Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 558 от 22.07.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2831/2026
Вид
Решение № 558
Подписан
22.07.2026
В сила
22.07.2026
Състав
Явор Петров Джамалов

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143-1476 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Перник, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20261720102831 по описа за 2026 година

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Д. Е. С., ЕГН: **********, от ****************** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ’’Триадица“, бул. ’’Витоша’’ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център ’’България” и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", като се иска да бъде постановено решение, с което да се прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на сключен договор за кредит между Д. Е. С., и ответното дружество - „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условия на евентуалност, се моли да се прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно - на клаузата, регламентирана в чл. 4 от процесния договор за предоставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща ЗПК, както и да се постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство ****** сключен между ищцата Д. Е. С., и ответното дружество - „Ай Тръст” ЕООД, поради накърняване на добрите нрави и заобикалянето на задължителните изисквания на ЗПК, а в условие на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в Раздел II във връзка с Приложение № 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, че ищеца дължи възнаграждение на „Ай Тръст” ЕООД с ЕИК 203508899 в размер на 2 899,20 лв., като ответните дружества бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по делото.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като двете дружества, оспорват исковете по основание и размер и молят същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

1

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че на ******, между „Кредисимо“ ЕАД и Д. Е. С. е сключен договор за потребителски кредит ****** / ******. Към основния ДПЗ, на дата - ****** Д. Е. С. е сключила и акцесорен договор за обезпечаване на основния, а именно - Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД. По силата на Договора за потребителски кредит, „Кредисимо“ ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 2 899,29 лв., като последната се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва : срок на кредита - 24 месеца , годишен лихвен процент - 19,67 %, годишен процент на разходите - 21,54 %, размер на месечна вноска различна всеки месец, такса поръчител - 2 899,29 лв. , общ размер на плащанията /главница и лихва/ - 3 425,89 лв., общ размер на всички плащания /главница, лихва и такса поръчител/- 6 325,18лв., при реално усвоена 3 000.00лв.

Както бе посочено, към основния договор за потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на ищцата е начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя.

Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата допълнителния Договор за предоставяне на поръчителство, който е неразделна част от процесния ДПК (без да е включена в приложение № 1 към, ДПК) на юридическо лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД. Като, в настоящия случай, поръчител е „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Витоша” №146А, Бизнес център „България” (съвпадащ с адреса на ответника), чийто едноличен собственик на капитала е ответното дружество - „КРЕДИСИМО” ЕАД, видно от справка от Търговския регистър. Видно от Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, дължимото възнаграждение на поръчителя е в размер на 2 899,29 лв. По този акцесорен договор задължението на кредитополучателя, е почти 100% от отпуснатия заем/, като въпросното възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него.

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави па потребителя кредит под формата па заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника да върне предоставената парична 2 сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143-1476 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът трябва да следи служебно.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съдът приема възражението на ищеца за нищожност на цитираната клауза на чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора, съгласно който е следвало ищеца да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (и) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на заявлението, за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е уговорена гаранция, която е извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок, да предостави на заемодателя банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от заемателя поръчител. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. В случая вноските по договора за поръчителство почти съответстват по размер на дължимите се вноски за главница и лихва по договора за кредит. Такъв договор изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, тъй като кредитополучателя, ще заплати два път заетата сума и лихвата. В случая на кредитополучателя не е дадена свобода да договаря с всяко едно лице да представи договор за поръчителство при уговорена цена за поръчителството, а с конкретно лице одобрено от кредитодателя при цена на поръчителството почти равна на цената на договора за заем, което е в противоречие чл. 143 на ЗЗП .

За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.

Въпросното възнаграждение за поръчителство е било начислено към общото задължение, включено в погасителния план към Договора за заем от самото начало и дължимо заедно с погасителните вноски за главница и лихва, като общата сума, която 3 заемодателя е следвало да върне е в общ размер на 6 325,18лв., при реално усвоена 3 000.00лв.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Възнаграждението по договора за поръчителство е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговореното възнаграждение за поръчителство, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това, драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед на горното, договора за сключен потребителски кредит се явява нищожен, а сключения акцесорен договор за поръчителство също се явява нищожен, защото обезпечава вземане по нищожен договор за заем, поради което посочените искове се явяват основателни, като съдът не следва да се произнася по предявените искове в условията на евентуалност.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 84.85 евро, а на адв. С. А. Н., сумата от 400.00 евро, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд :

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК

4

175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ’’Триадица“, бул.

’’Витоша’’ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център ’’България”, по предявения иск от Д. Е. С., ЕГН: **********, от ******************, че сключения Договор за потребителски кредит ****** / ******, между Д. Е. С., и „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и закона.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК

203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул.

„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", по предявения иск от Д. Е. С., ЕГН: **********, от ****************** че Договор за предоставяне поръчителство от ******, сключен между “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899 и Д. Е. С., е нищожен, като противоречащ на добрите нрави.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", да заплати на Д. Е. С., ЕГН: **********, от ****************** направените по делото разноски в размер на 42.43 евро, а на адв. С. А. Н. от САК, сумата от 200.00 евро, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.