Определение № 3260 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3260 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20258002102923 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6932/11.06.2025 г. на „Вендар“ ЕООД, гр. Русе, чрез адвокат Е. К. и адвокат И. К., срещу въззивно решение № 173/14.04.2025 г. по в. гр. д.

№ 116/2025 г. на Окръжен съд - Русе.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и възражения на страните поотделно и в тяхната съвкупност, както и да изложи собствени мотиви за това; 2. Може ли чрез тълкуване съдът да приеме, че страните са обвързани от два различни договора, ако не са договорили отделни престации със самостоятелни съществени елементи – цена и срок; 3.

Ако престацията на купувача е с невъзможен предмет и тя е договорена в договор със сложен фактически състав като цена за двете престации на продавача, прави ли това нищожен целия договор; 4. Може ли съдът да игнорира каузата, обективирана в договора, и поради това да раздели каузално неделима престация; 5. Задължен ли е съдът да изведе действителната обща воля на страните по договора чрез тълкуване при наличие на съмнение, неяснота или недвусмисленост в договорните клаузи съгласно критериите на чл.

20 ЗЗД; 6. Разделянето от съда на двете насрещни престации по процесния договор на отделни и независими една от друга сделки, представлява ли нарушаване на договорната автономия на страните и не води ли до неоснователно обогатяване на „Мигети инженеринг“ 1

ЕООД за сметка на другата страна.

Ответниците по касация „Ем Ти Джи Инвест“ ЕООД, представлявано от управителя П. Ц., и „Мигети инженеринг“ ЕООД, чрез адвокат Д. К.-Р., са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорват жалбата и по същество. Претендират присъждане на съдебни разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 1655 от 05.12.2024 г. по гр. д. № 3006/2024 г. на Районен съд - Русе, с което са отхвърлени предявените от „Вендар“ ЕООД срещу „Мигети инженеринг“ ЕООД и „Ем ти джи инвест“ ЕООД обективно съоединени искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС на 497/1167 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Русе, по ул. "Костур", представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Русе, цялото с площ 1167 кв.м.

Въззивният съд е приел за установено, че с договор за замяна на недвижими имоти от 18.04.2016 г. „Вендар“ ЕООД е придобило правото на собственост върху 497/1167 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Русе, по ул "Костур" № 3-5, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Русе, цялото с площ 1167 кв.м. На 08.03.2017 г. съсобствениците на останалите ид.ч. от същия имот са учредили право на строеж, обективирано в нотариален акт, в полза на ищцовото дружество за построяването на шестетажна многофамилна жилищна сграда със застроена площ не повече от 250 кв.м., в северозападната част на поземления имот. Установено е още, че суперфициарното право и правото на собственост върху 497/1167 ид.ч. от процесния имот е прехвърлено с нотариален акт от 25.05.2017 г. от „Вендар“ ЕООД на “Мигети Инжинеринг“ ЕООД срещу изграждане и прехвърляне в полза на ищеща на гараж и три броя жилищни обекти /по един на втори, трети и четвърти етаж/ в новата сграда с обща застроена площ не по-малко от 200 кв.м., с включени ид. ч. от общите части на сградата. Срокът за извършване на строителството е уговорен на 18 месеца, считано от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво за строителния обект. През 2021 е изготвен инвестиционен проект и е издадена виза за проектиране на бъдещата сграда. Съдът е констатирал, че с протоколно определение от 21.01.2021 г. по нохд № 82/2021 г. на РС-Русе е одобрено постигнатото споразумение между РП-Русе и нотариус Л. Ш. – като обвиняем, по силата на което последният е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК в качеството му на длъжностно лице, за това че на 08.03.2017 г. в гр. Русе е съставил официални документи, сред които нотариален акт за учредяване на право на строеж № 80, том I, рег. № 1346, дело 66 от 2017 г. в полза на „Вендар“ ЕООД, с учредители М. Г. М. и Д. Г. М., в които удостоверил неверни обстоятелства - че подписите са положени от М. Г. М. и Д. Г. М. и са положени пред него.

Съдът е отбелязал обстоятелството, че ответникът „Мигети инженеринг“ ЕООД не се е 2 снабдил с разрешително за строеж, респ. не е реализирал строителството на сградата. С констативен нотариален акт от 25.05.2022 г. „Мигети инженеринг“ ЕООД е признато за собственик по замяна върху 497/1167 ид.ч. от процесния имот с идентификатор ***, като на 24.06.2022 г. дружеството е прехвърлило с договор за замяна процесните идеални части на втория ответник по делото – „Мигети инвест“ ЕООД /сегашно наименование „Ем ти джи инвест“ ЕООД/. Посочено е, че твърденията на ищцовото дружество за собственост върху процесните ид.ч. от имот с идентификатор *** се обосновават с нищожност на сключения с „Мигети инженеринг“ ЕООД договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на право на собственост върху земя от 25.05.2017 г. поради невъзможен предмет, липса на основание и липса на съгласие.

Въззивният съд е посочил, че съгласно приетото в ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не изследва всички посочени в закона основания за нищожност на сделката, ако те не са въведени в предмета на делото или не произтичат пряко от сделката и от събраните по делото доказателства. Поради това е преценил като неоснователно възражението на „Вендар“ ЕООД, че първоинстанционният съд не е направил проверка дали е налице накърняване на добрите нрави като основание за нищожност на процесния договор, доколкото този порок не произтича нито пряко от сделката, нито от събраните по делото доказателства. Прието е, че договорът от 25.05.2017 г. не е нищожен поради липса на предмет. Съгласно ТР №3/2014 г., ОСГК на ВКС, това основание е налице, ако към момента на постигане на съгласието по сделката, нейният предмет е фактически или правно невъзможен. В случая към датата на сключване на договора не е била налице забрана за разпореждане с притежаваните от ищцовото дружество вещни права, нито невъзможност за осъществяване на бъдещото строителство по обективни причини. Съдът е посочил, че към момента на сключване на договора обектите – представляващи негов предмет, са съществували фактически и не е била налице забрана за разпореждането с притежаваните вещни права, нито невъзможност за осъществяване на бъдещо строителство.

Невъзможността за извършване на строителството поради липса на надлежно учредено вещно право на строеж представлява неизпълнение на договорно задължение за неговото учредяване, но не прави договора недействителен на соченото основание. Като неоснователно е прието и твърдението, че процесният договор е нищожен поради липса на основание, доколкото чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЗД урежда законова презумпция за наличие на основание на сделката, която не е оборена от ищеца. В заключение съдът е посочил, че сключеният от „Вендар“ ЕООД и „Мигети инженеринг“ ЕООД договор е действителен и е породил правни последици, като ищецът се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост върху процесните 497/1167 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който 3 представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Първият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, както и всички наведени от страните доводи и възражения. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Касаторът сочи, че съдът не е обсъдил поредица от правни сделки и поведението на страните преди сключване на процесния договор от 25.05.2017 г., чиято нищожност се твърди, след което уточнява, че съдът правилно е установил относимите факти и обстоятелства и спор по фактите няма. Ето защо, доколкото не са посочени кои конкретни доказателства не са обсъдени и на кои оплаквания и доводи не е даден отговор във въззивното решение, то не следва да се допуска касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Останалите въпроси са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд.

Всички те касаят становището на касатора, че след като съдът е извършил тълкуване на договора от 25.05.2017 г., сключен във формата на нотариален акт, е счел, че в него са обективирани две сделки с различни насрещни престации. Съгласно приетото в ТР № 1/2022 г., ОСГТК на ВКС, нищожността на сделките е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Те не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. В случая е прието, че сделката, с която ищецът е прехвърлил собствените си ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, е включвала и задължение за прехвърляне на учреденото му с нотариален акт от 08.03.2017 г. право на строеж за построяване на шестетажна многофамилна сграда, което задължение е останало неизпълнено, с оглед липсата на притежавано от него суперфициарно право.

Неизпълнението на задължение по сделката не води до нищожност на сключения договор.