Решение № 2304 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2304 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330108938 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „И. К.“ ООД, ЕИК 825307513, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Трети март“ № 28, чрез процесуален представител адв. А. Д., със съдебен адрес: ***, е предявил против „ГЛОПАКС“ ЕООД, ЕИК 125509999, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, община Родопи, област Пловдив, ул. „Индустриална“ № 7, представлявано от *** Т. Х. М., чрез адв. Е. М., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните движими вещи:

Разролващо устройство - машина, зелена на цвят, с квадратна форма, с размери около 1,3 м на страна /височина, дължина и широчина/, изградена от метал; Машина за разкрояване, с размери около 1 м на страна /височина, дължина и широчина/, с цвят тъмно бял, с тегло около 500 кг., с правоъгълна форма, изградена от метал; Електрокар от 1500 кг., произведен в завод ***. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ищецът закупил от ответника „Глопакс“ ЕООД разролващо устройство и машина за разкрояване на обща стойност 530,00 лева, за което ответникът издал фактура № **********г. Ищецът твърди, че посочените вещи били предадени във владението му и се намирали в производствената му база в ***Посочва се, че между страните са съществували отношения във връзка с намерение за развиване на съвместен бизнес в производствената база на ищеца, но впоследствие отношенията се влошили поради неплатежоспособност, задължения на ответното дружество и претенции на управителя му.

1

Ищецът излага, че през пролетта или лятото на *** г. служители на *** извършили проверка на налични стоки и вещи в производствената база на ищеца в с. ***, където се намирали полиетиленови пликове, торбички, машини и други вещи, свързани с дейността на ответното дружество. Според ищеца при тази проверка *** на ответника Т. М. изрично посочил, че двете машини, закупени с фактурата от *** г., са собственост на „И. К.“ ООД, както и че електрокарът е собственост на ищеца, поради което тези вещи не били описани и запорирани като активи на „Глопакс“ ЕООД.

Ищецът твърди още, че впоследствие ответникът, чрез своя***, започнал да поддържа, че продадените с фактурата от *** г. вещи били други машини, а не тези, които се намирали в базата на ищеца, както и че започнал да претендира права върху електрокара. Поддържа се, че електрокарът бил придобит от ищеца през *** по фактура № *** г. от ЕТ „С. Г.“, като представлявал амортизирана вещ с ниска стойност. Ищецът сочи, че поради подадени жалби, извършени проверки, образувано досъдебно производство и твърдения на ответника за собственост върху вещите, за него е налице правен интерес от установяване на правото му на собственост.

С уточнителните молби ищецът поддържа, че спорът между страните се свежда до това кои точно две машини са били прехвърлени с фактура № ********** г. Посочва се, че процесните две машини се намират от началото на *** г. във владение на ищеца в базата му в**, а електрокарът се намира там от години преди това. Ищецът поддържа, че няма данни за наложени запори върху тези вещи, но ответникът е подал жалби до Районна прокуратура Пловдив и твърди, че вещите са негови, поради което ищецът иска съдът да установи собствеността му върху тях.

С молба от *** г. ищецът е посочил, че във връзка с извършено изземване от РП - Пловдив на спорните движими вещи по ДП № *** г. на отдел *** следва да бъде съобразена смяната на фактическия държател/пазач на вещите, като е поискал изменение на претенцията в смисъл със съдебното решение да се установи собствеността на ищеца върху вещите и предаване на владението им. По настоящото производство предмет на разглеждане е установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ответникът „ГЛОПАКС“ ЕООД, ЕИК 125509999, оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Поддържа, че ищецът няма правен интерес от предявяването му, доколкото между страните действително е имало търговска продажба на машина за разкрояване и разролващо устройство, за което е издадена фактура, но ответникът не оспорва собствеността на ищеца върху вещите, действително продадени с тази фактура. Според ответника ищецът смесва тези продадени, изцяло амортизирани вещи с други активи на „Глопакс“ ЕООД, които не са били предмет на продажбата.

В отговора се твърди, че електрокарът от 1500 кг., произведен в завод***, не е собственост на ответното дружество, а на трето юридическо лице, което е предявило претенции срещу ищеца по реда на НК и НПК. Поради това ответникът поддържа липса на пасивна легитимация по отношение на електрокара, като сочи, че представената от ищеца фактура № ***г. удостоверява евентуално придобиване на вещта от друго лице, но не създава спор 2 между ищеца и ответника относно правото на собственост върху нея.

Ответникът излага подробни твърдения относно развитието на дейността си, настъпилите финансови затруднения, извършваните проверки от НАП, образуваните изпълнителни дела и преместването на стоки в склад на ищеца в ***. Посочва се, че във връзка с проверка на НАП с резолюция № *** г. е извършена инвентаризация на активите на „Глопакс“ ЕООД, като дружеството декларирало, че поради теч на част от покрива на склада в *** се налага временно съхранение на стоки в склад в ***, собственост на „И. К.“ ООД. Ответникът поддържа, че след изтичане на срока ищецът не върнал собствените на „Глопакс“ ЕООД вещи.

По същество ответникът твърди, че с фактура № ********* г. е продал на ищеца две конкретни дълготрайни материални активи - машина за разкрояване на стойност 258,33 лева без ДДС и разролващо устройство на стойност 183,33 лева без ДДС, чиято стойност била амортизационно формирана. Поддържа се, че претендираните от ищеца вещи, описани в исковата молба и свързани с досъдебното производство, не съответстват на продадените по фактурата амортизирани вещи. Ответникът поддържа, че процесната автоматична машина за пренавиване на стреч фолио UM-600 е собственост на „Глопакс“ ЕООД, придобита от***, заведена в активите на дружеството и никога не е била предмет на продажба на ищеца.

Ответникът моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото фактура № **********г. се установява, че „Глопакс“ ЕООД е издало на „И. Комерс“ ООД, фактура с предмет „машина за разкрояване“ - 1 бр. с единична цена 258,33 лева и „разролващо устройство“ - 1 бр. с единична цена 183,33 лева, при данъчна основа 441,67 лева, ДДС 88,33 лева и обща стойност 530,00 лева. Фактурата не съдържа данни за модел, фабричен номер, сериен номер, производител, година на производство, тегло, цвят, точни размери или други индивидуализиращи белези на продадените вещи.

От представената фактура № *** г. се установява твърдение за придобиване на електрокар и зарядно устройство от ищеца от ЕТ „С. Г.“, но и този документ не индивидуализира вещта по начин, който да позволи категорично съпоставяне с електрокара, предмет на настоящия спор и огледан по делото.

По делото са представени писмени доказателства, свързани с проверка от органите на НАП, документи от изпълнителни производства, документи от досъдебно производство, както и преводи на документи за придобиване и внос на машина UM-600 от ответника. От тях се установява, че между страните са възникнали множество фактически и правни спорове относно движими вещи, намирали се в склада на ищеца в***, включително относно стоки и машини на ответника, оставени за временно съхранение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице 3 инж. С. К. М.. От заключението се установява, че на 09.01.2024 г. е извършен оглед на машини по ДП №** г. на отдел ***, пр. преп. № ***г. на РП - Пловдив. Вещото лице е индивидуализирало автоматична машина за пренавиване на стреч фолио UM-600, като е посочило, че на машината липсва контролер ABB CP405, както и панел в таблото с електрически кабели. Посочено е, че по делото е приложена фактура за машина UM-600 от *** г. на стойност 12 000 евро, както и митническа декларация от *** г., в която стойността на машината е посочена като 23 540,23 лева и ДДС 4 708,05 лева. В заключението е определена цена на машина UM-600 към релевантния момент в размер на 43 100,02 лева с ДДС, след приспадане стойността на липсващия контролер и труд за монтаж.

Същото вещо лице е оценило електрокар марка Balkancar, модел ЕВ 687, като е определило пазарна цена 3 840 лева с ДДС. В съдебното заседание от 24.04.2024 г. вещото лице е разяснило, че при огледа машината UM-600 практически изглеждала като нова, че не се установявала видима амортизация, както и че липсва дисплей/контролер, което е отчетено при оценката. Вещото лице е посочило, че машината представлява съвременна машина с контролер и че цената е формирана след запитване към производителя и съпоставка с пазарни аналози.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в частта относно индивидуализирането и стойността на огледаните вещи. Същото е компетентно, обосновано и изготвено след оглед и съпоставка с приложените по делото документи. Техническата експертиза обаче не установява правото на собственост върху вещите, нито може да установи дали огледаната машина UM-600 е идентична с вещите, продадени по фактура № ********** г. Напротив, данните за стойност, модел, произход и счетоводно отчитане на UM-600 сочат на различен актив от продадените с фактурата амортизирани вещи.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л. Г. К.. От заключението се установява, че фактура № ********** г. е включена в дневника за продажби по ЗДДС на „Глопакс“ ЕООД за месец януари 2022 г., като данъкът е отразен в счетоводството на дружеството като ДДС за внасяне в размер на 88,33 лева. Вещото лице е посочило, че с тази фактура „Глопакс“ ЕООД доставя на „И. К.“ ООД дълготрайни материални активи на обща стойност 530,00 лева, а именно машина за разкрояване за 258,33 лева без ДДС и разролващо устройство за 183,33 лева без ДДС.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че по счетоводните данни на ответника към *** г. по сметка 204 - Машини и оборудване са налични: инв. № 5 „Машина за разкрояване“ със счетоводна набавна стойност 3 750,00 лева и счетоводна амортизация 3 750,00 лева, балансова стойност 0,00 лева; инв. № 7 „Разролващо устройство“ със счетоводна набавна стойност 2 010,00 лева и счетоводна амортизация 2 010,00 лева, балансова стойност 0,00 лева; инв. № 17 „Машина за навиване на фолио BSM-10“; инв. № 18 „Машина за разкрояване на стреч фолио UM600“ със счетоводна набавна стойност 23 540,23 лева; както и инв. № 19 „Машина за нарязване на фолио мод 850“. Към *** г. активите с инв.

№ 5 и инв. № 7 са отразени като продадени, а към 31.01.2023 г. същите липсват в инвентарния опис. Вещото лице е заключило, че след продажбата по фактура № ********** 4 г. „Глопакс“ ЕООД продължава да притежава машина с инв. № 18 - „Машина за разкрояване на стреч фолио UM600“ със счетоводна набавна стойност 23 540,23 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, логично и съответстващо на приложените счетоводни документи. То има особено значение за разграничаване на вещите, продадени с фактурата от***г., от машината UM-600, която е останала в счетоводните активи на ответника. От експертизата следва, че с процесната фактура са продадени две напълно амортизирани вещи с нулева балансова стойност, а не машината UM-600, заведена като отделен актив с инв. № 18.