Определение № 1561 от 09.02.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1561

Варна, 09.02.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА

Като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20257050702655 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото е жалбата на Т. Ж. А. против Решение № 277/23.09.2025г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 87/2024г. на Пети заседателен състав, с което на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр. е установено по сигнал на Т. Ж. А., че ответната страна д-р П. П. не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл.4, ал.2, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. на основание признак „увреждане“; по отношение на д-р П. П., че не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл.5, във вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“; по отношение на д-р Р. Т. Н., личен лекар на лицето описано в сигнала, че не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл.4, ал. 2, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“; по отношение на същата, че не е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл.5 във вр. с § 1, т.1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“, както и по отношение на ответната страна д-р Д. Т., че не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл.4, ал.2, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“, както и че не е допуснал дискриминация по см. на чл.5, във вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“.

Съдът намира, че жалбата, предмет на делото, е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Производството пред КЗД, по което е постановен оспорения акт, е образувано по документ-сигнал с вх.№ 44-00-722/26.02.2024г. по описа на Комисията за защита от дискриминация и допълнения към него с вх.№ 44-00-818/05.03.2024г. и вх.№ 44-00-1010/18.03.2024г., видно от които жалбоподателката в настоящото производство твърди, че ответниците не са спазили принципът за равно третиране спрямо майка й С. А..

С обжалваното решение на КЗД е прието, че не е налице дискриминация по отношение на С. А. по признак „увреждане“ от заинтересованите по настоящото дело страни и сигналът е оставен без уважение.

Съгласно чл.50 ЗЗД производство пред комисията се образува по жалба на засегнатите лица-т.1; по инициатива на комисията-т.2 и по сигнали на физически и юридически лица, държавни и общински органи-т.3. В последния случай всеки от посочените субекти може да подаде сигнал, без да е необходимо да се изследва правото на пряк и личен правен интерес. За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес, съгласно и чл.15 ал.2 от АПК, като съгласно чл.109 АПК всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал. Правото по чл.50 т.3 ЗЗДискр. се ограничава само до производството пред КЗД, но не може да обоснове правен интерес за тези лица за оспорване на постановените по техните сигнали решения на Комисията. Изрично в Закона за защита от дискриминация са разграничени лицата, които са носители на субективното право или интерес и търсят неговата защита и имат право процесуално качество жалбоподател, и лицата, за които не е налице засягане или застрашаване на субективно право или интерес, които имат процесуалното качество податели на сигнал. Решението не КЗД не засяга правата, свободите и законните интереси на лицата, подали сигнал, поради което за тях не е налице право на оспорване. Съгласно чл.124 ал.2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

В случая подателят на сигнала не твърди дискриминация по отношение на него, а по отношение на неговата майка.

Лицето, инициирало производството пред КЗД, не обосновава наличието на пряк и личен интерес от подаване на сигнала. Сигналът е за дискриминация по отношение на майката на сигналоподателя по признак „уреждане“. Сигналоподателят не твърди извършено спрямо него дискриминационно нарушение, а такова спрямо друго лице- неговата майка.

Право да оспорят решение на КЗД, постановено в производство по чл. 50 и сл. от ЗЗДискр., имат жалбоподателите по смисъла на ЗЗДискр., т.е. лицата, които в производството пред административния орган са защитавали свои материални права, свободи или законни интереси.

Правото на оспорване пред съд се обуславя от наличието на доказан пряк и личен правен интерес. Такъв е налице, когато се твърди нарушаване или застрашаване на собствени субективни права, свободи или законни интереси от административен акт, а в случая оспорения акт - решението на КЗД не нарушава или застрашава права, свободи или законни интереси на лицето, сезирало съда с настоящата жалба.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице личен, пряк и непосредствен интерес по смисъла на ЗЗДискр. вр. АПК за обжалване на решението на КДЗ.

Предвид горното и на основание чл.159, т.4 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. Ж. А. против Решение № 277/23.09.2025г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 87/2024г. на Пети заседателен състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2655 по описа на Административен съд- Варна за 2025г., шести състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия: