Решение № 24 от 21.02.2023, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Чирпан, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20225540100652 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство по гр.д. 652/2022год. по описа на РС Чирпан, е образувано по искова молба, подадена от Т. П. Т., ЕГН ********** , адрес: **, чрез адв. С.

Н. - вписан в АК – Пловдив, със съдебен адрес: ** против „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.

„Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център", ет. 2, офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова Димитрова, цена на иска 783,60лв. и е с правно основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД.

Изнася се в ИМ , че на 17.05.2021 г. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем №5700962, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,32%, годишен процент на разходите - 49,49%. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000,00 лева и да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца ; да работи по безсрочен трудов договор; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни" да не е заемател и поръчител по друг договор за паричен заем; ИЛИ Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият съгласно чл.4, ал.2 дължал 1 неустойка на кредитора в размер на 783.60 лева, и страните се уговаряли, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 с дати на плащане, посочени в т.4 на същия член, като в този случай дължимата вноска е в размер на 268.13 лева, а общото задължение по Договора ставала в размер на 4021.95лв. Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за неустойка, поради следните съображения: Считала, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,32% не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка и такса експресно разглеждане, представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва била един от компонентите му, но същият не бил обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 %, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка и такса експресно разглеждане, с която кредиторът допълнително се обогатявал се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което водило до нищожност на договорното съглашение. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както било прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д .

№ 4277/2008г. на БКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност ...." Аргументите, че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите, са следните: Съгласно договора, заемополучателят следвало да представи обезпечение визирано в договора, като същият дължал неустойка на кредитора в размер почти равен на заетата сума. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Моли съдът да постанови решение ,с което да прогласи нищожността на клаузата, обективирана в чл.4, ал.2 от Договора за паричен заем №5700962 сключен на 17.05.2021г с „Вива Кредит" ООД предвиждащи заплащане на неустойка в размер на 783.60 лв. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание 2 на потребителските договори за кредит.

С определение от 12.10.2022год. съдът е съединил за съвместно разглеждане гр.д.№ 675/2022 г. по описа на РС Чирпан с настоящото гражданско дело 652/2022год. на РС Чирпан за общо разглеждане, като производството е продължило под общ деловоден номер, както следва: гр.д. № 652/2022год. по описа на РС Чирпан, като на основание чл. 213 от ГПК се е прекратило като деловоден номер гр.д.№ 675/2022 г. по описа на РС Чирпан.Предявения иск по присъединеното гр. д. № 675/ 2022 г. също е с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

В ИМ на което се твърди , че на 17.05.2021 г. доверителката му е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,32%, годишен процент на разходите - 49,49% . Съгласно чл.1, ал.З от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 1175,25 лева, която той следвало да заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Счита уговорката в чл.1, ал.З от договора за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят е бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.

Таксата е във фиксиран размер - 1175.25 лв. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е била извършена конкретна услуга, тази такса, представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита бил в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Клаузата предвиждаща, че Заемателя дължал такса за експресно разглеждане на документи 3 за отпускане на паричен заем в размер на 1175.25 лева в договора /чл.1, ал.З/ противоречала на добрите търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба била в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Този извод се формирал от естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, от съотношението на заема и таксата за експресно разглеждане на документи.

Защитата на потребителите била въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Конституцията на РБ и била една от основните защитни политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имала характера на императивни и специални такива. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК били въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият бил в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 ЗПК създавала висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

Моли съда, да прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит от 17.05.2021, обективирана в чл.1, ал.3 сключен с „Вива Кредит" ООД предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на документи, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна по гр.д.652/2022 год по описа на РС Чирпан и насрещен иск с правно основание: чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Молят съдът да постанови решение с което да осъдите ответника Т. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит „ ООД, ЕИК 201995287, представлявано от Управителя Свилен Петков, СУМА В РАЗМЕР НА 1375.40 лева /хиляда триста седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ , от които: 1151.99 лева /хиляда сто петдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница по Договора за паричен заем от № 5700962 от 17.05.2021 год. 223.41 лева /двеста двадесет и три лева и четиридесет и една стотинки /- начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем от№ 5700962 от 17.05.2021 год. Претендират и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

Разпечатката съдържа 21 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98f7d31c-f2bb-4d04-953f-bddeab46fa40