Решение № 11 от 20.01.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Враца, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500696 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. С. У. чрез адв. М. Л. против Решение № 201 от 28.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1563/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на А. А. Г. сумата от 9600 лв. предявена като частичен иск от 13895,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени, изразяващи се в увреждане на собствената му вещ - лек автомобил, марка „Мерцедес“ ЦЛК 200, с рег. № ВН *** АВ, вследствие на ПТП, реализирано на 16.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите - 16.09.2021г., до окончателното изплащане.

С решението в тежест на жалбоподателя са възложени и сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че не било изяснено по никакъв начин дали е налице противоправно деяние и в какво се изразява то, както и не че не било изследвано дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилите вреди. Съдът не изяснил въобще фактическата обстановка относно мястото на ПТП, механизъм, посока, скоростта и начина на движение на двата автомобила преди удара, предотвратимостта на удара, причините за настъпване на инцидента. Липсвали доводи от районния съд относно какво приема съд относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът изтъкнал само, че не цени заключението на вещото лице само относно 1 направените от експерта констатации за предприетата от ищеца маневра „изпреварване“ на участък от пътя, където това е забранено. Съдът се е съгласил с останалите констатации на експерта, които сами по себе си били вътрешно противоречиви относно точното място на удара между лекия автомобил и трактора и относно разположението на трактора. В мотивите си съдът се ограничил само до това да приеме, че е налице влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДП, без изобщо да е анализирал цитираната законова разпоредба и нейната относимост в случая. Фактът, че тази законова разпоредба била цитирана в издаденото наказателно постановление, което е влязло в законна сила, не освобождавало съда от задължението му да извърши самостоятелно изследване на твърдяното противоправно поведение в проведеното исково производство, преди да уважи иск по чл.45 ЗЗД. Никъде в решението не се посочвало, след като съдът приел, че поведението на жалбоподателя било неправомерно, точно какво нарушение на правилата за движение по пътищата е извършил жалбоподателят. Съдът е пропуснал да изясни обстоятелството, че в случая е налице т.нар. остров от „коси успоредни линии“, които не са пътна лента. Съдът безкритично е възприел описаното в АУАН и в НП, без да извърши съпоставка с останалите доказателства. Първоинстанционият съд не отчел, че в случая става дума за колесен трактор, който не може произволно да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, а още по- малко пък произволно да извършва маневри „обратен завой“. Първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон изобщо не е обсъдил и приложил подзаконовата нормативна уредба, която е относима към процесното ПТП и която вещото лице е посочило в заключението си. В решението съдът се задоволил само да обсъди формалната и материалната доказателствена сила на процесния протокол за ПТП, който бил съставен от полицейски служител след посещение на място и който бил подписан без възражения. Детайлен анализ на графата „обстоятелства, причини и условия за ПТП“, описани в протокола за ПТП, в обжалваното решение не бил направен. В противен случай съдът щял да забележи не само противоречието между описателната част и схемата, но и противоречието между описателната част и таблицата на протокола за ПТП. В описателната част на протокола се твърдяло, че са налице две пътни ленти- лява и дясна и че тракторът е предприел маневра „обратен завой“, а в схемата било посочено, че пътната лента е една, че са налице коси успоредни линии и че тракторът се движи в посока напред, а не извършва маневра наляво. В описателната част на протокола се твърдяло, че са налице две пътни ленти, а в таблицата под описанието било посочено, че пътната лента е една. Съдът също така не направил анализ и на съдържанието на АУАН и НП, които цитирал в решението си.

Съдът неправилно и незаконосъобразно приел, че претендиралите вреди били в причинноследствена връзка с процесното ПТП и че това се установявало от представените от ищеца сметка- калкулация, проформа- фактура, 2 броя фактури и заключението на САТЕ.

Повредите по л.а. Мерцедес CLK 200” не са били констатирани и документирани нито от оглед на вещо лице, назначено от съда, нито от оглед на служител на застраховател.

Фактурите са издадени едва на 14.09.2023г. за нуждите на настоящото производство, а сметка- калкулация и проформа- фактурата биха могли да бъдат антидатирани отново за нуждите на настоящото производство. Тези документи по никакъв начин не доказвали какви 2 по вид и степен са били вредите върху лекия автомобил от процесното ПТП. Вещото лице, изготвило заключението, не извършило оглед на двете МПС-та, нито пък проверка за това колко време лекият автомобил е престоял за ремонт и къде, съответно как това обстоятелство се отразява на техническото му състояние. По делото не били събрани никакви писмени доказателства, от които безспорно да се установява ясно и конкретно кои са и какви са вредите върху лекия автомобил. В протокола за ПТП са описани само външно видими щети и то много обобщено. В заключението на САТЕ вредите въобще не са описани конкретно, една по една, не били и изследвани по форма и степен.

Предявеният иск в производството бил в размер на 6000 лв. и след първото по делото заседание било допустимо ищецът да увеличи само неговия размер. Другото поискано и допуснато от съда увеличение – сумата от 9600 лв. да се считала за частично предявена не от посочения в исковата молба размер от 10 000 лв., а от сумата от 13 895 лв., било недопустимо. Това представлявало изменение на искането му, което във второто съдебно заседание вече било преклудирано. С определението си по чл.140 ГПК съдът не ми е дал конкретно, точно и ясно указание за кои факти жалбоподателя носи тежест на доказване. Приетите от първоинстанционния съд като недоказани обстоятелства, свързани с предприетата маневра „изпреварване“ от А. Г. въобще не фигурирали в доклада като обстоятелства, за които на жалбоподателя да е било указано, че носи доказателствена тежест по отношение на тях, а се поставяли за първи път в решението. Съдът посочил само, че в тежест на ответника е да обори презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД, т.е., че не е действал виновно, а при доказване на фактическия състав на претенцията- да докаже погасяване на същата. Допълнителни указания до жалбоподателя относно разместване на доказателствената тежест при наличие на влязло в законна сила наказателно постановление и съответно указания, че върху него лежи доказателствената тежест да опровергае фактите и обстоятелствата, описани в наказателното постановление нямало. От мотивите на решението излизало, че в негова тежест било да докаже отрицателния факт, че не е извършил маневра „обратен завой“, а указания за това в доклада на съда не се съдържали. В случая въззиваемият- ищец не провел пълно и главно доказване на правопораждащите факти, но въпреки това искът бил уважен в пълен размер. В нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК съдът не указал на жалбоподателя за кои от твърдените от него факти в отговора на исковата молба не сочи доказателства и това отново се поставяло за първи път в обжалваното решение, поради което не е имал възможност да направи съответните доказателствени искания. Съдът не указал, че жалбоподателят не сочи доказателства относно процеса по съставяне и подписване на процесния протокол за ПТП, участниците в този процес, разположението на двете МПС- та, освобождаване му от мястото на ПТП заедно с трактора, след като на място дошъл собственикът на трактора В. П. и оставането на ищеца на място, за да му бъде съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. В нарушение на принципите за непосредственост и равенство на страните в процеса, както и в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК съдът основал съдебния си акт на факти, които не били доказани пред него, а били обсъждани, но неустановени безспорно в предходно проведено административнонаказателно производство. Съдът не следвало да се позовава на влязлото в сила наказателно 3 постановление. В нарушение на принципа за равенство на страните и в нарушение чл. 179, ал. 1 ГПК съдът приел, че формалната и материалната доказателствена сила на протокола за ПТП следвало да се приложи само по отношение на отразеното в него за действията на жалбоподателя, а не и по отношение на отразеното в него за действията на ищеца. При постановяване на решението съдът неправилно и незаконосъобразно възприел всички събрани писмени и гласни доказателства безкритично и едностранчиво само в насока, обслужваща тезата на ищеца. Събраните доказателства не били обсъдени както всяко едно поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Освен това, незаконосъобразно и без каквито и да е съображения съдът игнорирал онази част от заключението на САТЕ, в която вещото лице сочело, че ищецът е извършил неправилно изпреварване при наличие на пътна маркировка „коси успоредни ленти“, както и онази част от протокола за ПТП, в която е посочено, че лекият автомобил се е движил в лявата пътна лента. Приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което съдът е кредитирал избирателно, е необосновано, необективно и некомпетентно изготвено. В заключението липсвали подробни мотиви и изчисления при определяне размера на вредите, със съответните намаления за амортизационни отчисления. Въпреки всички тези пороци на заключението на САТЕ съдът го е приел и ценил, вместо да назначи повторна експертиза. Експертът не изяснил посоката и ширината на пътя в процесния участък, а видно от снимка № 2 на стр.4 пътят завива леко наляво. Заключението на САТЕ не съдържало изводи относно модела, габаритите и дължината на колесния трактор и дали той е бил с прикачен инвентар и какъв е бил той, нито пък изводи относно скоростта на трактора. В заключението не било разгледано изключително важното обстоятелство за наличието на отворени въздушни възглавници на лекия автомобил, което ясно се виждало на снимките. По делото не било изяснено защо при твърдяна и възприета скорост от 60 км./ч. на лекия автомобил, неговите еърбегове са отворили, при положение, че съгласно спецификацията на производителя те се отваряли при скорост над 70 км./ч. По същия начин, избирателно и едностранчиво, съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Д. Т..

Съдът не се произнесъл и относно наличието на съпричиняване от страна на въззиваемия. В отговора по чл.131 ГПК били въведени своевременно твърдения за факти, осуетяващи възникване на претендираното от ищеца право, поради което следва да се приеме, че възражението за съпричиняване е въведено своевременно, а определянето на точната му правна характеристика е задължение на съда, докладващ делото.

Счита се, че решението е и необосновано, тъй като съдът безпочвено и в противоречие с житейската логика приел, че жалбоподателят предприел маневра „обратен завой“ и то с колесен трактор с дължина 16 м. заедно с прикачения инвентар на процесния участък от пътя.

В противоречие с логическите правила съдът приел, че не е налице изпреварване от страна на водача на лекия автомобил. Ако не било налице изпреварване от страна на А. Г. и то със скорост над 90 км./ч., нямало да се случи ПТП- то и да има щети по лекия автомобил.

По изложените съображения се иска атакуваното решение да бъде отменено като 4 неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявеният осъдителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.