Решение № 10703 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10703 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110120860 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ************************, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление: **************************, срещу Е. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: ******************- I“, **********************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 1 610,90 евро с левова равностойност от 3 150,65 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ******************- I“, **********************, абонатен номер ********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.10.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 383,26 евро с левова равностойност от 749,59 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г., и сумата в размер на 0,65 евро с левова равностойност от 1,27 лева - мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение, за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.11.2024 г. по ч.гр.д.

№ 61452/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с Е. Т. В., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и за лихвите за забава върху 1 тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която поради връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми при доводи, че не е пасивно легитимиран, тъй като заявлениетодекларация е депозирана от двама заявители. Релевира възражение, че вземанията на ищцовото дружество са погасени поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът ************************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 116863/15.04.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Е. Т. В. - П., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения й особен представител - адвокат Й., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следваше да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца бе да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи основание за прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 61452/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при дадени указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Потребител на топлинна енергия е лицето което ползва имота на собствено основание, като собственик или ползвател и за собствени нужди /153 от ЗЕ/. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в 2 рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е установяване на обстоятелството, че ответника е собственик на имота, като това обстоятелство се установи от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45/17.04.2009г. на Нотариус А.Б., с № *** в НК, с район на действие, районна на СРС. За това свидетелства и приетото по делото заявление – декларация, подадено лично от ответницата и датиращо още от 28.01.2004г. Обстоятелството, че в заявлението фигурира и друг заявител не дерогира обстоятелството, че ответника е собственик на имота в рамките на процесния период, а и в заявлението е посочено, че за определен период сумите за доставена в имота топлинна енергия ще се заплащат от ищцата и това са уговорки, свързани с вътрешните отношения между старите ползватели и ответника от една страна и топлопреносното предприятие от друга, които не са предмет на настоящата претенция. В тази връзка възражението на ответника е неснователно. По изложеното ответницата Е. Т. В.

- П. е единствено пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове.

Съобразно възраженията на ответника, съдът намира, че ответницата не оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на цената й. Поради това и с оглед процесуална икономия съдът не ще коментира по същество осъществяването на тези относими към спора факти и обстоятелства.

По делото е изслушана ССчЕ с оглед релевираното възражение за давност от ответника. От експертизата се установява, че в процесната сграда услугата за дялово разпределение се извършва от ************************. Уточнено е че се касае за начисляване на топлинна енергия на месечни суми на база равни вноски и същите са отразени като месечни задължения, а не по прогнозни данни. По прогнозни данни са начислени суми в размер на 4 992,62 лева, а на равни вноски, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. в размер на 4 808,36 лева. След изравняване е останала дължима сума в размер на 3150,65 лева, като мораторната лихва върху тази сума е изчислена на сумата от 740,00 лева, за периода от 15.09.2022г. до 09.10.2024г., а лихвата върху заплатена главница за такси за дялово разпределение в размер на 14,96 лева е изчислена на сумата от 1,11 лева.

Следователно иска за доставена в имота топлинна енергия е доказан по основание, а по размер съгласно изслушаната ССчЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК обаче е релевирано възражение за давност. Вземанията за отдадена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичане на краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на ********************** се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД, а не от датата на общата фактура. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на дата 16.10.2024г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 16.10.2021г. са погасени по давност. Началото на процесния период, най-старото вземане е от м.05.2021г., като задължението за м.05.2021г., става изискуемо след 15.07.2021г., което обосновава извод, че процесните вземания в периода от м.05.2021г. до м.08.2021г. са погасени по давност. За вземанията на ищеца за доставена и начислена топлинна енергия за м.09.2021г. давността вече е прекъсната. Според изслушаната ССчЕ погасената по давност сума е в размер на 140,60 лева, която следва да се сторнира от горепосочената сума от 3150,65 лева, или иска за главница за доставена в имота топлинна енергия следва да бъде уважен до размер на сумата 3 от 3010,05 лева, а за сумата в размер на 140,60 лева, представляваща разликата над уважената сума от 3010,05 лева до размера на пълно предявената от 3150,65 лева, следва да бъде отхвърлен.

Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира за основателен и следва да бъдат уважен до размера, установен със ССчЕ. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., действаща през процесния период в горепосочените ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на възникване на задължението, а това е момента на издаване на обща фактура № 1021310519 от 31.07.2022г., като задължението по фактурата, като срочно става изискуемо на 15.09.2022г., от когато се претендира за присъждане и лихвата. Следва да се подчертае, че при срочност на задължението не е нужно изпращане на покана за заплащане на главничното задължение за отопление на имота. Така този иск следва да бъде уважен до размера, установен със ССчЕ от 602,60 лева, а за сумата в размер на 146,99 лева, представляваща разликата над уважената сума до размера на пълно предявената от 749,59 лева, следва да бъде отхвърлен.

Иска за мораторна лихва, начислена върху заплатена главница за такси за дялово разпределение за сумата от 1,27 лева, за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2024г. следва да бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84, ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана на Е. Т. В. - П., поради което не може да се направи извод, че го е поставил в забава по отношение дължимостта на задължението за главница за такси за дялово разпределение. По делото не се установява периода на забавата за заплащане на задължението за главница за такси за дялово разпределение.