Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 29.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Търговско дело 55/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
29.02.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Невена Калинова Калинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. К., 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело № 20235100900055 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен о т ищеца Г. Х. С. от гр.К., чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу ЗД „Б.И.“ АД, гр.С. осъдителен иск по чл.432 от КЗ за сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ПТП от 27.10.2022г., причинено от водач на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/“ГО“/ на автомобилистите автомобил при ответника. Обезщетението от 70 000 лв. се претендира със законна лихва, считано от 27.10.2022г. - датата на деликта и същото ищецът разграничава като такова за причинена му средна телесна повреда, за която претендира 65 000 лв. и като такова за причинена му лека телесна повреда, за която претендира 5 000 лв., при твърдение, че ищецът като увредено от настъпилото застрахователно събитие лице е поискал обезщетение на 16.01.2023г. и ответникът като застраховател не е определил такова до момента.

Ищецът твърди, че в резултат на ПТП на 27.10.2022г., причинено от Б. С. Д. като водач на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил марка Рено, модел „Меган“, с рег. N К **** АС, при ответника З Д „Б.И.” АД гр.С., са му причинени телесни увреждания –средна и лека телесна повреди. За извършеното от посочения водач деяние е образувано досъдебно производство, приключило с осъдителна присъда по НОХД N 293/13.06.2023г. по описа на РС-К., с която същият е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.3, б „а“, вр. ал.1, б „б‘, вр. чл.342, ал.1 от НК. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача, признат за виновен в гореописаното престъпление, е застрахована при ответника и 1 претендира за причинените му болки и страдания от получените при ПТП-то телесни увреждания, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди. Относно претърпените неимуществени вреди ищецът твърди, че след ПТП-то има установена фрактура в областта на лявото коляно. Твърди, че причинената му средна телесна повреда се изразява в депресионно счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на колянната става с излив на кръв в същата, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец, а причинената му лека телесна повреда се изразява в охлузване на кожата в областта на лявата лакътна става, довела до болка и страдание. След ПТП-то ищецът се подложил на продължително лечение, с гипсиране и обездвижване на крака за един месец, последвано от двигателни затруднения, като за обслужването на естествените му нужди и лична хигиена разчитал на съпругата си, която обаче починала на **,**,****г., както и за близо четири месеца се придвижвал с помощта на патерици, само на къси разстояния и за ограничено време, съпроводено с прием на болкоуспокояващи . Също така ищецът твърди, че провел два курса по рехабилитация, но състоянието му не се подобрило значително и вече не можел да стои дълго време прав, както и да упражнява професията си на готвач, като все още продължавал да изпитва болки и страдания, да не може да стои дълго време прав или седнал, наред с което ограничил социалните и личните си контакти, станал затворен и притеснителен, срамувал се от случилото, изпитвал вина, че не може пълноценно да помага на близките си.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба, както и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК с допълнителен отговор, чрез надлежно упълномощен адвокат оспорва исковете по размер, при възражение за съпричиняване на ПТП-то от страна на пострадалия ищец, който като пешеходец не е съобразил поведението си при пресичане на пътното платно с движещия се на същото лек автомобил, като е нарушил правилата на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че лекият автомобил се е движил с 10 км/ч към момента на контакта с пешеходеца, но въпреки това водачът не е могъл да предотврати ПТП-то.Оспорва искането за лихва за забава, с оглед приложението на чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ, с оглед на това, че претенцията на ищеца, изпратена по пощата на 16.01.2023г., е получена на 18.01.2023г., от която дата е започнал да тече 3-месечният срок за произнасяне.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа иска, моли за уважаването му и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и поддържа възраженията си срещу иска с писмено становище чрез упълномощен адвокат.

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявен е осъдителен искове по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 70 000 лв., 2 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ПТП от 27.10.2022 г., причинено от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водач Б. С. Д., преди предявяването на който ответникът като застраховател не е предложил да заплати поискано от ищеца застрахователно обезщетение, което се претендира с обезщетение за забава от 27.10.2022 г. - датата на увредата.

По делото е признато за безспорно, че на 27.10.2022 г. е настъпило процесното ПТП, причинено от Б. С. Д., за което същият като водач на лек автомобил, с влязла в сила на 29.06.2023г. присъда N 32/13.06.2023г. по НОХД N 293/2022 г. на РС-К., е признат за виновен в престъпление по чл.343, ал.3, б „а“, вр. ал.1, б „б‘, вр. чл.342, ал.1 от НК, в т.ч. със същото е причинил на ищеца като пешеходец средна телесна повреда, изразяваща се в депресионно счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на колянната става, с излив на кръв в същата, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека. За безспорно е признато, че в резултат на процесното ПТП, на ищеца е причинена описаната по-горе средна телесна повреда.

За безспорно е признато също, че към 27.10.2022 г. водачът Б. С. Д. е със застрахована при ответника ЗК „Б.И.“ АД, гр. С., гражданска отговорност на автомобилистите и ищецът в качеството си на увредено лице по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ и с оглед разпоредбата на чл.380, вр. чл.498, ал.3 от КЗ е предявил пред застрахователя писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят е не определил такова.

Тази претенция е заявена на 18.01.2023г., когато е получена от ответника, след изпращането й по пощата на 16.01.2023г. и впоследствие в изпълнение на изискани от ответника документи, е допълнена с такива, представляващи материали по образуваното за ПТП-то досъдебно производство N 597/2022г. по описа на РУ на МВР –К., за което ищецът е уведомил ответника още на 18.01.2023г., както и с документи относно здравословното състояние на ищеца и проведено в тази връзка лечение, а впоследствие и с представена влязла в сила присъда по НОХД N 293/2023г. по описа на РС-К..

Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за обезщетяване на вреди от деликт, в случаите, при които съгласно чл.300 от ГПК е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е вида и характера на вредите, причинно– следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер. С оглед съставомерността на описаното по-горе престъпно деяние и признатото за безспорно причиняване на средна телесна повреда от същото, в доказателствена тежест на ищеца 3 е да установи обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението за установената с влязла в сила присъда причинена средна телесна повреда – претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, както и да установи, че му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата в областта на лявата лакътна става, довела до болка и страдание, тяхната интензивност и продължителност.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 27.10.2022 г. ищецът в качеството си на пешеходец претърпява пътно-транспортно произшествие в гр.К., на обозначена с маркировка пешеходна пътека на ул.М., на която е блъснат от лек автомобил марка и модел “Рено Меган“ с рег. N K **** AC, управляван от водача Б. С. Д..

След пътно-транспортното произшествие ищецът е откаран от св.Б. Д. в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.К., където е постъпил в 19.15 ч. с оплаквания за болка в областта на ляво коляно и лява лакътна става по причина, че е блъснат от МПС на пешеходна пътека. След рентгенография на костите на крайниците, от д-р В.В. му е поставена диагноза: „Депресионна фрактура на латералното тибиално плато с латерална депресия –Schatzker тип III а“. Съгласно Епикриза ИЗ:12981 КП:

2019, след спешната помощ, още на 27.10.2023г. ищецът постъпва в Отделение по Ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.К.. На 28.10.2023г. на ищеца е направена рентгенография на подбедрица, въз основа на която д-р О.Р. му поставя и диагноза „Фрактура на лява тибия в проксимална част“. В посоченото отделение ищецьт пролежава до 04.11.2022г., когато е изписан и по време на който престой претърпява оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, с поставена окончателна диагноза: S80.0 Контузия на коляното M25.06 Хематроза S82.10 Счупване на горния край на тибията. Посоченият в епикризата локален статус е следният: ляво коляно - видимо деформирана, оточна, активните движения са невъзможни, пасивните са силно болезнени, данни за излив, лява лакетна става, охлузна рана, болка, без данни за придружаващи заболявания.

Оперативно на 28.10.2022г. поради Контузия на коляното под анестезия след щателно почистване на оперативното поле е извършена друга артротомия – коляно с последваща гипсова имобилизация, като статусът при изписване е подобрен, без медицински риск, с препоръки за домашно лечение и ХДП: да спазва предписания режим и поведение по отношение на увредения крайник, с предписано медикаментозно лечение, с два контролни прегледа и при необходимост да бъде прегледан в Травматологично отделение. Дадени са препоръки към ОПЛ да проследи общия и локален статус на пациента.

В периода от 13.12.2022г. до 06.04.2023г. ищецът посещава лекар физиотерапевт и лекар ортопед –травматолог, които при амбулаторни прегледи на 13.12.2022г., 24.03.2023г. и 06.04.2023г. поставят основна диагноза: „Счупване на горния край на 4 тибията/голям пищял/ и придружаващи заболявания: Ставна болка, Колянна голям пищял/тибиа/ колянна става, с описана анамнеза: болки и ограничена подвижност в колянна става, с описано обективно състояние: видимо деформирана лява колянна става, оточна, болезнена при палпация, ограничени и болезнени активни движениядефицит 0-20-90 градуса в същата, с походка накуцваща, нестабилна. Предписана е съответно терапия: по пет процедури Електростимулация, Лечение с нискочестотно магнитно поле, аналитична ЛФК и механотерапия/на 13.12.2022гг./; повторна физиотерапия и рехабилитация, както и прием на лекарствени средства вътрешно и външно/мазило/, с предписан щадящ режим /на 15.03.2023г./ и по пет процедури лечение с нискочестотно магнитно поле, лечение с ултразвук, аналитична ЛФК и механотерапия/на 06.04.2023г./.

Твърдяната от ищеца продължителност за невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване на естествените му нужди и лична хигиена в продължение на един месец, с последващо придвижване с помощта на патерици в продължение на четири месеца, но само на кратки разстояния и за кратко време, с прием на болкоуспокояващи, се установява от показанията на св.Х. С., дъщеря на ищеца и на св.С. С., приятел на ищеца. Според същите след инцидента ищецът е със счупена подколянна става и има кръвоизлив в раната, с поставен гипс за един месец и по никакъв начин не може да се обслужва сам, за него се грижи съпругата му, с която се местят от жилището си, което се намира на 8-ия етаж, с често неработещ асансьор, в друго жилище с по-лоши условия, но на 3-ия етаж, това на 80-годишната баба на свидетелката и майка на ищеца. След инцидента съпругата на ищеца работи, пазарува, грижи се за дома и съпруга си, който е на легло, като посещава и лекарите, за да се следи състоянието му, до момента, в който тя внезапно умира на 23-и ноември 2022г., защото сърцето й не издържа. Така ищецът остава сам да се грижи за себе си и за майка си, защото дъщеря му св.С. живее в гр.П. и има малко дете–бебе на няколко месеца, което се нуждае от специално медицинско наблюдение поради рефлукс и съмнение за алергия към белтъка на кравето мляко, като идва в гр.К. за погребението на майка си – да го подготви, когато и остава за няколко дни да помогне на баща си с каквото може, защото той все още е с гипс и се придвижва с патерици, но с оплаквания, че същите му причиняват болка под мишниците, в гърба и кръста, при опит за по-дълго ходене. След смъртта на съпругата си ищецът по необходимост, макар и трудно, с болки, се придвижва в продължение на четири месеца с патерици и излиза от жилището, като приема болкоуспокояващи лекарства, в т.ч. и понастоящем, и заедно с майка си се издържат от нейната пенсия от 820 лв., а св.С. помага с каквото може, защото е в майчинство със 780 лв. На ищеца в първите месеци след катастрофата помага и св.С. – помага му да се мие и да се къпе, поради невъзможност да стои на краката си и болките, които има. За ищеца катастрофата се явила повратна точка – от благ, добър, усмихнат, весел, разговорчив, жизнерадостен човек, който всеки ден излизал на 5 разходка със съпругата си, в т.ч. на кафе и на пазар, грижел се за майка си като синовен дълг, в т.ч. и поради недоброто й здраве, работел през лятото по курортите като готвач, постоянно прав по 10-12-14 часа/, а през през зимата и в гр.К., ако има работа, той се затворил до степен, че възлагал мъката си по съпругата си на катастрофата, постоянно се връщал към инцидента и се самообинявал, че смъртта на съпругата му е поради катастрофата, като не поддържал връзка с близки, приятели, роднини с предишния интензитет, общувал със св.С. и от разстояние с дъщеря си – св.С., която идвала при него на няколко месеца, за да може ищецът вижда внучката си и да й се порадва, но това също го натоварвало психически и емоционално, защото заради травмата не можел да се наведе, да клекне и да я вземе. След инцидента ищецът провел две рехабилитации по десет дни, без последващи процедури поради липса на финансови средства. Не можел да упражнява занаята си, защото не можел да издържи прав поовече от един-два часа и съответно нормален работен ден от осем часа, и дори когато седял, коляното му се надувало и схващало, след което трябвало да се раздвижва, за да може отново да стане и да ходи. По тази причина не работил и не си търсел работа. През изминалата зима, както и по-предишната, непосредствено след катастрофата, ищецът имал болки в костите и подуване на крака, каквото имал и при всяко застудяване, като можел да ходи не повече от 30 минути, но продължавал да се грижи за майка си, в т.ч. излизал да пазарува въпреки болките, които имал, в която дейност често му помагал св.С..