Решение № 98 от 09.04.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Шумен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100534 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от М. Р. М., ЕГН ********** с адрес в гр. ...., ул. „...“, № ...чрез адв. Н. Н. Д. със съдебен адрес за призоваване в гр. ..., п.к. ..., пл. „...“, №..., сграда „....“, ет. ... против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. ..., бул. „....“, №.... Ищецът твърди, че на 09.06. 2025 г. около 12.00 ч. в гр...., на ул. „...в“, №... при управление на л.а. марка „...“ модел „...“ с рег. № ..., водачът С. Ю. Ю., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата, като отнема предимството на пешеходеца М. Р. М. и го удря. В резултат на ПТП, ищецът е получил травматични увреждания наложили хоспитализацията му и извършването на оперативна интервенция. След изписването му лечението е продължило при домашни условия, като получените фрактури са наложили осигуряване на чужда помощ при задоволяване на ежедневните му потребностите. Ищецът в продължителен период от време е изпитвал силни болки, налагащи употребата на обезболяващи. Преживяното ПТП се е отразило неблагоприятно върху психиката му – потиснатост, затваряне във себе си, чувство на страх, тревожност, безспокойство, загуба на апетит, безсъние.

За лек автомобил „...“ модел „...“ с рег. № ..., е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/30/... с период на застрахователно покритие от 03.07.2024 г. до 02.07.2025 г. Ищецът в качеството си на увредено лице, е отправил до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от нео неимуществени и имуществени вреди. Молбата е получена от застрахователя на 05.07.2025 г. След разглеждане на предявената претенция, застрахователят 1 е отказал изплащане на обезщетение. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 929.56 лв., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция 05.07.2025 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни. Признава наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с който се покрива отговорността на водачите на лек автомобил „....“ модел „..“ с рег. № .... Оспорва изложените в исковата молба твърдения.

Ответникът счита, че водачът С. Ю. Ю. не е нарушил ЗДвП. Причината за настъпване на ПТП е поведението на ищеца, който в качеството си на пешеходец не е спазил правилата на ЗДвП – чл.114, чл.113, ал.1 и чл.5 и чл.32, ал.1 от ЗДвП. Неговото поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка ответникът прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Претендираният от ищеца размер обезщетение на неимуществените вреди е необоснован и прекомерно завишен.

Оспорва се претенцията за имуществени вреди, като се твърди, че не е било необходимо влагане на остеосинтеза Вебер, а относно закупените медикаменти няма данни да са свързани с проведеното лечение. Оспорва се претенцията за лихви, както размера им, така и началният момент от който се претендират.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С Определение № 247 от 12.11.2025 г., постановено по НОХД № 2268/2025 г. по описа на РС – Шумен, съдът е одобрил постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и С. Ю. Ю., ЕГН ********** споразумение и приема за установено, че обвиняемият е виновен за това, че на 09.06.2025 г. в гр. ... на пешеходна пътека, пресичаща южната страна на ул. „...“ откъм пл. „...“ при управление на МПС – л.а. „...“ с рег. № ... е нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; чл.119, ал.4 от ЗДвП, според който водачите на завиващите нерелсови превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Р. М., изразяваща се в счупване в областта на олекранона (лакътния израстък) с дислокация на фрагментите на левия лакът, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3.5 – 4 месеца и в счупване в основата на пета метатарзална (предходилна) кост на дясното ходило, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 1.5 – 2 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно б. „а“, предл. второ от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, 2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост.

За гореописаното деяние на основание чл.343, ал.3, предл. последно б. „а“, предл. второ от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК се налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Предвид твърденията изложени в исковата молба и отговора на ответното дружество съдът приема за безспорно установени следните обстоятелства: наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л.а. „...“ модел „...“ с рег. № ..., обективиран в застрахователна полица № BG/30/...., валидна към датата, на която е осъществено процесното ПТП и че ищецът е предявил пред застрахователя претенция по реда на чл.380 от КЗ.

Съдът приема, че застрахователната претенция на ищеца е получена от застрахователя на 08.07.2025 г. Ищецът не е представил доказателства за датата на получаване на претенцията му, но приетата от съда дата на получаване косвено се потвърждава от писмото на застрахователя с изх. № 3575 от 23.07.2025 г. (л.34-л.35). В него изрично е посочено, че постъпилата претенция е с вх. № 3710/08.07.20 25 г., като въз основа на нея е заведена щета № ..../2025-01,02.

От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 09.06.2025 г., около 12.20 ч. в гр. Шумен лек автомобил „...“ с рег. №..., управляван от С. Ю. Ю., се е движил през светлата част от денонощието по ул. „.“, излизайки от кръговото кръстовище на пл. „...“ в посока към.... На предната дясна седалка в автомобила е пътувала и В. С. А.. Времето е било ясно с добра видимост, със суха настилка без неравности. Прав хоризонтален пътен участък с по две ленти за еднопосочно движение. Има изградена пешеходна пътека тип „Зебра“ с добре видима бяла маркировка и сигнализирана с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“, която пресича двете платна. Водачът на л.а. „...“ спира пред пешеходната пътека в лявата лента на южното платно на ул. „....“ и изчаква преминаването на пешеходец, преминаващ отляво – надясно на автомобила. След преминаването на пешеходеца водача потегля от място и се насочва към пешеходната пътека с равноускорително движение. По същото време М. Р. М. предприема пресичане от десния край на пешеходната пътека, като в същия момент от дясната лента преминава и лек автомобил с бял цвят, който закрива видимостта му към платното за движение. След отминаването на белия автомобил, пешеходецът се е затичал по пешеходната пътека със скорост от около 10.5 км./ч., като пресича траекторията на л.а. „...“, който към този момент е бил ускорил до 12.4 км./ч.

Водачът не успял да предотврати удара с пешеходеца, който е настъпил върху пешеходната 3 пътека на разстояние 5 – 5.7 метра от десния край на платното за движение между предната лява част на автомобила и лявата странична част на пешеходеца. След удара пешеходецът пада вляво от автомобила на около 0.8 метра от мястото на удара, а автомобилът спира след пешеходната пътека.

От техническа гледна точка непосредствена причина за настъпване на ПТП е навлизането на пешеходеца М. Р. М., който е пресичал платното за дивжение бягайки по маркираната и сигнализирана пешеходна пътека, в опасната зона за спиране на л.а. „....“.

ПТП е било предотвратимо в случай, че пешеходецът е спрял на място и е изчакал преминаването на лекия автомобил.

ПТП е било предотвратимо и в случай, че водачът се е придвижвал към пешеходната пътека с по-ниско ускорение и с по-ниска скорост до 8 км./ч., при която пешеходецът би преминал преди автомобила без контакт помежду им. В случая скоростта на движение на л.а. „....“ непосредствено преди удара от 12.4 км./ч. и ускорението от 1.96 м./сек.² са били несъобразени с конкретните условия на движение в района на пешеходната пътека и са се отразили на механизма на ПТ.

В конкретно създалата се ситуация водачът е потеглил с ускорение над средното максимално ускорение при потегляне от място, като в този момент е могъл да забележи пешеходеца. Тъй като л.а. е бил на разстояние 2 метра от мястото на удара, а пешеходецът е пресякъл траекторията му в опасната зона за спиране 3.13 метра, ударът е бил неизбежен чрез действия от страна на водача. Той би могъл да предотврати удара в случай, че се движил към пешеходната пътека с минимално ускорение, при което автомобилът би пристигнал на мястото на удара след преминаване на пешеходеца.

М. Р. М. е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край на лява лакетна кост (олекранон) и счупване на дясна пета метатаразална (предходилна) кост.

Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.

Лечението и на двете фрактури е оперативно. Направена е натегната компресивна остеосинтеза по Вебер на ляв олекранон и на петата метатарзална кост на дясното ходило.

Счупването на олекранона зараства за около 75-80 дни, след което започва рехабилитация.

Лек физически труд се разрешава между 3-тия и 5-тия месец, а тежък физически труд след 5тия месец. Петата метатарзална кост сраства за около 30 дни. Разрешава се леко натоварване с помощни средства между 30-тия и 60-тия ден след счупването. Натоварване без помощни средства се разрешава след 60-тия ден. В случая е настъпила инфекция на оперативната рана на дясното ходило. Етапите през които е преминало това усложнение са лечение с антибиотици по антибиограма, след взет секрет от оперативната рана. Възпалението е било придружено с болки, което е наложило лечение с обезболяващи медикаменти. На 50-тия ден след операцията на дясното ходило и в резултата на трудно овладяващата се инфекция, металът е бил отстранен.

Неудобствата, изпитвани от ищеца по време на възстановителния процес са от битов 4 характер – обличане, къпане, чести превръзки на оперативната рана и ходене с помощно средство от дясната страна, тъй като левия олекранон е счупен. Ищецът е изпитвал и силни болки.

Оперативното лечение на фрактурата на олекранона (израстъкът на лакътната кост) е задължително, тъй като счупването е било с голяма дислокация. При консервативния начин на лечение времето необходимо за срастване на счупването е значително по-дълго. Добрата медицинска практика показва, че лечението посредством метална остеосинтеза с постоянно притискане на костните фрагменти един спрямо друг, води до значително скъсяване на периода за срастване на костта. Фиксирането на фрагментите, посредством метал не позволява разместването им от залавящите се за тях сухожилия. Инфекцията не би могла да се предвиди.