Определение № 408 от 20.05.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. гр. Добрич, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г.а Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500240 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Държавата чрез Министъра на земеделието и храните,представляван от главен юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие“-гр.Добрич К.

Д.,срещу определение №603/26.02.2024 г. по гр.д.№159/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е прекратено производството по цитираното дело поради недопустимост на предявените от Държавата срещу „Булгрейн“ ЕООДгр.Добрич установителен и осъдителен иск,като Държавата е осъдена да заплати на дружеството съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 900 лв.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му.Неправилен бил изводът на районния съд,че липсва правен интерес от предявяване на установителен и осъдителен иск от Държавата.По установителния иск на основание чл.422 от ГПК незаконосъобразно било прието,че Държавата не е активно легитимирана да го предяви,тъй като не е заявител в заповедното производство и заповедта за изпълнение не била издадена в нейна полза,а в полза на Министерство на земеделието и храните.С оглед качеството на Министъра на земеделието и храните на упражняващ правата на Държавата като собственик на земеделските земи от ДПФ и представляващ горното Министерство последното се явявало процесуален субституент на Държавата.В този аспект според частния жалбоподател било необосновано да 1 се приеме,че Държавата не е активно легитимирана да предяви установителния иск.Бил налице и правен интерес от осъдителния иск въпреки извършеното след предявяване на иска погасяване на вземането чрез плащане.

В писмен отговор насрещната страна „Булгрейн“ ЕООД-гр.Добрич изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно определение,като претендира присъждане на сторените от дружеството разноски в настоящото въззивно производство.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

В атакуваното определение първоинстанционният съд погрешно в нарушение на разпоредбата на чл.275 ал.1 от ГПК е посочил,че актът подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му.При това положение подадената след изтичане на законоустановения едноседмичен преклузивен срок,но в рамките на указания от съда двуседмичен срок,частна жалба не е просрочена по смисъла на чл.62 ал.3 от ГПК.При данни,че частният жалбоподател Държавата е уведомена за атакуваното определение на 27.02.2024 г.,частна жалба вх.№5110/11.03.2024 г. по описа на ДРС е депозирана в рамките на определения от съда двуседмичен срок за обжалване,изтекъл за страната на 12.03.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е частично неоснователна и частично основателна.

Гр.д.№159/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№268187/29.12.2020 г.-предмет на първоначално образувано гр.д.№3877/2020 г. на ДРС,след като с решение №362/28.11.2022 г. по в.гр.д.№255/2022 г. на Добричкия окръжен съд е обезсилено първоначално постановеното от ДРС по гр.д.№3877/2020 г. решение №260571/03.11.2021 г.,а делото е върнато на ДРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд.С исковата молба преди уточняването й по реда на чл.129 ал.2 от ГПК по указания на ДОС,дадени с горното въззивно решение,е бил буквално предявен 2 установителен иск на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.92 от ЗЗД от Държавата чрез Министъра на земеделието,храните и горите срещу „Булгрейн“ ЕООД-гр.Добрич за установяване,че ответното дружество дължи на Министерство на земеделието,храните и горите сумата,за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №855/24.08.2020 г. по ч.гр.д.№2045/2020 г. по описа на Добричкия районен съд,както следва:

-сума в размер на 8 489,44 лв,представляваща неустойка за забава /посочена в исковата молба като лихва за забава/,начислена за периода 01.02.2020 г.-16.07.2020 г.,в плащането на втора арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. в размер на 21 105,36 лева по сключен между страните договор за аренда на земеделска земя №ТА-19/20-1-8/28.08.2019 г.,вписан под №50,том II,вх.рег. №1925/04.09.2019 г. на Служба по вписвания при РС-Каварна, като се настоява и за осъждане на ответното дружество да заплати на Министерство на земеделието,храните и горите горната сума /“да признаете за установено и осъдите ответника „Булгрейн“ ЕООД да заплати на МЗХГ…../.

С молби вх.№1959/01.02.2023 г. /на лист 9 от гр.д.№159/2023 г. на ДРС/ и вх.№3473/23.02.2023 г. /на лист 17 от гр.д.№159/2023 г. на ДРС/ ищецът уточнява в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,че ищец по исковете е именно Държавата,представлявана от Министъра на земеделието и храните,а не Министърът на земеделието или Министерство на земеделието,като по установителния иск се претендира установяване съществуване на процесното вземане в полза на Държавата /а не в полза на МЗХ според първоначално заявения петитум/,респ. и по осъдителния иск се настоява за осъждане на ответното дружество да заплати претендираната сума в полза на ищецаДържавата.Уточнено е също,че установителният и осъдителният иск с предмет едно и също вземане са предявени в условията на евентуалност,без да е мотивирано кое налага евентуалното им съединяване,кой от исковете е главен и кой евентуален и кое налага предявяване на два различни вида искови претенции в защита на едно и също материално право.

3

От книжата по приложеното ч.гр.д.№2045/2020 г. на ДРС се установява следното:

Договор за аренда №ТА-19/20-1-8/28.08.2019 г.,вписан под №50,том II,вх.рег. №1925/04.09.2019 г. на СВ-гр.Каварна,е посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК рег.№14145/20.08.2020 г.,по повод на което е образувано ч.гр.д.№2045/2020 г. на ДРС,като документ,от който произтича вземането,а така също и като правопораждащ претендираното парично вземане относно лихви за забавено плащане на арендна вноска факт.В т.2 от горното заявление е посочен като заявител Министърът на земеделието,храните и горите.В разпореждане №8860/24.08.2020 г. по ч.гр.д.№2045/2020 г. Добричкият районен съд е посочил,че разглежда заявление на Министерство на земеделието и храните за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на процесната парична сума и е било разпоредено длъжникът „Булгрейн“ ЕООД,ЕИК 205228344,със седалище и адрес на управление гр.Д. да заплати на кредитора Министерство на земеделието и храните,представлявано от министъра на земеделието и храните,суми от 1 770 лв,3 660 лв и 3 059,44 лв /общо 8 489,44 лв/ лихва за забава за три подпериода в рамките на период от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. върху заплатени с просрочие части от втора вноска /дължима в размер на 50 % от годишната арендна вноска/ за стопанската 2019/2020 г. по договора за аренда.С такова съдържание е и издадената заповед №855/24.08.2020 г. по ч.гр.д.№2045/2020 г. на ДРС.В срока по чл.414 ал.1 от ГПК длъжникът „Булгрейн“ ЕООД-гр.Добрич е подал възражение срещу заповедта за изпълнение,поради което с разпореждане №9498/24.11.2020 г. ДРС е указал на заявителя,че може да предяви установителен иск срещу длъжника за установяване съществуването на вземането си.За последното разпореждане е уведомено Министерството на земеделието и храните чрез съобщение,връчено на пълномощника К. Д. на 01.12.2020 г.Настоящият установителен иск е предявен в рамките на указания срок с процесната искова молба вх.№268187/29.12.2020 г.

По правило с исковата молба по чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК,респ. чл.422 ал.1 от ГПК,кредитор предявява иск срещу свой длъжник за установяване съществуването на вземането си,чийто предмет кореспондира с предмета на оспорената заповед за изпълнение.Вземането на кредитора следва точно да 4 съответства на задължението,което е посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК,а страните в исковото производство,изключая хипотези на правоприемство,са страните в заповедното производство,посочени в заповедта съгласно чл.412 т.4 от ГПК,т.е. активно легитимиран да предяви установителния иск е кредитор,в чиято полза и по негово искане е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение,а надлежен ответник по иска следва да е длъжникът.В общия случай едно и също физическо/юридическо лице е кредитор на вземането,заявител в заповедното производство и ищец в исковото производство.

В случая такава идентичност между заявител в заповедното производство и ищец в исковото производство не е налице. Държавата-ищец по настоящото дело и Министерство на земеделието и храните-кредитор по издадената заповед за изпълнение са различни правни субекти,ако и в определени случаи министърът на земеделието да упражнява права на държавата,респективно да представлява както нея,така и самостоятелното юридическо лице Министерство на земеделието.Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 изр.2-ро от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика (държавата) за земите от държавния поземлен фонд,като ги отдава под наем или аренда,учредява ограничени вещни права върху тях,извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност,определена съгласно наредбата по чл.36 ал.2,като детайлно процедурата по отдаване под наем и аренда на земите от ДПФ е регламентирана в чл.24а и сл. от ЗСПЗЗ,респ.ППЗСПЗЗ.По тази причина и по изключение от разпоредбата на чл.31 ал.2 от ГПК представителството на държавата по дела относно земи от държавния поземлен фонд се осъществява не от министъра на регионалното развитие и благоустройство,а от министъра на земеделието и храните.Разпоредбата на чл.15 ал.3 от ГПК /отм./,респ. чл.26 ал.4 от ГПК /нов/,предоставя възможност на лице,което не е носител на спорното материално право,да предяви иск за защитата му,заемайки в определени случаи процесуалното положение на главна страна в производството вместо лицето-носител на спорното материално право.Характерно за процесуалната субституция е,че съдебното решение обвързва носителя на спорното материално право-така решение №72/21.07.2014 год. по гр.д.№7698/2013 год. на ВКС,ІІ г.о.В контекста на горното именно Министерство на земеделието и 5 храните може да изпълнява ролята на процесуален субституент на държавата в съдебни производства и да защитава нейни права.В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от Министъра на земеделието и храните,а заповедният ДРС е разгледал заявление на Министерството на земеделието и храните,като е издал и заповед,обективираща задължение на длъжника за плащане в полза на Министерството,т.е. нито в заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение в полза на Държавата като кредитор,нито заповедният съд е издал заповед в полза на Държавата като правен субект.Министърът и Министерството не са действали като процесуални субституенти на държавата,а са защитавали права на Министерството като самостоятелен правен субект.Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 и 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните то е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и се представлява от министъра на земеделието,храните и горите или от оправомощени от него длъжностни лица.Вземането-предмет на заповедта по чл.417 от ГПК и иска по чл.422 ал.1 от ГПК е парично и е елемент от правоотношение,възникнало по договор,сключен от Министъра на земеделието за отдаване под аренда на земи от държавния поземлен фонд.С оглед индивидуализиращите белези на договора-субекти и характеризиращи престации-кредитор на процесното вземане не е Министерство на земеделието и храните,а Държавата.Тъй като Министерството на земеделието и храните не е действало в заповедното производство като процесуален субституент на Държавата,а в защита на свои права,като и заповедта за изпълнение е издадена именно в полза на МЗХ като правен субект и кредитор,само Министерството е активно легитимирано да предяви установителен иск относно съществуване на вземането си по процесната заповед за изпълнение.Държавата,макар и фактически носител на спорното материално право,не е легитимирана да предяви установителния иск по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК,защото в заповедното производство МЗХ не е действало като неин процесуален субституент и не е претендирало издаване на заповед за изпълнение в полза на държавата,респ. държавата не е нито заявител в заповедното производство,нито заповедта за изпълнение е издадена в нейна полза в качеството на кредитор.Поради липсата на идентичност между заявителя,респ. ползващото се от заповедта за изпълнение като кредитор лице,и ищеца по настоящото дело предявеният от 6