. Аргумент за това е и обстоятелството, че още изначално при подписване на договора, без изчакването на уговорения в чл. 6.1 тридневен срок същата е включена като част от месечната погасителна вноска. Наред с това чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Добавянето в случая на уговорената неустойка към ГПР, поради изложените по-горе съображения, води до нарушаване на тази норма, като при предоставен кредит от 500 лв. следва да бъде върната сумата от 1 515 лв. в. т.е. повече от три пъти размера на кредита и то за срок от 15 месеца, при което и съобразно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от закона договорът е нищожен и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, а именно главницата от 500 лв., за която няма данни и доказателства да е била заплатена в полза на цедента, нито в полза на цесионера. Досежно цесията и взържанията на ответната страна във връзка с нея следва да се да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. Относимата нормативна уредба и по-конкретно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на 4 договора, който е консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В процесния случай действително в § 5 „Прехвърляне/цедиране е предвидено, че цедентите предоставят пълномощно, упълномощаващо цесионерът да изпраща писмени уведомления до длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания – приложение към договора. Действително няма пречка да е налице подобно упълномощаване, като по делото е представено съответно пълномощно, както и уведомителното писмо, като за последното липсват доказателства да е достигнало до ответницата. Независимо, че липсват доказателства уведомлението да е получено от длъжника преди завеждане на делото, същите са приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея се счита за редовно връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това и предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК ответника следва да се приеме за надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията. Без значение е и фактът, че ответникът не е получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения си представител. Същият е назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не е могъл да бъде открит след извършени многократни процесуални усилия за това. Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия състав. Наред с това и ответникът се счита за редовно уведомена предвид законна фикция по чл. 47, ал. 5 от ГПК.