Решение № 193 от 30.07.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. , 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20231220101227 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Обстоятелства по делото.

Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.127а от СК, за даване на заместващо съгласие от съда за издаване на задграничен паспорт на малолетното дете на страните и за пътуване на същото извън страната.

В исковата молба и в хода на производството ищцата поддържа, че роденото от брака и с ответника дете Ф. М., по отношение на което на ищцата е възложено упражняването на родителските права, към настоящият момент няма възможност да пътува извън пределите на страната, поради липсата на съгласие от страна на бащата за издаване на паспорт и за пътуване на детето в чужбина, придружено само от майката. Излага съображения относно необходимостта детето да може да пътува свободно извън пределите на страната, както с оглед нормалното му развитие, така и поради здравословни причини. Въз основа на горното, ищцата е предявила настоящият иск, с който претендира съдът да даде заместващо съгласие за пътуване на детето извън страната и за снабдяване с документи за самоличност, без за целта да е необходимо съгласието на бащата.

Правно основание на предявения иск – чл.127а от СК.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, същият не се явява в с.з. и не взима становище по предявеният иск.

1

По делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, представени е социален доклад от Дирекция „С. п.” гр. Г. Д. относно положението на детето.

Становището на социалния орган е, че възможността на детето да напуска пределите на страната заедно с неговата майка или пълнолетно придружаващо лице – учител, не нарушава неговите интереси.

Във фактическо отношение от събраните доказателства се установиха следните релевантни за спора факти.

Ищцата Б. М. е майка на детето Фатме М. М., а ответника М. Ю. М. е негов баща. Двамата родители са разделени от *** г., като с Решение № **** от **** г. на Районен съд гр. Гоце Делчев родителските права върху детето Ф. М. са предоставени за упражняване на майката, на бащата е определен режим на виждане с детето и същият е осъден да заплаща месечна издръжка. Според данните от социалния доклад и ангажираните гласни доказателства основни грижи за детето Фатме се полагат от биологичната майка Б. М. и Сабри М. – втори съпруг на ищцата, които задоволяват основните потребности на детето от храна, дрехи, образователни и здравни нужди.

Майката полага нужните усилия, за да задоволи всички потребности на детето в материален и емоционален план, и да му осигури нормални условия на живот.

Установява се по делото, че срока на даденото от съда заместващо съгласие с решение по ГР.д. №***/2018г. на РС Гоце Делчев, за снабдяване с паспорт, както и за пътуване на детето извън страната, е изтекъл, поради което детето е лишено от възможността да напуска територията на РБ.. Понастоящем майката Б. М. и бащата на детето М. М. нямат нормална комуникация по между си и нямат общо разбиране по въпроса относно снабдяване на детето с паспорт и разрешение за пътуване извън страната, най-вече до Р. Г., където майката може да заведе детето на море, както и при организирани от училището мероприятия, детето да напуска страната, придружено от трето пълнолетно лице - учител от училището. Детето Ф. М. е 14 години, през учебната 2023/2014г. е ученичка в 7 клас в Обединено училище „Св. Кл. О.“ с. Д..

Детето общува с баща си, когато същия пребивава в страната, но с оглед пътуванията му в чужбина, контактите са редки.

Въпреки положените усилия от страна на майката и опитите й да осъществи контакт с биологичният баща, същият не е оказал съдействие за подписване на нужните документи за снабдяване на детето с паспорт, както и разрешение детето да пътува извън пределите на страната.

При така установеното и с оглед събраните по делото доказателства, по отношение на предявените искания съдът намира следното.

Относно допустимостта.

Иска за даване на заместващо съгласие по реда на чл.127а ал.2 от СК за пътувания на малолетното дете на страните извън страната и за издаване на паспорт 2 на същото, е допустим, депозиран е до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник. За допустимостта на иска по този текст, е без значение по какви причини единия родител, в случая бащата, не дава съгласие за изпълнение на административната процедура по ЗБЛД за издаване на паспорт и за пътуване на детето в чужбина, придружен от другия родител. След като двамата родители не могат да постигнат нужното съгласие по тези въпроси, възникналия проблем следва да бъде разрешен от съда, съгласно разпоредбата на чл.127а ал.2 от СК.

По същество на иска.

По същество искането на ищцата за даване на заместващо съгласие от съда за издаване на паспорт за задгранично пътуване на детето, както и за пътуване на детето в чужбина, придружено само от майката е основателно.

Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно или поотделно в интерес на детето, като разпоредбата на алинея втора от същия текст изрично определя, че основа за това е общото им съгласие. Съгласно чл.45 ал.1 от ЗБЛД условие за издаване на паспорт на ненавършило пълнолетие дете е съгласието на родителите му, като нормативно регламентираната необходимост от такова съгласие определя съдействието на родителите като предпоставка за възможността за осъществяване основно човешко право, каквото е правото на свободно придвижване. Нормата на чл.127а от СК от своя страна свързва нуждата от съдебна намеса именно с невъзможността да бъде постигнато съгласие.

Данните по делото сочат, че в настоящия случай двамата родители не могат да постигнат нужното съгласие по въпроса относно издаването на паспорт на детето и относно неговите пътувания в чужбина, макар и причините за това да са по-скоро на плоскостта на междуличностните им отношения и липсата на нормална комуникация между двамата родители. Така или иначе, независимо от конкретната причина, след като на практика отсъства необходимото съдействие и съгласие от страна на бащата, оформено по надлежния ред, като предпоставка за възможността за пътувания на детето извън страната и свързаното с тези пътувания издаване на паспорт, възникналия спор следва да бъде разрешен от съда. Това е така доколкото, както вече се посочи, за допустимостта на иска по чл.127а ал.2 от СК е без значение по какви причини единия родител не дава съгласие за изпълнение на административната процедура по издаване на паспорт, както и за пътуване на детето в чужбина, придружено от другия родител.

В случая не може да има съмнение, че детето има нужда и е изцяло в негов интерес да може да пътува извън територията на Република Б.. Пълноценното развитие на детето предполага задоволяване на многообразни негови потребности, сред които несъмнено стои и възможността за свободно придвижване извън границите на страната, което при подходящи условия и насърчаваща семейна среда, безспорно би 3 било в полза на детето. Ефективното упражняване на родителските права от страна на майката също предполага тя да има възможност да извежда детето в чужбина. При това положение, отсъствието на необходимото съдействие от страна на бащата, препятства възможностите на детето за почивка, екскурзии, гостуване и като цяло за пътуване извън страната, в това число с цел укрепване на здравето му, което води до неоправдано ограничаване правото му на свободно придвижване, което е гарантирано от Конституцията за всеки гражданин. Установения правен ред в страната утвърждава свободата на придвижване, в това число и излизане извън границите на Република България, като основно човешко право, което право с оглед конституционно гарантираното равноправие на българските граждани, без съмнение принадлежи и на детето. Ето защо, съдът счита, че на малолетното дете следва да бъде осигурена реална възможност да пътува зад граница, придружено от своята майка, чието присъствие, имайки предвид данните по делото и изготвения социален доклад на ДСП, относно родителските й качества и загриженост, ще е гаранция за неговата безопасност и сигурност. За тази цел и при липсата на писмено удостоверено съгласие от страна на бащата за издаване на паспорт, както и за напускане на страната с другия родител, това съгласие по силата на чл.127а ал.2 от СК, следва да бъде заместено с решение на съда, който съгласно цитираната разпоредба на закона е овластен да осигури нормативно утвърдените условия за реализиране на правото на свободно придвижване на детето, гарантирано от законите на страната. С оглед на това са налице законовите условия да бъде дадено разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето, по заявление подадено само от майката Б. И. М., без за това да е нужно изричното съгласие на бащата М. Ю. М..

По отношение на срока на разрешението и възможните дестинации за пътуване в чужбина, съдът намира следното:

Приема се в съдебната практика, че разрешение за пътуване в чужбина на непълнолетно дете, без съгласието на единия родител, може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, но само за определен период от време, при ограничен или неограничен брой пътувания в рамките на този период и в конкретно определена държава, или в държави чиито кръг е определяем.

В молбата си ищцата не е посочила конкретен период ,за който желае да бъде дадено исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина и брой и продължителност на пътуванията, но доколкото настоящото производство има за предмет спорна администрация на граждански отношения, съдът следва да се произнесе по заявеното искане и при необходимост да го модифицира и ограничи, като определи служебно подходящ, съобразно конкретните обстоятелства и нуждите на детето срок, брой на пътувания, както и кръг от държави.

Неограничено разрешение за напускане на страната, само с единия родител, в 4 случая не може да бъде дадено от съда, тъй като освен правата на родителя при когото детето живее, следва да се зачитат правата и на другия родител, както и на самото дете. По начало, ограниченията по отношение на срока, броя и продължителността на пътуванията, както и относно кръга от държави, в които се разрешава пътуване на детето само с единия родител, имат своето обяснение с това, че отговорни за живота и здравето на детето са и двамата родители, поради което законът гарантира възможността на всеки от тях да участва при решаване на въпроса за пътуванията извън на страната, като част от тази отговорност е да прецени рисковете от конкретните пътувания с оглед дестинацията и условията, при които се осъществяват.

Приема се в съдебната практика, че съдът не може да разреши на ненавършилото пълнолетие дете изцяло неограничено извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като такова пътуване не изключва възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия, епидемии и др., или поставено в неблагоприятни за живота и здравето му конкретни условия /в тази вр. решения № 236 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 4549/2008 г., № 480 от 6.07.2010 г. по гр.д.№ 4313/2008 г., № 669 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1623/2009 г., решение по гр. д. № 1052/09 г. и др./. Средството, което дава достатъчни гаранции, че родителя ще изпълни задължението си да върне детето в страната, без същевременно с това да бъдат засегнати неговите права и интереси, е разрешението за пътуване в чужбина да бъде обвързано с конкретен срок, и да бъде ограничено до конкретна държава или кръг от държави. В този смисъл се приема, че за гарантиране на връщането на детето в страната, пътуванията следва да бъдат ограничени само до страни, с които РБългария има договори за правна помощ, като по този начин държавата запазва контрол над действията на родителя, с когото детето пътува, а отделно от това може да гарантира изпълнението на собствените си решения за упражняване на родителските права и режима на лични отношения на детето с другия родител.