Определение № 8068 от 28.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8068 гр. С., 28.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110145110 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „К.С.“, (АДРЕС), чрез юрисконсулт П. И., (ЕЛ.АДРЕС) против М. В. К., с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва претенцията по основателност и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК от СРС, 143 - и състав по ч.гр.дело №69355/2021 година по описа на Софийски районен съд, ответникът М. В. К. е постановено да заплати на „(ФИРМА)“ АД сумата от 8 296.56 лв. - задължения за доставена и потребена вода за периода 30.04.2019 - 28.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, мораторна лихва в размер на 569.61 лв. за 1 периода 31.05.2019 - 28.07.2021г. и разноски по делото.

Твърди се, че ответницата е депозирала възражение, поради което с разпореждане на съда на „(ФИРМА)“ АД е указано, че на основание чл. 415 от ГПК, може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Твърди се, че на основание Заповед № 7700-6/25.02.2013 г. на Кмета на СО район „И.“, ответникът е наемател на процесния имот - общинска собственост, находящ се на адрес: гр.

С., ж.к. (АДРЕС), считано от 25.02.2013 г., респ. титуляр на партидата, открита за процесния имот.

Сочи се, че според разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), „получаването на В и К услуги се осъществява при публично известни общи условия“, като съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „(ФИРМА)“ АД, „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение. Твърди се, че видно от цитирания текст от Общите условия, ответникът в качеството си на наемател на процесния имот се явява „потребител“ на В и К услуги за имота в рамките на процесния период и в тази връзка между него и „(ФИРМА)” АД съществуват облигационни отношения, с предмет предоставянето на ВиК услуги до имота на горепосочения адрес.

Твърди се, че цитираните общи условия са приети по реда на относимата нормативна уредба и одобрени от съответния регулаторен орган, като за процесния период са действали влезлите в сила на 28.08.2016 г., Общи условия за предоставяне на ВиК услуги (Общи условия). Общите условия са общодостъпни на следния интернет адрес: (УЕБ АДРЕС) Твърди се, че в информационния лист, попълнен от ответницата К. във връзка с прехвърлянето на партидата, открита за имота на нейно име, М. К. е посочила, че е наемател на жилището - общинска собственост и го обитава заедно с четирите си деца или общо петима ползватели.

Сочи се, че въз основа на горецитираната настанителна заповед и попълнения от ответницата информационен лист за ап. 74, подаден до „(ФИРМА)“ АД, е открита индивидуална партида с титуляр М. В. К..

Твърди се, че за процесния период, сумите за доставените и потребени в имота ВиК услуги, са начислявани по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 „на база“ брой потребители в имота, поради изтекла метрологична проверка на индивидуалните водомери, монтирани в процесни апартамент. Аналогична е и разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от Общите условия на „(ФИРМА)“ АД.

Сочи се, че по партидата на имота с клиентски номер 1005309725 е открита договорна сметка 2800044775, отнасяща се за просрочените задължения на ответника, в размер цената на настоящия иск.

Твърди се, че „(ФИРМА)“ АД на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 2 от Общите условия редовно е издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени В и К услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 30.04.2019 - 28.07.2021 г. не е платена и възлиза на 8 866.17 лв., от които 8 296.56 лв. - главница и 569.61 лв. - лихва.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „К.С.“, (АДРЕС), чрез юрисконсулт П. И., (ЕЛ.АДРЕС) и М. В. К., с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС), че съществува вземане на „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „К.С.“, (АДРЕС), чрез юрисконсулт П. И., (ЕЛ.АДРЕС) и М. В. К., с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС) дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 23469/27.12.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 69355/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 8 866.17 лв. от които 8 296.56 лв. - главница за периода 30.04.2019 - 28.07.2021 г., ведно със сумата от 569.61 лв. - мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 31.05.2019 - 28.07.2021г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 2.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния и исковия съд.

С отговора на исковата молба ответникът М. К. оспорва основателността на исковата претенция.

Твърди се, че процесната сума е начислена без законово основание за това и в нарушение на Общите условия на ищеца.

Твърди се, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ищецът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на процесната сума. Твърди се, че не е било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите и не е правен и регулярен отчет.

Ответникът оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)водомер, който не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с отделните етажни собственици.

Оспорва се методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния период.

Твърди се от ответника, че за периода от монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата е разпределена произволно посочено, а не реално потребено количество вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а стойността й е неправилно изчислена.

Твърди се от ответника, че не е отказвал осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до водомера. Твърди се, че не са изготвени протоколи, подписан от длъжностно 3 лице на ищеца и потребителя, какъвто протокол не е представен с исковата молба за отказ на достъп до имота.

С отговора на исковата молба се твърди, че процесната сума е недължима, защото същата е погасена по давност.

Твърди се от ответника, че сумата е реално недължима от него, тъй като не са представени доказателства за реално потребена услуга, не са представени карнети за отчет на водата съгласно законодателството и общите условия на ищеца, не са представени доказателства за годен уред за търговско измерване (водомер), не са представени необходимите документи дори за установяване че сградата е водоснабдена. Твърди се, че няма доказателства, че ВиК операторът е предоставил качествена услуга.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции и се присъдят разноски на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената воад и ВиК услуги за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесните Общи условия на ищеца относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

4

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител, че е доставена и потребена по количество и качество претендираната като сума – вода и ВиК услуги.

Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца вода и ВиК услуги – количество и цена, като съответно на това и следва да установи годността на средството за измерване, наличието на протоколи за отказ на достъп до имота.

С оглед заявеното възражение за погасителна давност за ищеца е тежестта да докаже че давността е била спирана или прекъсване.

По възражението, че ответникът не е изпаднал в забава – за ищеца е тежестта да докаже основанието за изпадане в забава, изпращането на покана и периодът на забавата.

За ответника