Определение № 1291 от 17.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. София, 16.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002901281 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД срещу решение №535 от 25.04.2023г., постановено по в.гр.д. №2563/2022г. по описа на

Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №262010/17.06.2022г. по гр.д. №9413/2020г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е осъден касаторът да заплати на И. И. Ц., ЕГН ********** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.408, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата 61 582.81 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за имуществено застраховане „Каско+" по полица №440116213148545 от 08.12.2016г. поради настъпило на 06.09.2017г. застрахователно събитие - „Кражба" на застрахования лек автомобил „Мерцедес", модел „ЦЛ 600" с ДК №СА1717КМ, ведно със законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 16 319.23 лева, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на законната лихва, дължимо за периода от 24.01.2018г. до 03.09.2020г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на извода на решаващия съдебен състав, че не е установена груба небрежност на водача на застрахованото МПС, респ. че не е налице 1 изключен застрахователен риск. Оспорва като незаконосъобразен и извода на съда, че няма основание застрахователят да откаже изплащане или да намали застрахователното обезщетение поради неизпълнение на договорни задължения на застрахования. Поддържа и възражението за липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.349, ал.1 и ал.2 КЗ, тъй като процесният автомобил не е собственост на застрахованото лице. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение искането за събиране на гласни доказателства за установяване на собствеността върху застрахованото имущество. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Представлява ли груба небрежност паркирането на МПС в близост до жилищен блок без да бъде използван и без да е осъществяван контрол върху същия за продължителен период от време?; 2. Поведението на застрахованото лице може ли да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или неговото намаляване, когато това е предвидено в Общите условия на застраховката като изключен риск или като неизпълнение на договорно задължение?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна разпоредба?; 4.При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество подлежи ли на доказване фактът, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахованият?;“.

Касаторът поддържа, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, пр.1 ГПК. По първи въпрос- с практиката обективирана в решение №348/11.10.2011г., гр.д. №387/2010г., ІV г.о.; решение №184/24.02.2016г., т.д. №3092/2014г., ІІ т.о. и др.; по втори въпросрешение №17/02.06.2020г., т.д.

№656/2019г.,

І т.о.; решение

№184/24.02.2016г., т.д. №3092/2014г., ІІ т.о. и др.; по трети въпрос- ТР №1 от 09.12.2013г., т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и по четвърти въпрос- решение №213/21.01.2015г., т.д. №4131/2013г., І т.о. Твърди, че първи въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото 2 основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът И. И. Ц. оспорва касационната жалба, като твърди липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, без да излага конкретни доводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата 61 582.81 лева застрахователно обезщетение и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 16 319.23 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения период, въззивният съд приема, че се установяват сключването на валиден застрахователен договор за застраховка „Каско+“ между страните при ОУ; настъпването на описаното събитие /кражба на застрахования автомобил/ в срока на действие на застраховката, което е покрит риск; размерът на застрахователното обезщетение /63 000 лева/ и дължимата сума след прихващане на четвъртата вноска по полицата в размер на 1 417.19 лева.

Решаващият съдебен състав приема, че между ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и Н.Р.В. на 08.12.2016г. е сключен договор за застраховка „Каско +" за процесния автомобил „Мерцедес Бенц", модел „CL 600", обективиран в застрахователна полица №440116213148545, със срок на валидност до 07.12.2017г., като на същата дата е съставен протокол за оглед на автомобила, подписан от застрахования и застрахователя. С договор от 6.01.2017г. Н.Р.В. прехвърля на ищцата правото на собственост върху застрахования лек автомобил, като промяната в собствеността е регистрирана в КАТ- в свидетелство за регистрация, част I, от 06.01.2017г. като собственик на процесния автомобил е посочена И. Ц.. С анекс №01/11.01.2017г. към застрахователната полица, сключен между ответното дружество и ищцата И.

Ц., е променено застрахованото лице поради промяна собствеността на застрахованото имущество. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцата не е собственик на процесния автомобил, респективно че липсва застрахователен интерес, както и възражението за липса на предмет на договора. Счита, че доводите за придобиване на автомобила от несобственик не могат да се разглеждат в настоящето производство, но излага и допълнителни аргументи, че праводателят на И. Ц. е лицето, което първоначално е било страна по договора за застраховка, като застрахователят не е оспорил правото му на собственост нито при сключване на договора, нито при подписването на 3 последващия анекс №01/11.01.2017г. към застрахователната полица, с който е променено застрахованото лице поради промяна на собствеността на застрахованото имущество. Съдът счита за неоснователно и възражението, че бил застрахован друг автомобил, а не процесния. Приема, че при сключване на застрахователния договор от страна на застрахователя е извършен оглед на автомобила и е съставен протокол за установените обстоятелства, като от заключението на СТЕ, изготвено въз основа на снимков материал и документи за първичните идентификационни белези на автомобила, се установява, че заснетият автомобил е идентичен със застрахования. Излага и допълнителен аргумент, че застрахователното дружество, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че посоченият номер на рама принадлежи на друго МПС, различно от представеното за оглед.

Решаващият съдебен състав отхвърля като неоснователни и останалите възражения на ответника- за изключен риск и за неизпълнение на договорни задължения на застрахования, представляващи основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Приема, че застрахователят се позовава на ОУ на сключения между страните застрахователен договор, в които като „изключен риск” са посочени умишлени действия или груба небрежност на застрахования /т.9.1.8./, в т.9.1.9.- действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства, различни от действително случилото се или представяне на документ с невярно съдържание, а в т.10.1. задължение да се пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин. Намира, че сочените от ответника обстоятелства - че застрахованото лице е оставило процесния автомобил на паркинг пред жилищен блок, без надзор и че е била извършена кражба на катализатора, като собственичката е установила същата на 15.08.2017г., не доказват неизпълнение на договорни задължения, още по-малко при груба небрежност.

Оставянето на паркинг на процесния автомобил пред жилище, в което се установява от договор за наем, че е живяла собственичката на автомобила, не може да се приеме като неизпълнение на задължението застрахованата вещ да се ползва и пази с грижата на добър стопанин и действие на груба небрежност. Съдът излага доводи, че липсва в договора изискване застрахованото лице да осигури специален режим на охрана за превозното средство или постоянен надзор върху същото, вкл. специални технически средства /камери, алармени устройства и др./. Наличието на имобилайзер, удостоверено в протокола за оглед на автомобила, съставен и подписан от застрахователя, е било прието като достатъчно, предвид липсата на забележки и изискване за наличие на алармена система. Не се установява автомобилът да е бил оставен незатворен или незаключен, или с работещ двигател, оставени ключове в него, т.е. не са налице и хипотезите на т.9.1.23. от ОУ.

Въззивният състав намира за неоснователно и възражението за противоречие в декларираните обстоятелства за съхраняването на ключа от процесния автомобил, тъй като дали е предаден на пълномощника на 4 собственичката или е останал у нея за ремонт на автомобила, е обстоятелство, което не може да се приеме, че е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Не са ангажирани и доказателства за действия на измама или опит за измама на застрахователя, тъй като ключът е бил наличен и е бил предаден на застрахователя при завеждането на щетата. С оглед изложените мотиви, решаващият съдебен състав стига до извод, че не е налице уговореният между страните изключен риск, при който не се покриват настъпилите щети, както и не са налице условия за намаляване на отговорността.

Съдът приема, че размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. В случая, предвид заключението на АТЕ, действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 63 000 лева, от която сума следва да се приспадне незаплатената четвърта вноска по застрахователната полица от 1 417.19 лева, поради което исковата претенция се явява основателна за сумата от 61 582.81 лева. Съдът приема, че застрахователят е отказал заплащане на обезщетението с изрични волеизявления в писма от 12.12.2017г. и от 24.01.2018г., поради което намира за основателна и акцесорната претенция за лихва за забава за периода 24.01.2018г. - 03.09.2020г. в размер на 16 319.23 лева.