Решение № 1315 от 15.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. Перник, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720101567 по описа за 2023 година

Образувано е по предявен от А. К. Й., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „И. Ш.“ № ** чрез адв.

С. Р. от САК срещу Р. В. О., ЕГН: ********** от с. Я., ул. „К.“ № ** с правно основание чл.

45 ЗЗД във вр. с чл. 403 ГПК за обезщетение на претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат на допуснато предварително изпълнение на наложени обезпечителни мерки по изпълнително дело образувано въз основа на обезсилен изпълнителен лист след като заявителят в заповедно производство не е предявил в срок установителен иск по чл. 415 ГПК в общ размер на сумата от 5250 лв., от които сумата от 4500 лв., съставлява заплатена неустойка, сумата от 750 лв., съставлява общ размер на адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 3510/2022 г. на ПРС и изп.д. № 253/2022 г. на ЧСИ С. Д. ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба-11.04.2023 г. до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че на 01.08.2022 г. бил сключил предварителен договор за покупкопродажба на 2 бр. МПС с трето не участващо по делото лице. В този договор било уговорено, ищеца в качеството на продавач, да предаде 2 бр. МПС в уговорения срок, а купувача да заплати капаро в размер от 4 500 лв. като останалата сума по договора следвало да се изплати до 15.12.2022 г. и при прехвърляне на МПС-тата с нотариален договор за покупко-продажба не по-късно от 20.12.2022 г. посочено в чл. 5 на договора за покупкопродажба от 01.08.2022 г. Впоследствие твърди, че бил разбрал, че върху МПС предмет на сделката бил наложен запор от ЧСИ С. Д. по изп.д. № 253/2022 г., като същата му била изпратила ПДИ с изх. № 2853/03.08.2022 г. и ищецът се осведомил, че бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3510/2022 г. по реда на чл. 417 от ГПК, и допуснато предварително изпълнение за претендираното задължение в заявлението за издаване на парично задължение от заявителя Р. О.. Узнавайки от ПДИ за претенцията в законоустановеният срок длъжника А. Й. по горепосоченото ИД подал възражение на 24.08.2022 г. В следствие на това съда по ч. гр. д. № 3510/2022 г. с определение от 27.09.2022 г., указвал на заявителя Р. О., че може да предяви в едномесечен срок иск по реда 1 на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Определението на съда било получено лично от О. на 24.10.2022 г. и законоустановеният срок бил изтекъл на 24.11.2022 г. видно от определение № 4126 от 05.12.2022 г. по ч.гр.д. №3510/2022 г. на PC Перник, XI състав. С посоченото определение съда обезсилвал заповед № 2118 от 16.06.2022 г. и прекратява производството по ч.гр.д.№ 3510/2022 г. За защита на своите права и законни интереси по горепосоченото принудително изпълнение, А. Й. бил заплатил хонорар от 150 лв. на адвокат Н. Й. Х. за справки по ч.гр.д.

№ 3510/2022 г. на PC Перник и сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като е заплатил хонорар от 600 лв. За ответника в качеството му на заявител по заповедта за изпълнение и взискател по изпълнителното дело, след момента на изтичане на срока за предявяване на иск по чл. 415, ал. 4 от ГПК на 24.11.2022 г., било налице неправомерно поведение свързано с липсата на действия по прекратяването на изпълнителното дело по което ЧСИ бил наложил обезпечителни мерки в това число и запор на МПС, което било препятствало осъществяване на договора за покупко-продажба и свързаното с него прехвърляне на собствеността върху МПС. Ищеца в настоящето производство, в качеството му на продавач на МПС по договора за покупко-продажба от 01.08.2022 г., бил заплатил и неустойка на купувача в договореният размер от 4 500 лв., поради факта, че бил неизправна страна по договора за покупко-продажба, посочено в чл. 14 на същият. Горепосоченото ИД било прекратено от ЧСИ едва през месец февруари 2023 г., видно от съобщение с дата 14.02.2023 г.

Исковата претенция била по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 403, ал. 1 от ГПК, тъй като било налице виновно причиняване на имуществени вреди, в следствие на непредявяване на иск в даденият от съда срок и делото било прекратено, а били причинени вреди по допуснатото предварително изпълнение и наложените обезпечителни мерки по ИД, което не било своевременно прекратено с последиците от това. Ответника с действия и бездействия виновно бил причинил имуществени вреди на ищеца, като целта му е била да затрудни ищеца.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъдите ответника да му заплати сумата от 5 250 лв. /пет хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща заплатена неустойка в размер на 4 500 лв., адвокатски хонорар от 150 лв. за проучване на ч.гр.д. 3510/2022 г. на PC Перник и сума от 600 лв. за защита в производството по ч.гр.д.№ 3510/2022 г. на PC Перник и ИД № 253/2022 г. на ЧСИ С. Д. per. № 752. Моля също така да съдът да осъди ответника да му заплати законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане, както и направените разноски по делото в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като нередовна, тъй като от същата не можело да се установи в какво точно се изразява неправомерното поведение на ответника и как именно това поведение е довело до пораждането на вреди за ищеца. Ответникът по исковата молба в крайна сметка имал вземане спрямо ищеца въз основа на нотариално заверен договор от 03.07.2018г. и по силата на който именно ищецът заедно с лицето К. Г. М. и дружеството ЗУУМ АД се явявали задължени лица и то при условията на уговорена солидарност. Съобразно уговореното в чл.

2.2. от Договора се установявало, че „остатъкът от общата договорена продажна цена, след приспадане на сумата по т. 2.1. и направените ежемесечни вноски за погасяване на договорената ипотека до предсрочното и погасяване, ще бъде платен в срок до 30.06.2019 г., като при забава се дължи лихва в размер на 0.55 за всеки ден забава. Предвид, че задължението по чл. 2.2 от договорът не е било изпълнено, то и в защита на законните си интереси ответникът бил предприел действия по принудително събиране на съответните суми по съдебен ред, като за целта бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение до ПРС, въз основа на която била издадена ЗИПЗ № 2118/16.06.2022г., по ч.гр.д.

3510/2022г., ПРС, 11с-в, както и ИЛ № 1356 от същата дата и по същото дело. Въз основа на 2 издаденият му ИЛ ответникът бил завел изпълнително дело № 253/22г., по описа на ЧСИ С.

Д., per. № 752. Видно от молбата до ЧСИ се установявало, че взискателят бил поискал налагането на запор върху банковите сметки в Уникредит - Булбанк АД, Юробанк България АД, както и налагане на запор на акциите на ЗУУМ АД, като и бил дал съгласието си и одобрил избраните от изпълнителя способи спрямо имуществото на длъжниците, в случай че реши сама да ги определи. По същото изпълнително дело и съобразно отразените по-горе искания на взискателя и предоставените на съдебния изпълнител права по чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ бил извършил проучване на имущественото състояние на ищеца чрез справки в ТД на НОИ, НАП, ОД на МВР, БНБ и прочее, след което и с оглед установеното бил изготвил и изпратил ПДИ до ищеца, както и бил разпоредил да се наложат запори на МПС, собственост на ищеца. След получаване на ПДИ на дата 22.08.2022г., ищецът и в своя защита депозирал възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, за което уведомявал ЧСИ с нарочна молба едва на 28.09.2022 г. и същата била с вх. № 3743/28.09.2022г., като към нея прилага копие от възражението. Въпреки, че по силата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението не спира изпълнението, то ЧСИ не бил предприел последващи действия по принудително събиране на притезанието, както и не била налагани последващи обезпечителни мерки освен налагането на запор на банковата сметка на ищеца и налагане на запор на притежаваните от него МПС. Възражение срещу ЗИПЗ било подадено, както от ищеца, така и от дружеството ЗУУМ АД, на което именно ищецът по настоящия иск бил и управител. С оглед на факта, че вземането било дължимо при условията на солидарност /солидарна отговорност/ от трима длъжници, както и на факта, че третият длъжник К. М. не бил подал възражение срещу ЗИПЗ, а напротив - доброволно бил заплатил 1/3 част от задължението по делото, като с нарочна молба до ЧСИ от 01.09.2022г. /преди ищецът по настоящия иск да депозира молба с копие от възражението си до съда и преди съдът да уведоми взискателя за подаденото възражение/, то и с оглед процесуална икономия и доколкото изпълнителното производство било продължило срещу този трети длъжник, взискателят бил преценил, че не било нужно да се водят допълнително дела, нито да се извършва реално принудително изпълнение спрямо всички длъжници, при условие, че бил налице такъв, който желае да плаща доброволно. Доколкото законът изрично позволявал на взискателя /чл. 122, ал. 1 ЗЗД/, да се удовлетвори от който и да е от солидарните длъжници, то и в конкретния случай било без значение за взискателя от кого ще се удовлетвори вземането си, стига да реализира притезанието, като и ако този който бил платил имал претенции да бил платил сам, то за него били налице други правни възможности и на друго основание. С оглед горното взискателят не бил завел иск по дадените му указания от съда, като бил продължил изпълнение само и единствено по отношение на К. М.. След изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК Съдът с определение бил обезсилил издадената заповед срещу ищеца и дружеството ЗУУМ АД. След представяне на влязлото в сила Определение пред ЧСИ, последният и на основание чл. 433 ГПК бил прекратил изпълнителното производство спрямо посочените в същото лица със всички произтичащи от това правни последици, като отношение в горния смисъл ответникът в качеството му на взискател нямал. ЧСИ бил този който в крайна сметка и с оглед представените доказателства бил предприел предвидените в ГПК действия и бил прекратил изпълнението спрямо подалите възражение и бил вдигнал наложените от него самия запори, както и от друга страна това бил сторил в сроковете предвидени от ГПК и независещи от взискателя. Заявява, че иска е изцяло неоснователен.

На първо място не било налице причинно - следствена връзка между действията на ответника и твърдяното настъпване на вреди. Видно от изложеното от фактическа страна в исковата молба липсвало каквото и да било противоправно, а още по-малко целящо да увреди ищеца поведение.

Изрично нормата на чл. 122 ЗЗД позволявала на кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, като липсвало каквото и да било нормативно задължение за последния да започне едновременно изпълнение спрямо всички свои 3 длъжници, независимо, че последните били станали такива въз основа на един и същ факт.

Липсвало задължение и при започната процедура по изпълнение, същото да бъде продължено спрямо всички длъжници. Напротив - изрично право на кредитора било кога, как и дали изобщо да започне или продължи започнатото изпълнението, спрямо кой свой длъжник от солидарно задължените такива и дали изобщо да продължи търсене на вземането спрямо всеки от тях или поотделно. Поради това и не било налице нито умисъл за увреда, нито проявена небрежност спрямо ищеца от страна на ответника и не на последно място прерогатив на изпълнението бил даден на съдебния изпълнител, като именно той бил извършил изпълнителни действия по изпълнителното дело. Отговорност за вреди от лично поведение се носила тогава, когато това поведение било противоправно, виновно и когато в причинна връзка с него са произтекли вредите, чието обезщетяване се търси /в този смисъл Решение № 60292 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 3992/2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 38 от 20.04.2022 г. по т. д. № 617 /2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение; Решение № 38 от 20.04.2022 г. по т. д. № 617 /2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение; Решение № 13 от 14.09.2021 г. по гр. д. № 4896 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и мн.др./ В настоящия случай липсвало противоправно поведение от страна на ответника, а видно и от самата искова молба липсвал какъвто и да било умисъл за увреда, доколкото, както ищецът сам сочил, ответникът изобщо не бил знаел за евентуалното намерение на длъжника да се разпорежда със свое имущество, а още по- малко, че в изпълнение на това си намерение вече бил предприел действия по сключване на договори. Поради изложеното липсвали елементите на вредата и не можело да се заключи, че ответникът действително с противоправното си поведение, целейки да увреди своя длъжник, бил предприел незаконосъобразни и противоправни действия, с цел нанасяне на вреда на ищеца. Напротив - установявало се, че ответникът бил действал в рамките на законните си права и в защита на законните си интереси. Освен това и с оглед посочените дати за прехвърлянето на МПС в договора, а именно: най-късно 20.12.2022 г. се установявало, че след като не бил подаден иск от взискателя по реда на чл. 415 ГПК пред съда в едномесечен срок от получаване на съобщението станало на 24.10.2022 г. и до 24.11.2022 г., респ. и от Определението на ПРС за обезсилване на ЗИПЗ и ИЛ изготвено на 05.12.2022 г., връчено на 05.12.2022 г. и със изтекъл срок за обжалване на 12.12.2022 г., респ. влязло в законна сила на 13.12.2022 г., то от това се установявало по безспорен начин, че ответникът не бил действал неправомерно и съзнателно за да „увреди” ищеца, а напротив крайният срок на сключване на договор с нотариална заверка на подписите за продажбата на МПС е следвало да стане на 15.12.2022 г., но не по късно от 20.12.2022 г. и за това вина ответникът не носил. Нямало данни поради каква причина ищецът не бил сключил окончателен договор след 12.12.2022 г., а напротив дори не бил направил правилно сметката си към кой момент да посочи като дати задължението си да прехвърли МПС или получи парите, и в крайна сметка неговата немарливост /знаейки че е наложен запор на МПС към момента на получаване на ПДИ от ЧСИ на 22.08.2022 г., подадено от него възражение по чл. 414 от ГПК, постановено определение за прекратяване на ч.гр.д. № 3510/22 г. ПРС и обезсилване на ЗИ и ИЛ към и много преди датата на изповядване на сделката си и непредприемайки действия по уведомяване на купувача по договора за покупко- продажбата на МПС/ то това именно водило и до злоупотреба с право от страна на ищеца и в настоящото производство, а и същият с оглед неговото неправомерно поведение, бездействие да иска вдигане на запор от ЧСИ преди да изповяда сделката се стремил да се облагодетелства по неправомерен начин и способ за сметка на ответника. Реално поведението на ответника - взискател по изпълнителното производство и през цялото време до получаване от негова страна на съобщението от ПРС за депозиране на искова молба по направеното възражение в 1 месечен срок от влизането му в сила на 24.11.2022 г., както и след получаване на второто съобщение с определението от 05.12.2022 г. с което се обезсилва ЗИПЗ и ИЛ, влязло в законна сила на 12.12.2022 г. не било неправомерно, а и той не носил 4 никаква отговорност за действията на ЧСИ, на когото ПРС, респ. ищеца е следвало да представи доказателства за обезсилване на ЗИПЗ и ИЛ въз основа на които е образувано ИД № 235/2022 г. срещу ищеца и дружеството ЗУУМ АД. С оглед горното счита иска за изцяло неоснователен и недоказан. В тази връзка оспорва изцяло да съществува такъв предварителен договор; същият да бил изготвен и подписан между ищеца и третото лице купувач, собственост на длъжника към 01.08.2022г. Оспорва твърдението на ищеца действително да е заплатил неустойка по този договор в размер на 4500лв.; липсвало каквито и да било доказателства в тази насока, а липсвали и такива за връщане на капаро в еднократен, а още повече в двукратен размер. Счита, че този договор бил антидатиран и изготвен специално за нуждите на настоящото производство.