Решение № 4146 от 19.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4146 гр. В., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110115224 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. К. Б. I № ** срещу Н. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. Б. № *, Ц.

Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Б. № * и Г. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Б. № * обективно-кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл.

240, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците в качеството им на законни наследници на починалия Б. Ц. И. да заплатят на ищцата припадащата се на всеки част от задължението на общия им наследодател по договор за заем от 20.12.2019 г., както следва: сумата от 6000,00 лв. от Н. Г. И. и сумите от по 1500,00 лв. от Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба 17.11.2022 г. до окончателното им изплащане, както и мораторна неустойка по чл. 6 от договора, както следва: сумата от 300,00 лв. от Н. Г. И. и сумата от по 75,00 лв. от Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., които искове са съединени в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лв., представляваща дължима сума по неформален договор за заем от 23.12.2019 г. и сумата от 4000,00 лв., представляваща дължима сума по неформален договор за заем от 23.12.2019 г., с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от 9000,00 лв., представляваща сбор на платени без основание суми по банковата сметка на ответницата на 23.12.2019 г., както и с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от 9000,00 лв., с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата посредством превод на визираната сума по банковата сметка на ответницата на 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата по всеки от евентуалните искове, считано от датата на депозиране на исковата молба - 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата и уточняващата молба ищцата чрез адв. Т. Г. излага, че ответниците са наследници - преживяла съпруга и синове, на Б. Ц. И., ЕГН **********, починал на 08.11.2021 г., които са приели наследството на своя наследодател. Поддържа, че двамата са сключили договор за заем на 20.12.2019 г., по силата на който ищцата се задължила да му предостави сумата от 9000,00 лв. Излага, че съгласно чл. 1, ал.2 от договора заемната сума следвало да бъде преведена по банкова сметка на заемателя, но по настояване на последния 1 ищцата я превела на неговата съпруга Н. И. с превод от 4000,00 лв. на 23.12.2019 г. и от 5000,00 лв. на 23.12.2019 г. Поддържа, че падежът на заема бил 13.12.2021 г., но ответниците не върнали сумата въпреки проведените разговори. Сочи, че в чл. 6 от договора за заем в случай на забава заемателят дължи неустойка в размер на 5 % от заемната сума, т.е.

450,00 лв. По изложените съображения сочи, че на основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД наследниците на заемателя съобразно наследствените си дялове му дължат сумите от 6000,00 лв., съответно по 1500,00 лв. от главницата, както и сумата от 300,00 лв., съответно по 75,00 лв. от неустойката. При условията на евентуалност твърди, че е сключила два неформални договора за заем с ответницата Н. И. на 23.12.2019 г., за сумите от 4000,00 лв., съответно 5000,00 лв., които превела по банковата сметка. Излага, че заемите следвало да бъдат върнати до 13.12.2020 г., но това не било сторено до момента, поради което предявява евентуални осъдителни искове. При условията на евентуалност твърди, че ответницата Н. И. е получила без основание по банковата си сметка от ищцата сумата от общо 9000,00 лв. на 23.12.2019 г., поради което е налице неоснователно обогатяване, обуславящо интересът от предявяване на евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от страна на ответницата с преведенатта сума от 9000,00 лв. за сметка на ищцата. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разоски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. са депозирали писмен отговор на исковата молба, чрез адв. А. Г., с който исковете се оспорват по основание и размер, а искът по чл. 59 от ЗЗД и като недопустим. Оспорва се наличието на договор за заем между ищцата и наследодателят им, като се оспорва автентичността на положения за него подпис. Сочи се, че към датата на сключване на договора - 20.12.2019 г. ищцата не е била в страната. Оспорва предаването на заемната сума, както и че по настояване на наследодателя сумата е преведена по сметка на съпругата му, включително валидността на подобна уговорка предвид клаузата на чл. 7, че условията по договора може да се предоговарят само писмено. Излага, че ответниците не дължат неустойка и защото не са поканени да заплатят процесните суми, на основание чл. 84, ал.1 и чл. 81, ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл. 83, ал.1 от ЗЗД, поради липса на информация за договор за заем, за който не са уведомени от кредитора. Поддържа, че е недопустимо едновременното търсене на реално изпълнение и обезщетение за неизпълнение. Сочи, че неустоечната клауза на чл. 6 от договора е нищожна, тъй като излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна, и гаранционна функция, включително е прекомерна, при липсата на претърпяни вреди от ищеца. Поддържа, че клаузата противоречи и на добрите нрави - на приниципите на справедливостта и добросъвестността. Излага, че не са провеждали разговори след смъртта на наследодателя, както и че преводите от 4000,00 лв. и 5000,00 лв. на 23.12.2019 г. в действителност са аванси по два договора за покупко - продажба на недвижими имоти, съгласно договорки обективирани в т. 2 от нотариални актове №**г. на СВ - В., сключени между Н. А. К. като управител и съдружник в “Т.” ООД, ЕИК *и Б. и Н. И. На следващо място се оспорва наличието на договори за заем между ищцата и Н. И., като се сочи, че ищцата не е била в България на 23.12.2019 г. Сочи се, че от самите платежни нареждания е видно, че сумите са дадени като аванс, а не по заем. Твърди се, че е налице основание за плащането от 9000,00 лв., а именно аванс по договорите за покупко-продажба от 28.06.2019 г., поради което не може да има и обедняване на ищцата. По изложените съображения се моли за прекратяване на производството по чл. 59 от ЗЗД, както и за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № * г. на Б. Ц. И., починал на *г., същият е оставил за свои законни наследници ответниците - преживяла съпруга Н. Г.

И. и синове Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц..

Съгласно представения по делото, двустранно подписан, договор за паричен наем от 20.12.2019 г. ищцата се е задължила да предаде на Б. Ц. И. сумата от 9000,00 лв., който от своя страна е поел задължение да я върне ведно с годишна лихва в размер на 0,1 % от заемната сума до 13.12..021 г. В чл. 2, ал.1 и ал.3 от договора страните да уговорили заемната сума да бъде предадена на заемателя по банков път, в срок от три дни от 2 подписване на договора. В чл. 6 е договорено в случай на забавяне, на която и да е от страните виновната да дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума.

Представено е потвърждение за плащане по банков път от 23.12.2019 г. с посочен наредител Н. К. за сумата от 4000,00 лв. по сметка на Н. Г. И., с вписано основание за плащането „плащане по договор, аванс“.

Представено е и извлечение по разплащателна сметка от 31.12.2019 г., съгласно което на 23.12.2019 г. от сметка с титуляр Н. К. са преведени 5000,00 лв. по банкова сметка с титуляр Н. Г. И., с вписано основание за плащането „плащане по договор, аванс“.

С договор за покупко-продажба от * г. обективиран в Нот. акт № * г. на нотариус О.

С., ведно с приложени към него схема на СОС и скица по КККР, Н. Г. И. и Б. Ц. И. са продали на „Т.“ ООД, ЕИК *, недивижими имоти – кафе – бар представляващ СОС с идентификатор * по КККР, ведно с 44,64 кв.м. ид.ч. от ПИ *по КККР, в който е разположена сградата. Съгласно договорката в т.2 страните са постигнали съгласие, че продажната цена от 155000 евро е платима както следва:15000 евро капаро платено от купувача по сметка на Н. Г. И., преди подписване на договора; 500 евро след подписване на договора по сметка на Н. Г. И.; остатъкът от 139500 евро е диговорено да се заплати чрез банков ипотечен кредит от „П. Б. (Б.“ ЕАД отпуснат с договор от 27.06.2019 г., както следва: 60000 евро в срок до три работни дни по банков път след вписване на нотариалния акт, договорна ипотека върху имотите и издаване на удостоверение от Службата по вписванията, че в полза на кредитора е вписана първа по ред ипотека върху СОС и втора по ред върху ПИ и върху съответните ид.ч., както и че върху имотите не са налице тежести в полза на трети лица; останалите средства е договорено да се отпуснат, но да останат блокирани по сметка на дружеството и да бъдат разблокирани при следните условия: 40000 евро по сметка на продавачите в срок до десет дни от представяне на Акт № *, както и писмено удосотоверение за тежести, но не по-късно от 20.12.2019 г., а сума от 39500 евро след представяне на Акт № *. Представена е и вписана законна ипотека вх. рег. № *с нотариална заверка рег. № * г. за сумата от 139500 евро учредена в позла на „Пр. Б.(Б.)“ ЕАД.

С втори договор за покупко-продажба от * г. обективиран в Нот. акт № *г. на нотариус О. Ст., ведно с приложени към него схеми на СОС и скица по КККР, Н. Г. И. и Б.

Ц. И. са продали на „Т.“ ООД, ЕИК *, недивижими имоти – Апартамент № * представляващ СОС с идентификатор * по КККР, Ателие № 1 преставляващо СОС с идентификатор * по КККР, ведно с 44,64 кв.м. ид.ч. от ПИ *, в който е разположена сградата. Съгласно договорката в т.2 страните са постигнали съгласие, че продажната цена от 123000 евро е платима както следва: 20000 евро капаро платено от купувача по сметка на Н. Г. И., преди подписване на договора; остатъкът от 103000 евро е диговорено да се заплати чрез банков ипотечен кредит от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД отпуснат с договор от 27.06.2019 г., както следва: 48000 евро в срок до три работни дни по банков път след вписване на нотариалния акт, договорна ипотека върху имотите и издаване на удостоверение от Службата по вписванията, че в полза на кредитора е вписана първа по ред ипотека върху СОС и втора по ред върху ПИ и върху съответните ид.ч., както и че върху имотите не са налице тежести в полза на трети лица; останалите средства е договорено да се отпуснат, но да останат блокирани по сметка на дружеството и да бъдат разблокирани при следните условия: 30000 евро по сметка на продавачите в срок до десет дни от представяне на Акт № *, както и писмено удостоверение за тежести, но не по-късно от 20.12.2019 г., а сума от 25000 евро след представяне на Акт № *. Представена е и вписана законна ипотека вх. рег.

№ * г. за сумата от 103000 евро учредена в позла на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД.

Съгласно представените дружествен договор на „Т.“ ООД от 13.02.2019 г., протокол от общо събрание на дружеството от 29.01.2021 г. и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.01.2021 г., съдружници в дружеството са ищцата Н. А. К., Св. К.

К., а считано от 29.01.2021 г. и В.Н.Я.

Съгласно писмо рег. № * г. от ОД на МВР – В., за периода 28.06.2019 г. – 30.10.2019 г. ищцата е напуснала Република България през ГКПП Аерогара В. на 01.09.2019 г. и на 10.12.2019 г., а на 23.11.2019 г. е влязла през ГКПП Аерогара В..