Акт от 10.12.2021, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 528/2021
- Подписан
- 10.12.2021
- В сила
- 10.12.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 - чл. 178 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 - чл. 178 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 55 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54г, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 328, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№
280 гр.
Перник, 10.12.2021 г.
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: съдия: Слава
Георгиева
При секретаря Емилия Владимирова, като разгледа административно дело № 528/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
– чл.
178 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Р.Ц.К.,*** чрез адв. Н.Б.,*** против решение № КПК-39 от 06.10.2021г. на директора на ТП–Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 131-02-22-3 от 25.08.2021г. на ръководител на осигуряваното за безработица. С разпореждането е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по подадено заявление с вх. № 131-02-22 от 18.01.2021г..
Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Сочи, че е назначена на трудов договор в ****ЕООД и трудовото й правоотношение е прекратено на 05.01.2021г., което е достатъчно основание да се постанови разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица. Счита, че позоваването на констативен протокол и задължителни предписания издадени по отношение на работодателя й, не може да доведе до постановяване на отказ. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и разпореждането, с което е е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, вместо нея се явява адв. Н.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.
Ответникът по жалбата–Директор на Териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.С.*** оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 131-02-22 от
18.01.2021г., подадено в съответствие с изискването на чл.
1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, жалбоподателката е поискала отпускане на обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото й правоотношение със ****ЕООД, с ****. Към него е приложена заповед № 006/05.01.2021 г., от която е видно, че трудовото правоотношение на Р.Ц.К. е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 06.01.2021 г.
Със сигнал с изх. № 1042-13-21 от 22.01.2021г. във връзка с Процедура за контрол и ограничаване на неправомерните разходи при отпускане и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО е поискана проверка на ****ЕООД.
С разпореждане № 131-02-22-1 от 03.02.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП–Перник на НОИ на основание чл.
54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 131-02-22 от 18.01.2021г.
Контролен орган при ТП – София град на НОИ е извършил проверка на осигурителя ****ЕООД. Констатациите от нея са обективирани в констативен протокол № КП-5-21-00972334 от 03.08.2021г.. В него е отразено, че на 18.01.2016 г. дружеството е придобито от Л.Л.Т.и е променило седалището и адреса си в гр. София, район ****, бул. ****. Същият е управител на още 14 дружества. Успоредно с това други дружества през този период подават данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, в качеството му на лице, полагащо труд с вид осигурен 01, за длъжности: „работник строителство“ и „общ работник“. До 2018г. са подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО. През 2019г. е подадена декларация по чл. 39 от ЗС, че дружеството не осъществява дейност. Фискалното устройство е дерегистрирано на 21.12.2016г..
Установено е, че данни се подават по електронен път с КЕП за 2016г. от упълномощено лице-М.А.и за 2018г., 2019г. и 2021г. с титуляр-Л.Т.. За периода от 2015г.-2021г., няма внесени осигурителни вноски по фондовете на ДОО, който са в размер на 34023лв. От фондовете на ДОО обаче са изплатени суми в размер на 37433лв. по болнични листове за временна неработоспособност. До м.02.2021г. дружеството е подавало уведомления за сключени трудови договори с 35лица назначавани на различни длъжности. Управителят на дружеството е декларирал, че дейността на дружеството е дърводобив поради което са назначавани лица на длъжност „дървосекачи“. Не разполага с трудово досие на жалбоподателката.
Дейността се извършва на сечища в община Б.. В дружеството няма лица, които да работят в офис за периода от 2016г. до датата на проверката. Дружеството не поддържа производствени бази и офиси. Изводът на контролния орган е, че след м.
01.2017г. реално не са упражнявали трудова дейност в ****ЕООД изрично посочени лица между който е и жалбоподателката, заемаща по документи длъжност „финансов мениджър“. Прието е, че за лицата, за които са подавани данни за осигуряване не са изпълнени условията на чл.
10, ал. 1 от КСО, във вр. с §
1, ал. 1, т. 3 и т.
12 от ДР на КСО – не са упражнявали трудова дейност.
Въз основа на извършената проверка и на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО контролен орган при ТП – Перник на НОИ е издал задължителни предписания № ЗД-1-21-00972345 от
03.08.2021 г., с които ****ЕООД е задължен да заличи неоснователно подадени данни по чл.
5, ал. 4 от КСО на общо 17 броя лица, сред които под № 13 и жалбоподателката – Р.Ц.К. за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2020 г. Задължителните предписания връчени на управителя на дружеството на 29.07.2021г., не са обжалвани и са влезли в сила. Данните за жалбоподателката за периода 01.02.2017 г. до 31.12.2020 г. се заличават по реда на чл.
4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С разпореждане № 131-02-22-2 от 25.08.2021 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Перник на НОИ на основание чл.
55 от АПК е възобновено производството по отпускане на обезщетение за безработица по заявление № 131-02-22 от 18.01.2021 г.
С разпореждане № 131-02-22-3 от 25.08.2021 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП–Перник на НОИ е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 131-02-22 от 18.01.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 10 от КСО. Административния орган приел, че лицето не е извършвало трудова дейност при осигурителя ****ЕООД в процесния период, поради което не е имало основание за осигуряването му съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО, във вр. с пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Разпореждането е обжалвано по административен ред. Жалбата срещу него е отхвърлена с Решение № КПК-39 от 06.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Перник.
Срещу решението е подадена жалба от Р.К. въз основа, на която е образувано настоящето съдебно производство.
В хода на съдебното оспорване страните не са ангажирали доказателства, поради което, настоящият съдебен състав приема изцяло установената в хода на административното производство фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-106 от 07.09.2021 г., по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е от компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП–Перник на НОИ. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е със съдържание съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за съответстващо на изискванията за компетентност, форма, съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за отсъствие на предпоставките по чл.
54а, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО за издаване на заявения административен акт – отпускане на обезщетение за безработица.