Решение № 243 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500662 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №428/22.04.2025г., постановено по гр.д.№2230/2023г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от С. Х. Х., ЕГН ********** от гр.****, против „Хебър Кооп“ АД, ЕИК 130150569, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ***, представлявано от изпълнителния директор В. С. Н., иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на общо 17000лв., представляваща сбор от невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 08.11.2021г. в размер на 8000лв. и невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 13.12.2021г. в размер на 9000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /19.06.2023г./ до окончателното събиране на вземането, като неоснователен и недоказан.

Осъден е С. Х. Х., ЕГН ********** от гр.****, да заплати на „Хебър Кооп“ АД, ЕИК 130150569, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ***, представлявано от изпълнителния директор В. С. Н., разноски за вещо лице в размер на 300лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

1

Решението е постановено при участието на И. И. Ш., ЕГН ********** от гр.**** в качеството на трето лице помагач на ответника „Хебър Кооп“ АД, ЕИК 130150569, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.

„Шипка“ №2, представлявано от изпълнителния директор В. С. Н..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на С. Х. Х., чрез процесуалния му представител адв.П. П..

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В тази насока се визира, че районният съд е достигнал до неправилния и незаконосъобразен извод, че доказателствената тежест за доказване на оспорените дати на 2 броя договори за заем от 08.11.2021г. и от 13.12.2021г. е за представИ. договорите заемодател /ищец/, а не за оспорИ. датите ответник.

Визирано е, че съдът не е отчел спецификите на договора за заем на потребление, отличаващ го от тези договори, както и че в случая заемът представлява едностранна субективна търговска сделка, доколкото заемодателят е търговец.

Твърди се, че договорът за заем за потребление е реален договор и се счита за сключен при предаване на паричната сума. Ако в случая паричните суми по 2 броя договори за заем са били предадени след като И. Ш. вече не е бил изпълнителен директор на заемателя „Хебър кооп“ АД, то договорът за заем се явява относително недействителен по смисъла на чл.301 от ТЗ, въвеждащ оборимата законова презумпция, че ако не бъдат оспорени веднага след узнаването им от търговеца, то действията, извършени без представителна власт се считат за потвърдени. Това означава, че оспорването на датата на договорът за заем, всъщност имплицитно включва в себе си възражение за недействителност /висяща/ относителна в смисъла на чл.301 от ТЗ и чл.42 от ЗЗД/ на договора за заем и касае неговата валидност Сочи се, че при оспорване на законови оборими презумпции, каквато е тази по чл.301 от ТЗ, доказателствената тежест се размества и е за оспорващия презумираните от закона факти.

Твърди се, че оспорващото дружество „Хебър Кооп“ АД не е провело успешно обратно пълно доказване относно датата на договора за заем, поради което възраженията му е следвало да се преценяват като неоснователни, а 2 исковете да бъдат уважени.

Визира се, че в противоречие с така разпределената доказателствена тежест, едва в мотивите на решението, съдът за първи път излага изводи, че тежестта за доказване на достоверността на датата на договорите и заем и това, че са сключени преди освобождаването на И. Ш. като изпълнителен директор е за ищеца. Това е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че неправилен се явява крайния извод на РС, че ищецът С. Х. не е провел успешно доказване на достоверността на датите. Това е така, тъй като съдът не оценява в достатъчна степен, че И. Ш. в качеството му на трето лице- помагач на страна на ответника „Хебър Кооп“ АД, изрично признава в отговора си от 28.12.2023г., че е подписал договорите за заем на датите, посочени в тях и то именно в качеството си на изпълнителен директор на „Хебър Кооп“ АД, както и че е получил заемните суми по договорите и те не са били върнати на заемодателя. Същото последния поддържа и в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК.

Сочи се, че признатите от И. Ш. факти се потвърждават и лично от ищеца С. Х. в обясненията му дадени по реда на чл.176 от ГПК.

Твърди се, че РС не анализира в достатъчна степен факта, че договорите за заем носят освен подписа на И. Ш., още и печата на дружеството. Това именно обстоятелство обаче е от изключителна важност. След освобождаването на последния, като изпълнителен директор на „Хебър Кооп“, И. Ш. няма как да е разполагал с този печат. Твърдения в обратна насока липсват от ответника. При това положение, датите на сключване на договорите неминуемо предхождат датата на освобождаване на И. Ш., като изпълнителен директор на дружеството.

Визира се, че третото лице- помагач И. Ш. е изложило конкретни твърдения, че заемните суми са били използвани за закупуване на конкретни стоки необходими за дейността на “Хебър Кооп“ АД в периода м.11- м.12 2021г., като е представил фактури, ведно с фискални бонове за тяхното заплащане, като тези първични данъчни документи доказват твърденията му.

Същите се подкрепят и от заключението от 17.10.2024г. по допълнителната ССчЕ, изготвена от вещото лице Д..

Сочи се, че съдът не излага никакви мотиви относно външния произход 3 на средствата, послужили за заплащане на фактурите и не аргументира, невъзможност този външен произход да е именно от процесните договори за заем, въпреки, че друг обясним източник на средства за дружеството няма.

Твърди се, че именно средствата, получени по договорите за заем са послужили за заплащането на стоките по фактурите се установява и от това, че И. Ш., като насрещна, подпомагаща ответника страна, признава неблагоприятни факти, че фактурите са заплатени със заемните средства по договорите за заем.

Сочи се, че датите на фактурите представени от И. Ш. съвпадат времево с датите посочени в договорите за заем. Общата стойност на закупените по фактурите стоки е приблизително равна на стойността на заемните суми по 2бр. договори за заем. Липсват насрещни твърдения от страна на „Хебър Кооп“ АД за наличие на други източници на средства за заплащане стойността на фактурите, различни от конкретно сочените от И. Ш.. Наличие на такива други източници не се установяват, нито от ССчЕ, нито от други събрани по делото доказателства

Визира се, че ССчЕ всъщност установява не други източници на средства, а множество други задължения възлизащи общо в размер на 590615,46лв.

Твърди се, че при тези данни единственият извод, който може да бъде направен въз основа на събраните по делото доказателства е, че представените от И. Ш. фактури са били заплащани със средствата, получени от процесните 2 броя договори за заем. Това представлява, на самостоятелно основание аргумент за достоверността на датата му. Като е приел обратното, районният съд е достигнал до неправилни крайни изводи.

Сочи се, че до обратни правни изводи не може да се стигне само заради обстоятелството, че процесните 2 броя договори за заем не са били осчетоводени в счетоводните книги на ответното дружество.

Визира се, че в случая редовността на водените от „Хебър Кооп“ АД книги не само, че не е била доказана, но е и била опровергана.

Твърди се, че същевременно не може да се приеме, че заради начинът на водене на счетоводството на „Хебър Кооп“ АД не могат да бъдат правени изводи относно момента на плащане на посочените фактури, както и относно произхода на средствата, с които са платени.

4

Приема се, че следва да се стигне до извод, че процесните 2 броя договори за заем са били сключени през време, когато И. Ш. е бил изпълнителен директор на „Хебър Кооп“ АД. Заемните средства по договорите за заем са били получени от дружеството и са послужили за закупуване на стоките по представените от Ш. фактури в периода м.11.2021г.м.12.2021г.

Сочи се, че дори хипотетично да се окаже, че предишния изпълнителен директор И. Ш. е злоупотребил с получените заемни суми, като ги е използвал за свои лични нужди, а не тези на дружеството, тези вътрешни отношения в „Хебър Кооп“ АД не могат да представляват аргумент за невръщане на заетите суми от страна на дружеството, а само могат да бъдат основание, дружеството да ангажира регресната отговорност на бившия изпълнителен директор.

Приема се, че предявения от С. Х. против „Хебър Кооп“ АД осъдителен иск по чл.240 от ЗЗД с цена от 17000лв. се явява основателен и доказан. Като е приел обратното районният съд е постановил неправилно съдебно решение.

Искането е да се отмени изцяло, обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо което се постанови друго такова, с което се уважи, като основателен и доказан предявения иск по чл.240 от ЗЗД.

Моли се за присъждане на разноските направени пред двете съдебни инстанции, както и тези сторени в производството по обезпечаване на бъдещия иск по ч.гр.д.№1696/2023г. по описа на РС- Пазарджик.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Хебър кооп“ АД, с Изпълнителен директор В. С. Н., чрез процесуалния му представител- адв.Г. М..

Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.

Изложени са подробни съображения по възраженията направени в подадената въззивна жалба.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение.

Моли се за присъждане на направените разходи по настоящето дело.

В съдебно заседание, жалбоподателят С. Х. Х., редовно призован не се 5 явява лично. Не се явява и процесуалния му представител адв.П. П..

Ответникът „Хебър Кооп“ АД, редовно призован не се явява, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.М.. От страна на същия се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли да се потвърди постановения от районния съд съдебен акт. Съображения в тази насока излага в писмени бележки. Моли за присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Третото лице- помагач И. И. Ш., редовно призован не се явява.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по постъпила искова молба депозирана от ищецът С. Х. Х., чрез пълномощника му адвокат П. против „Хебър Кооп“ АД, ЕИК 130150569, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ***, представлявано от изпълнителния директор В.

С. Н., с която е предявен иск за заплащане на сума в общ размер на 17000лв., представляваща сбор от невърната заемна сума по договор за паричен заем от 08.11.2021г. в размер на 8000лв. и невърната заемна сума по договор за паричен заем от 13.12.2021г. в размер на 9000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното събиране на вземането.

В този смисъл се твърди от страна на ищецът, че през 2021г. на два пъти дал в заем на „Хебър Кооп“ АД парични суми, които били нужни за поемане на текущи разходи на дружеството. За предоставените в заем суми били съставени писмени договори за паричен заем, както следва: договор за паричен заем от 08.11.2021 г. за сумата от 8000лв. със срок на връщане до 08.12.2021г. и договор за паричен заем от 13.12.2021г. за сумата от 9000лв., със срок на връщане до 13.01.2022г. Общата стойност на предоставените в заем парични суми възлизала на 17000лв.

Във всеки от договорите било записано, че същият представлява разписка, удостоверяваща предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба срокът за връщане на заемните суми по всеки от договорите бил изтекъл, но сумите не били върнати на заемодателя.