Решение № 2885 от 08.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2885 гр. Варна, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия В.а при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело № 20223110113938 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД от Д. К.

В. срещу „К. АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 240.60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за лечение следствие на трудова злополука от 30.09.2021г. и сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, безсъние, тревоги, притеснения, неудобства, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се излага, че ищецът работил при ответника по безсрочен трудов договор от 08.08.2016г. на длъжността „Автомонтьор“ с работно място в търговски обект в гр.Варна, Варна сервиз, находящ се на бул.***. Твърди се, че на 30.09.2021г. около 14ч. през работно време при изпълняване на трудовите му задължения , ищецът претърпял злополука, която била призната от НОИ за трудова с Разпореждане №5104-03174/20.10.2021г. В посочения ден ищецът бил помолен от колегата си Х. да му помогне да извърши обезвъздушаване на спирачната система на оставен за ремонт автомобил Ягуар рег.№***. Сочи, че съгласно трудовата си характеристика имал задължение да оказва съдействие на колегите си, не 1 можал да откаже. Колата се намирала навън пред сервиза, където стояли паркирани колите за ремонт, като там колегата му бил започнал работа по нея. Колегата му го уведомил само за проблем със спирачната система на колата, по отстраняването на който той работел. Никой не бил уведомил ищеца за други технически неизправности по нея, вкл. проблем с двигателя и ръчната спирачка. Ремонтът на спирачната система трябвало да бъде извършен в халето на сервиза. С Х. се разбрали колата да бъде вкарана в него, но заходът пред сервиза на е бил свободен. Разбрали се ищецът да вкара колата в сервиза, а колегата му да следи за преминаване на други МПС с цел предотвратяване на ПТП. Двигателят на колата работел и след като взел предвид неголемия наклон на терена пред сервиза в мястото, в което стояла колата, посоката на наклона спрямо положението на колата и констатираната от него вероятност за проблем с ръчната спирачка, с цел осигуряване на колата срещу самозадвижване, я оставил на първа скорост и поставил зад едно от задните колела/дясното. Голям камък. Изчакал повече от 5 минути извън колата, за да се увери, че тя няма да потегли сама. Малко по-късно усетил леко движение на колата надолу. От информацията, с която разполагал за колата, знаел че е взел необходимите мерки срещу потеглянето й и затова се надявал с минимални усилия да може да спре това движение и да предотврати ПТП. В този момент колата потеглила назад и ищецът се оказал зад отворената шофьорска врата, която го повлякла надолу. Изпитал силна болка и уплаха. Получил счупване на крака. В разпореждането на НОИ било посочено, че впоследствие е минал зад автомобила и се опитал да го спре, като десният му крак бил затиснат между два автомобила. После дошла линейка, която го откарала до Спешна медицинска помощ към МБАЛ Св.Анна –Варна, където му била поставена диагноза „ Счупване на горния край на тибията/голям пищял/ на десен крак“. След злополуката в същия ден бил повикан отново в сервиза от придружаващия го полицай и разбрал, че автомобилът бил приет от длъжностно лице на ответника с неизрядни документи, без да е преминал технически преглед. Твърди, че това противоречало на правилата за работа в сервиза, тъй като колата в процеса на работа са налагало да бъде придвижвана вътре и извън халето, където нерядко се налагало да бъдат извършвани пътни изпитания с автомобила във връзка с възложения ремонт, което можело да доведе до нарушение на ЗДвП и до застрашаване на живота на много хора. Твърди, че освен за това 2 обстоятелство, не бил уведомен и за неработещата ръчна спирачка на автомобила, за проблеми с двигателя или за други технически неизправности по него. Излага, че трудно е можел да предположи за наличието на такива, след като автомобилът бил докаран в сервиза на собствен ход от собственика.

Твърди, че от увреждането изпитвал силни болки, страдания и неудобства.

Уплахата и болката в момента на счупването болки много силни. за болката се наложило пове1е от месец да пие обезболяващи. Повече от месец не можел да спи и да се движи, имал жизненоважна нужда от чужда помощ- не можел да си вдигне крака, за да стане и да се обслужва сам. През цялото време разчитал на помощта на жена си, която освен за него се 2 грижела и за 5 годишното им дете. По –късно въпреки болките и неудобствата започнал да се придвижва с патерици, които закупил. Продължително време изпитвал ограничение и болезнена подвижност в дясна колянна става. Имал отоци в областта на коляното, стъпалото и пръстите на десния крак. В областта на фрактурата изпитвал чести и спонтанни болки, които продължили няколко месеца. Не могъл да започне на време физиотерапия, тъй като според ортопеда костите не били калцирани в очаквания от него срок. Това станало едва в края на месец ноември 2021г. и продължило до месец април 2022г., през което време болките, страданията и неудобствата продължили.

Продължаващите болки и проблеми със счупения крак били пречка да работи пълноценно и да се чувства спокоен. Бил притеснен дали болките ще отзвучат и кога. Ползвал болнични от 01.10.2021г. до 30.03.2022г. след изтичането на този период се върнал на работа и подал молба за напускане с предизвестие и със заповед №1887/03.05.2022г. ТПО било прекратено, считано от същата дата на основание чл.326,ал.1 КТ. Твърди, че е претърпял имуществени вреди изразяващи се в разликата на полученото от него обезщетение за временна неработоспособност и заплатата, която щял да получи, ако е бил на работа в този периода. Трудовото му възнаграждение след приспадане на осигуровки и данъци възлизало в размер на 1044 лева. Твърди, че във връзка с трудовата злополука е реализирал разходи в размер на 122 лева за две патерици по 17.50 лева, ортеза 87 лева и 57 за лекарства. При всяко издаване на болничен лист заплащал по 7 лева и общо 49 лева. за всеки преглед заплащал по 2.90 лева или общо 69.60 лева за 24 прегледа.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че от 08.08.2016г. ищецът е заемал длъжността 3

„Автомонтьор“ в ответното дружество, като и че трудовото му правоотношение е прекратено по негова инициатива на 03.05.2022г. не оспорва, че на 30.09.2021г. ищецът е претърпял злополука, която е обявена за трудова с Разпореждане №5104-03-174/20.10.2021г. на НОИ, както и че е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 30.03.2022г. Твърди се, че ответникът е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасно условия на труд и е запознал работника с изискванията за това. Твърди се, че изключителна вина за настъпване на злополуката има ищецът, тъй като допуснал грубо нарушение на установените правила за безопасност на труда.

Излага, се че в писмени обяснения ищецът посочил, че няколко пъти с колегата му Х. са пробвали да обезвъздушат спирачките на л.а. Ягуар и сам е предложил на колегата си да я вкарат в сервиза. Посочил, че е заходил да вкара колата, но се наложило да спре, защото минал друг автомобил, пуснал я надолу по баира, оставил я на скорост и слязъл да я подпре с камък. Тези действия на ищеца съставлявали грубо нарушение на правилата за безопасност, които му били добре известни. Преценката за преместването на колата в сервиза, предприемането на втори опит за запалването й при вече неуспешен и рискован такъв, оставането й на скорост на баир и подпирането й с камък била на самия ищец. Предприемайки на два пъти преместване на колата, при условие, че автомобилът е бил без ръчна и крачна спирачка, ищецът сам бил създал рискова ситуация. Сочи, че ищецът притежава нужните техническо образование и подготовка за работа с автомобили, поради е могъл и е бил длъжен да вземе мерки за собствената си безопасност и следвало да е запознат как следва безопасно да премести автомобила.

Твърди се, че той е пренебрегнал елементарни правила за безопасност, отнесъл се е безкритично към вече създадения риск и към опасността да настъпи инцидент с неизправния автомобил. С поведението създал реална възможност за настъпване на вредата, сам се поставил в ситуация на повишен риск и следвало да се приеме, че той я е съпричинил в максимална степен.

Признанието му пред работодателя установявало, че той съзнавал нарушението, но въпреки това не положил достатъчна грижа, за да го предотврати. Поведението му съставлявало груба небрежност, поради което не можела да бъде реализирана имуществената отговорност на работодателя.

Твърди се, че ищецът е причинил ПТП, установено с Акт от сектор ПП към ОД на МВР Варна. Оспорва се ищецът да е претърпял описаните в исковата 4 молба неимуществени вреди и се сочи, че ако е претърпял такива, те не били с такъв интензитет. Излага се, че лечението и възстановяването му са протекли нормално, в рамките на обичайния за подобен вид травми оздравителен период. Отправя се искане за отхвърляне на иска и в условията на евентуалност за ангажиране отговорността на работодателя в рамките на 5 %.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

С Трудов договор №1438/08.08.2016г. Д. В. е назначен на длъжността Автомонтьор в „К.“АД. Съгласно представената длъжностна характеристика задълженията на заеманата длъжност се изразява във всички видове ремонти работи по автомобили и по рециклиране на цели изделия.

Същият е прекратен със Заповед №1887/03.05.2022г., на основание чл.326, ал.1 КТ.

Представени са копия от Книги за инструктаж по безопасни условия на труда, провеждан на работниците в ответното дружество.

Представена е работна карта от 28.09.2021г. за л.а. Ягуар, в която са вписани видовете дейности по ремонт : стартер, горивна система, спирачки.

Със съкращения са посочени имената на служители, които е следвало да извършват съответните дейности по ремонт.

С Разпореждане №5104-03-174/20.10.2021г. на основание чл.60,ал.1 КСО декларираната от „К.“АД злополука, станала с Д. В. на 30.09.2021г. е приета за трудова злополука. Посочено е, че злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения, като при подготовка за ремонт на лек автомобил без спирачна система и неизправен мотор, автомобилът потегля надолу по баир. Д. В. успява да мине зад автомобила и бутайки го отзад, се опитва да го спре. Автомобилът се спира в друг паркирал автомобил, при което десният крак на пострадалия е затиснат между двата автомобила. Вследствие на това Д. В. получава счупване на горния край на тибията/голям пищял/ на десния крак.

По случая е образувано ДП № 1090-2021г. по описа на Трето РУ за причиняване на средна телесна повреда.

5

Съставен е Акт №03-2100179 от 04.11.2021г., съставен от Дирекция“Инспекция по труда“ Варна за това, че работодателят „К.“АД не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите на живота и здравето на работника или служителя, да бъдат отстранени, ограничени или намалени при вкарване в ремонт в клетка на л.а. „Ягуар“ В 5339 ТА като лицето Д. В. на длъжност “автомонтьор“ управлявало л.а. отказват спирачната система, лицето се опитва да я спре, но не успява, вследствие на което лицето получава счупване на лява подбедрица. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №03-2100179 от 10.11.2021г. за нарушение на чл.275,ал.1 КТ вр. чл.14, ал.1 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд и е наложена парична санкция.

Представена е медицинска документация от извършени прегледи на ищеца, при което е поставена диагноза Счупване на горния край на тибията/голям пищял/ и съгласно която ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода 01.10.2021г. до 30.03.2022г.