Решение № 2948 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2948 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330105931 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Потребителна кооперация „Успех“, представлявана от Д. П. Х., чрез пълномощник – адв. М. С.-И., против Южно централно държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Тракия“, с която е предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед № ****/**** г. на **** ***** на АГКК, находящ се в местност „М.“ в землището на гр. П., с площ от 5551 кв. м., ведно с построените в него сгради. Посочва се, че със Заповед № ****/**** г. на **** на СГКК – П. е одобрено изменение на КК и КР, като са нанесени нови обекти, а именно: сграда с идентификатор *****, с площ от 166 кв. м., с предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор *****, с площ от 16 кв. м., с предназначение: сграда за битови услуги; сграда с идентификатор *****, с площ от 13 кв. м., с предназначение: сграда за битови услуги; сграда с идентификатор ******, с площ от 71 кв. м., с предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор ******, с площ от 19 кв. м., с предназначение: складова база, склад. Изтъква 1 се, че ищецът констатирал, че е била допусната непълнота, като в одобрените КК и КР не е била заснета част от сграда с идентификатор ******, която част е с площ от 38 кв. м. и с предназначение за склад, ситуирана в **** част на поземлен имот с идентификатор ******. Поддържа се, че посочената част е конструктивно свързана със сграда с идентификатор ***** /*****/, с предназначение склад към ресторанта, като заедно представляват един обект на собственост. Ищецът предприел действия за изменение на КК, при което била изработена от „Кадастър-НИ“ ООД скица-проект за изменение на ПИ с идентификатор ****** и ******, в която спорната част била посочена като сграда с проектен идентификатор *****, с площ 38 кв. м., едноетажна, с трайно предназначение: складова база, склад, разположена на югозапад и непосредствено до сграда с идентификатор *****. Сочи се, че по исканото изменение на КК е бил постановен отказ от ***** на СГКК поради наличие на спор за материално право във връзка с направено от ответника възражение.

Наведени са доводи, че процесният склад е изграден още с построяване на сграда с идентификатор ***** през 1961 г. и от тогава се използва по предназначение и се владее от ищеца.

По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се претендира да бъде установено по отношение на ответника Южно централно държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Тракия“, че ищецът Потребителна кооперация „Успех“ е собственик на част от сграда с идентификатор *****, която не е заснета в КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед № ****/**** г. на **** **** на АГКК, със застроена площ от 38 кв. м., едноетажна, с трайно предназначение – складова база, склад, ситуирана в северната част на поземлен имот с идентификатор ****, на основание давностно владение, осъществявано от 1961 г. до настоящия момент.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Южно централно държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Тракия“, чрез пълномощник – ***. Е. Д., в който е изразено становище за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че процесната постройка е изградена на границата между поземлени имоти с идентификатори **** и ****, като частично 2 навлиза в последния, представляващ горска територия – държавна собственост. Възразява се, че постройката представлява незаконен строеж, тъй като при изграждането й не е спазен Закона за горите и не отговаря на изискванията, регламентирани в Наредба № 5 за строителството в горските територии без промяна на предназначението им. Поддържа се, че постройката е изградена на по-късен етап от основната сграда, което се сочи от ответника като причина същата да не е заснета в кадастралната карта. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представения по делото Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № *, том *, рег. № ***, дело № * от **** г. се установява, че ищецът Потребителна кооперация „Успех“ е признат за собственик на основание давностно владение повече от 11 години на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед № ****/**** г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., местност „М.“, с площ от 5 551 кв. м., вид територия – з., категория на земята – *, начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план: ****, при съседи: *****, *****, *****, *****, ***** и ****.

Видно от Удостоверение за търпимост № */**** г., издадено от главния архитект на Община П., е прието за установено, че съществуващите в ПИ с идентификатор **** сгради, а именно: масивна сграда – едноетажна със застроена площ от 166 кв. м. с предназначение – ресторант, масивна сграда – едноетажна със застроена площ от 16 кв. м. с предназначение – санитарен възел, масивна сграда – едноетажна със застроена площ от 13 кв. м. с предназначение – санитарен възел, масивна сграда – едноетажна със застроена площ от 38 кв. м. с предназначение – склад, масивна сграда – едноетажна със застроена площ от 71 кв. м. с предназначение – кухня и масивна сграда – едноетажна със застроена площ от 19 кв. м. с предназначение – склад към кухнята, са търпими строежи съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Във връзка с построяването на сградите по делото са представени документи, сочещи, че 3 строителството е извършено през 1960 – 1961 г.

По делото е приложена скица на поземлен имот ****, издадена от СГКК – гр. П., от която е видно, че масивна сграда – едноетажна със застроена площ от 38 кв. м. и с предназначение – склад не фигурира в кадастралната карта.

Представена е скица-проект за изменение на ПИ с идентификатор **** и ****, изработена от „КАДАСТЪР-НИ“ ООД през месец август 2020 г., на която е нанесена сграда с идентификатор ***** – площ 38 кв. м. с посочени координатни точки.

От приложен Отказ за изменение на кадастралната карта с изх. № ******** г., издаден от **** на СГКК – П., се установява, че е отказано поискано от Потребителна кооперация „Успех“ изменение във връзка с нанасяне в кадастралната карта на съществуваща сграда, попадаща в ПИ с идентификатор **** и ***** поради наличие на спор за материално право.

От ответната страна са представени таксационни описания от горскостопански планове от 2009 г. и 2019 г., от които се установява, че поземлен имот с идентификатор ***** е горска територия – държавна собственост.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебнотехническа експертиза с в. л. В. К., от чието заключение, неоспорено от страните по делото, се установява, че част от сграда с проектен идентификатор ***** с площ от 2,13 кв. м. попада в ПИ с идентификатор *****, а другата част с площ от 36 кв. м. попада в ПИ с идентификатор ****.

В. л. е установило, че сграда с проектен идентификатор ***** има общ зид със сграда с идентификатор *****, като първата е конструктивно свързана с втората. При извършения на място оглед в. л. е констатирало, че част от външната мазилка на процесната сграда е нарушена, а тухлите и гредореда са много стари, което е дало основание да приеме, че сградата е построена преди повече от 50 години. При изслушването си в съдебно заседание в. л. категорично заявява, че ресторантът и складът са едно цяло, като складът обслужва ресторанта и е конструктивно свързан с него. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства 4 чрез в качеството на св. А. С. Т., доведена от ищцовата страна. От нейните показания се изяснява, че в продължение на 15 години е работила в търговския обект на ищеца, разположен в местността „М.“ в гр. П.. Обектът представлявал ресторант, наричан бирария „П.“. Св. разказва, че ресторантът и складът към него били построени заедно през 1961 г., а по-късно били изградени допълнителните постройки – навес и шадраван. В склада се съхранявали продуктите, като имало вътрешна врата откъм кухнята на ресторанта, както и външна врата. От изграждането си ресторантът се е използвал от Н., а понастоящем от Потребителна кооперация „Успех“.

Споделя, че редовно посещава ресторанта, в който правят сбирки по различни поводи. Съдът дава вяра на показанията на разпитаната св., които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост на част от сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 38 кв. м., едноетажна, с трайно предназначение – складова база, склад, ситуирана в северната част на поземлен имот с идентификатор *****, с твърдения за допусната непълнота, доколкото не е заснета в кадастралната карта, поради което исковата претенция се квалифицира по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Най-напред следва да се изследва въпроса за статута на спорната част и дали същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост.

Съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й характер се отнася и за вече построените сгради. От гледна точка обектите на правото на собственост § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните характеристики на „самостоятелния обект” на правото на собственост - обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността 5 да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни, предварително зададени белези и характеристики, като изводът за статута му зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай, и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта /така Решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г. на Върховен касационен съд/.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че поземлен имот с идентификатор ***** е собственост на ищеца Потребителна кооперация „Успех“, а поземлен имот с идентификатор **** е горска територия – държавна собственост. Доказа се, че през 1960 – 1961 г. в ПИ с идентификатор ***** е извършено строителство на обект – ресторант. От показанията на разпитаната по делото св. А. Т. се изясни, че складът към ресторанта, представляващ процесната сграда с площ от 38 кв. м., е изграден едновременно с него с цел съхранение на продуктите, поради което е осигурен достъп през вътрешна врата от кухнята на ресторанта. В тази насока са и констатациите на назначеното по делото в. л., съобразно които ресторантът и складът са конструктивно свързани и имат общ зид, като складът обслужва ресторанта. Наред с това в. л. е заключило, че предвид състоянието на процесната сграда при извършения оглед може да се приеме, че е построена преди повече от 50 години. Следва да се посочи и това, че въпросният склад представлява търпим строеж, съобразно представеното по делото удостоверение за търпимост. Същото не е оспорено по делото и не са опровергани направените в него констатации, че сградите са изградени преди 1987 г.