Определение № 368 от 28.05.2020, Окръжен съд - Кюстендил

О П Р

Е Д Е

Л Е Н

И Е гр. Кюстендил, 28.05.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Савова в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от „***“ ЕАД, гр. **, представлявана от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника – главен юрисконсулт Г. К., със съдебен адрес: гр. **, с искане за допълване на определение №355 от 19.05.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020 г., като бъдат присъдени сторените от частния жалбоподател – „***“ ЕАД разноски за заплатена държавна такса за обжалване по депозираната частна жалба .

Искането , касаещо частта за разноските, е направено от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК , поради което се явява допустимо.

По същество, съдът намира следното:

Пред ОС – Кюстендил е депозирана частна жалба от „***“ ЕАД с искане за отмяна на разпореждане №892 от 25.02.2020 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№427/20 г. по описа на същия съд и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. С частната жалба са претендирани разноски за въззивното производство.

КнОС с определение №355 от 19.05.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020 г. е уважил частната жалба, като е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение. С цитираното определение съдът се е произнесъл и по искането на частният жалбоподател за присъждане на сторени в производството разноски, като е осъдил насрещната страна да заплати на частният жалбоподател сумата от 50 лева за заплатено юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е пропуснал обаче да възложи в полза на частния жалбоподател сторените от същият разноски за заплатена държавна такса.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При този изход на производството, при своевременно заявено искане на частния жалбоподател за присъждане на разноски, както и с оглед доказаността на същите, съгласно дадените от ВКС указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и доколкото при постановяването на своя съдебен акт, настоящият състав на КнОС е пропуснал да възложи в тежест на насрещната страна сторените от частния жалбоподател разноски за държавна такса в развилото се производство, то ще стори това с настоящото определение, като на осн. чл.78, ал.1 от ГПК насрещната страна – длъжникът в заповедното производство ще бъде осъден да заплати в полза на частния жалбоподател „***“ ЕАД сторените във въззивното производство разноски и за заплатена държавна такса. В молбата по чл.248, ал.1 ГПК същите се претендират в размер на 25.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс държавната такса за частна жалба по гражданско дело е в размер на 15.00 лева. В такъв размер е и заплатената от частният жалбоподател държавна такса, видно от приложеното преводно нареждане /лист 7 от делото/,и с каквато сума следва да бъде допуснато изменение на размера на присъдените разноски.

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

В настоящия случай-съдът е формирал воля досежно искането за разноски и изрично я е отразил в акта си, поради което приложение намира втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, обхващаща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ определение №355 от 19.05.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020 г., в частта за разноските , с което

Б.А.М., ЕГН ********** от с. **, е осъден да заплати на "***" ЕАД, ЕИК *********, сумата 50лв. юрисконсултско възнаграждение, като увеличава сумата за разноските, която Б.А.М., /с посочени данни/, да заплати на ***" ЕАД, ЕИК *********, на сумата 65лв./шестдесет и пет лева/ , включваща юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.