Решение № 2810 от 24.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9911/2024
- Вид
- Решение № 2810
- Подписан
- 24.07.2025
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 204 · Закон за защита на потребителите
- чл. 225в · Закон за защита на потребителите
- чл. 45 · Закон за защита на потребителите
- чл. 47, ал. 1, т. 11 · Закон за защита на потребителите
- чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2810 гр. ***, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110209911 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от дружеството „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № ***/10.03.2024 г., издадено от директор на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите, с което жалбоподателя са наложени:
1. на основание чл. 204 от ЗЗП наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗЗП;
2. на основание чл. 204 от ЗЗП наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 11 от ЗЗП;
3. на основание чл. 225в от ЗЗП наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП.
С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се твърди, че АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и не му бил надлежно връчен, поради което било нарушено правото му на защита. На следващо място се прави възражение за 1 изтекла давност по чл. 34 от ЗАНН, доколкото за нарушенията органът е узнал с входиране на жалба с вх. № Ц-03-1334/31.03.2024 г., макар да е извършена проверка на уебсайта едва на 08.12.2023 г. Поддържа се, че неправилно е поставена правна квалификация на нарушението за липсата на посочен телефонен номер по чл. 47, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗЗП, тъй като нарушението било по чл. 47, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗП. Твърди се, че и трите нарушения не са умишлени и относно същите намира приложимост разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от процесуален представител. На етап съдебни прения, същият излага доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление, аналогични с тези в жалбата. Подчертава се, че дейността се осъществява от различно дружество – „***“, като сайтът също бил на това дружество. Не ставало ясно по какъв начин се осъществява търговска дейност от жалбоподателя. АУАН бил връчен на пълномощник, който осъществявал функции само за представяне на информация и жалби на клиенти, но не и да получава НП. Претендират се разноски по представен списък.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Нa 08.12.2023 г. М. С. М., заемаща длъжност на главен експерт в дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите, извършила проверка на интернет сайтовете *** въз основа на подаден от потребител № 01-138550/31.01.2023 г.
В хода на проверката било установено следното, че в раздел „Условия за ползване“, публикувани в долния край на началната страница на интернет сайта ***, било посочено, че „Настоящите общи условия (ОУ) се прилагат по отношение на осъществяваната от „***“, явяващо се трето лице за настоящото производство, дейност в областта на музикално-сценичните изкуства, като уреждат реда, начина и условията за покупката и ползването на билети за концертите или събитията, организирани от същото това дружество или в 2 сътрудничество с трети лица, правилата за поведение на зрителите по време на спектаклите, ползването на сайта *** и неговите услуги, електронния магазин на сайта, както и други общи разпоредби“. Посочен бил адресът на електронната поща: ***. При кликване върху секция „***“ се зареждал нов интернет сайт със следния електронен адрес: ***. Чрез този интернет сайт (***) можело да бъдат закупени различни билети за концерт, сувенири, носители с музикални изпълнения. В секция „За нас“ било посочено следното:
„Дружество „***“ ЕООД е търговско дружество, регистрирано, съгласно българското законодателство, с код по ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***; пл. „***“ № 1, ***,-вх. ***.“. При разглеждане на сайта било констатирано следното:
1. в секция „Контакт“ на интернет сайта *** бил публикуван само адрес на дружеството „***“ ЕООД и форма за контакти, но не бил предоставен телефон за контакт;
2. на интернет сайта ***, жалбоподателят не е предоставил информация на потребителите в кои случаи губят правото си на отказ от договор от разстояние;
3. на интернет страницата ***, липсвала информация за адреса на интернет страницата на органите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват на дейност попадал търговецът и за органите за алтернативно решаване на спорове, към които е поел ангажимент да участва или е длъжен да използва.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К-0001992/08.12.2023 г. При тези констатации, на 08.02.2024 г. свидетелката М. С. М., в присъствието на свидетели, съставила срещу дружеството-жалбоподател акт за установяване на административни нарушения № ***/08.02.2024 г. В същото било прието, че жалбоподателят бил извършил в гр. *** на 08.12.2023 г. нарушения на разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗЗП, чл. 47, ал. 1, т. 11 от ЗЗП и на чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. С покана, получена от жалбоподателя на 16.01.2024 г., същият бил поканен за присъствие при съставяне и за връчване на акта. АУАН бил връчен срещу подпис на К.О.Л., пълномощник на жалбоподателя с изрично пълномощно (л. 27) за представляване на дружеството пред КЗП във връзка с получаване и подаване на всякакви документи.
3
Възражения срещу АУАН не са направени нито при съставянето му, нито в срока, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, при сходство в описаните нарушения и дадената им правна квалификация, на 10.03.2024 г. било издадено от директора на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП обжалваното наказателно постановление. С него на жалбоподателя са наложени: на основание чл. 204 от ЗЗП наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗЗП; на основание чл. 204 от ЗЗП наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 11 от ЗЗП; на основание чл. 225в от ЗЗП наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: покана № Ц-03-1334/12.01.2024 г., обратна разписка на л. 29, констативен протокол № К-0001992/08.12.2023 г., разпечатка на сигнал до КЗП № 01-138550/31.01.2023 г.; екранни снимки (приложени на хартия по делото и качени на оптичен носител – DVD диск), разпечатка на справка в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, заповед № 410 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, заповед № 978/03.11.2023 г. на председателя на КЗП, пълномощно на л. 27 и показанията на свидетелката М. С. М..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът намира показанията на свидетелката М., която е извършила проверката и е съставила АУАН, за относими към предмета на доказване, за достатъчно подробни и ясни. Същите са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства и доказателствеи средства, събрани и проверени по делото, поради което съдът не счита, че са налице съмнения за тенденциозност, въпреки заеманата от лицето длъжност, и ги кредитира в 4 цялост. Показанията са ценен източник, от който се установява начина и времето на констатиране на нарушенията, процедурата по обективиране на проверените данни и по съставяне и връчване на АУАН.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, като подадена от страна с правен интерес от обжалване и в срок предвид указанията, дадени с Определение № 461/06.01.2025 г., постановено по адм. дело № 12263/2024 г. по описа на АССГ, 26 к.с. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че са изтекли давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Съгласно чл. 34, ал. 1, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Съгласно 5 константната съдебна практика, открИ.ето на нарушителя е моментът, в който самоличността му е била установена по категоричен начин на административнонаказващия орган. В настоящия случай самоличността на нарушителя е установена със съставянето на констативния протокол от извършената проверка, а именно 08.12.2023 г., като на същата дата са установени и нарушенията. Настоящият случай не касае хипотезата за установяване на нарушението преди да е известна самоличността на нарушителя, за да се приеме нещо различно. АУАН е издаден на 08.02.2024 г. – два месеца по-късно от момента на установяването на нарушителя и нарушенията. Поради тази причина, съдът намира, че АУАН е бил издаден в предвидените за това срокове.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираните нарушения, включително мястото и времето на извършването им, описание на обстоятелствата, при които са извършени, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление.
Относно нарушението по чл. 47, ал. 1, т. 3, предложение 2 от ЗЗП за това, че търговецът не е предоставил на сайта си телефон за контакт, съгласно, чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЗП преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за седалището и адресът на управление на търговеца, телефонният му номер и адресът на електронната му поща; когато търговецът предоставя други средства за онлайн комуникация, които гарантират, че потребителят може да съхранява на траен носител всяка писмена кореспонденция с търговеца, включително датата и часа на тази кореспонденция, информацията съдържа също и подробно описание на тези други средства; средствата за комуникация, предоставени от търговеца, трябва да дават възможност на потребителя да установи бързо контакт с търговеца и да общува ефективно с него; когато е необходимо, търговецът предоставя също и седалище и адрес на управление, както и 6 данни, идентифициращи търговеца, от чието име действа.